Нобелов лауреат разкрива тайните на живота в пет глави. „Какво е животът?“ от Пол Нърс е най-доброто въведение в съвременната биология.

Какво е животът? - корица

Британският генетик и биолог Пол Нърс остава в историята като откривателя на някои от най-важните гени, които контролират деленето на клетките. И едва ли има човек, който да успее да създаде по-достъпно и увлекателно въведение в съвременната биология и нейните загадки.

На български език се появява луксозното издание на „Какво е животът?“, в което носителят на Нобелова награда за физиология или медицина хвърля светлина върху 5 от основните характеристики на живота и това, което задвижва неговата поява и развитие преди милиарди години. В тази забавна и информативна книга ученият обединява по нов начин вече познати или нови идеи, за да развие принципите, които определят живота на Земята.


Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Код-ваучер: Jasmin22
Кодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Позовавайки се на собствените си лабораторни изследвния – догадките, неуспехите, сполуките и редките мигове на прозрение – както и опита на учени от цял свят, променили облика на съвременната наука, Пол Нърс разглежда в пет глави някои от основните стъпъла по пътя към по-задълбоченото разбиране на природата:  „Клетката“, „Генът“, „Еволюцията чрез естествен отбор“, „Животът като химия“ и „Животът като информация“.

В изданието са разгледани и някои от приложенията на биологичните знания и как те пораждат трудни компромиси, морални дилеми и понякога непредвидени последици.

„Какво е животът?“ е за любопитни читатели, които тепърва искат да открият магията на биологията или просто да научат тайните на огромното разнообразие на живота около нас.

С чувство за хумор, множество любопитни и полезни факти, както и немалко вълнуващи и куриозни истории, Пол Нърс се заема с трудната задача не само  да обясни на достъпен език  мястото на човека в милиардите години развитие на живота, но и връзката ни с всички живи организми на планетата. И успява да го направи със завидна лекота!

Какво е животът?

Пол Нърс

II. Генът

Проверката на времето

Имам две дъщери и четирима внуци и всеки от тях е единствена по рода си личност. Напри­мер едната ми дъщеря – Сара, е телевизионна продуцентка, а другата – Емили, е професорка по физика. Но има и белези, които дъщерите ми и децата им споделят помежду си и с жена ми Ан или с мен. Семейната прилика може да бъде силна или трудно видима – ръст, цвят на очите, форма на устата или носа, дори опреде­лени жестове или изражения на лицето. И тук има изменчивост, но приемствеността между поколенията е неоспорима.

Приликата между родители и потомство е отличителна черта на всички живи същества. Нарича се наследственост и е забелязана от­давна – още от Аристотел и другите антични мислители, но естеството ѝ дълго остава упо­рита загадка. В различните периоди се предла­гат различни обяснения, някои от които днес звучат малко странно. Например Аристотел предполага, че майката само влияе върху раз­витието на децата в утробата ѝ по същия начин, по който свойствата на дадена почва влияят върху растежа на растенията, поникнали от попаднали в нея семена[1]. Други предполагат, че „кръвта се смесва“, т.е., че децата унаследя­ват смесица от белезите на двамата си родите­ли в равни количества.

Истинското разбиране на наследствеността става възможно едва с откриването на гени­те. Освен че ни позволяват да разберем слож­ната смесица от прилики и индивидуални различия, която наблюдаваме в семействата, гените са ключовият източник за информация как се изграждат, поддържат и размножават живите клетки и образуваните от тях по-слож­ни организми.

Първият успял донякъде да разбули тайни­те на наследствеността е Грегор Мендел – мо­нах и впоследствие абат на манастир в Бърно, днешна Чехия. Той обаче не изследва унаследя­ването при човека с неговата объркваща слож­ност, а провежда внимателно замислени опити с грах. Идеите му ще доведат до откриването на това, което днес наричаме гени.

Мендел не е първият, който чрез научни опити търси отговор на въпросите за унаследяването, нито дори първият, който използва растение като обект. Други изследователи пре­ди него са кръстосвали растения и са описвали как някои от белезите им се предават в поколенията по неочаквани начини. Кръстоската между две различни родителски форми по­някога прилича на смесица от тях. Например кръстосването на растение с червени цветове с растение с бели цветове може да даде поко­ление с розови цветове. Но в други случаи някои белези като че ли винаги доминират в определено поколение – и тогава потомството на растение с червено-виолетови и растение с бели цветове ще има червено-виолетови цве­тове. Ранните изследователи събират цял куп любопитни данни, но никой от тях не успя­ва да стигне до задоволително разбиране как действа наследствеността при растенията, а камо ли да обясни как работи тя при всички живи същества, включително при човека. Точ­но това започва да разкрива Мендел със своите изследвания върху граха.

През 1981 г., в разгара на Студената война, отидох „на поклонение“ в августинския манастир в Бърно да видя къде е работил Мендел. Това бе много преди манастирът да стане ту­ристическа атракция, каквато е днес. Градина­та – доста обрасла по онова време – беше нео­чаквано голяма. Можех лесно да си представя многобройните редове грах, които някога е от­глеждал Мендел. Той следва физика във Виен­ския университет, макар да не успява да вземе държавния изпит за учител. Научното му об­разование обаче си казва думата. Мендел явно разбира, че се нуждае от солидна база данни: сред голямо множество опитни обекти по-лес­но се забелязват важни закономерности. Ня­кои от опитите му включват 10 000 грахови рас­тения. Никой от изследователите преди него не е прилагал такъв безкомпромисен и всеоб­хватен количествен подход.

За да опрости опитите си, Мендел се съсредоточава само върху белези, които показ­ват ясни разлики. В продължение на няколко години той внимателно записва резултатите от кръстосванията, които извършва, и вижда закономерности, убегнали на другите изсле­дователи. И най-важното – той забелязва ха­рактерни количествени съотношения между граховите растения, които проявяват даден бе­лег (например определен цвят на венчелистче­тата или форма на семената), и тези, при които белегът липсва. Една от решаващите стъпки, направени от Мендел, е да опише тези съотно­шения с математически изрази. Това го води до допускането, че мъжките и женските поло­ви клетки, разположени съответно в прашеца и плодниците, съдържат съставки, наречени от него „елементи“, които определят различ­ните белези. „Елементите“ в половите клетки произлизат от растенията родители, а когато се съберат заедно при оплождането, задават белезите на следващото поколение растения. Мендел обаче не знае какво представляват еле­ментите, нито как действат.

По любопитно съвпадение друг именит биолог – Чарлз Дарвин, прави опити с кръс­тосване на растението кученце приблизително по същото време като Мендел. Дарвин наблю­дава подобни съотношения, но не се опитва да разтълкува значението им[2]. Така или иначе работата на Мендел е почти изцяло пренебрег­ната от съвременниците му и ще мине цяло по­коление, преди някой да го вземе на сериозно.


[1] 5 Всъщност Аристотел застъпва малко по-различно схващане: че двамата родители допринасят за потомство­то пропорционално, като майката дава съдържанието, а бащата – формата. Твърдението, приписвано от автора на Аристотел, се изказва от драматурга Есхил в трагедията му „Евменидите“. – Б. пр.

[2] Повечето от резултатите на Дарвин всъщност са мно­го по-сложни и неясни от тези на Мендел, защото обектът му е по-неподходящ – използваното от него кученце няма чистите линии, характерни за граха. Все пак при един от опитите във второто хибридно поколение се получава раз­падане 88:37, но Дарвин не си дава сметка, че това е близко до 3:1. – Б. Пр.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук