Биографията от българския поет остава основен източник за живота на бореца за свобода и за делото на въстаниците от Илинденско-Преображенското въстание и до днес.

През май 2022 г. отбелязваме 119 години от смъртта на Гоце Делчев – един от най-изявените български революционери. Неговото дело вдъхновява редица смели мъже на своето време, включително и българския поет Пейо Яворов, който пише пламенната биография, оставаща и основен източник за живота на бореца за свобода.

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Останала в сянка по времето на режима в България, „Гоце Делчев“ от Пейо Яворов излиза в ново луксозно издание с твърди корици в знак на почит на делото на българския революционер и с оформлението на Дамян Дамянов.

В книгата е включена и допълнителната глава „С Гоце“, която е от написаните по-късно мемоари на Яворов „Хайдушки копнения“ и пресъздава последната среща на Яворов и Гоце. Изданието съдържа и факсимилета от писма на Гоце Делчев.

Книгата проследява живота на българският революционер от неговото детство и юношество в гр. Кукуш през годините му на учител, Винишката афера, дейността му с Дамян Груев и изграждането на широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско, до трагичната смърт на дееца на 4 май 1903 г.

„Към средата на януари миналата 1903 г. Гоце беше вече с чета в Турско. Авторът на тая книга имаше щастието да го придружава из­вестно време. Сега Гоце не беше чудатият оби­тател на софийския хотел „Батенберг“, а оня прославен войвода, когото цял народ възпява в своите пленително задушевни песни. Той беше войводата, който изпраща поздрав на гората, да му засени сянка дебела, да му приготви вода студена – и гората слуша. Той беше войводата, който заповядва на пашите мирни да мируват, зулум да не струват – и паши треперят.

Той беше най-после войводата, който говори, че негова е майка земята македонска, а пък род-роднина – сговорна дружина и че туй му стига…“

Написана месеци след бруталното потушаване на Илинденско-Преображенското въстание, „Гоце Делчев“ от Пейо Яворов се превръща освен в разказ за живота на Гоце Делчев и в ярък летопис на бурното време на македоно-одринското освободително движение. Както и в документ за личната политическа ангажираност на самия Пейо Яворов.

Гоце Делчев

Пейо Яворов

Тъй проповядваше Гоце, защото само любовта към народа го ръководеше на всяка стъпка в бурния негов живoт. Той искаше свобода за македонското население, а не за македонската земя. Гоце не можеше да изложи на сеч десетки хиляди души, когато отказваше смъртна присъда дори и за доказани турски шпиони. А той викаше шпионите при себе си, отваряше думи за братство и длъжности, за величието на общото дело – и те се разкайваха най-искрено и плачеха, както е плакал Юда при кръста Исусов. И много савеловци бяха станали отлични работници на организацията.

Тъй учеше Гоце, защото беше роден сякаш тъкмо за борбата, на която принадлежеше и тялом, и духом. Като характер за тая борба той личеше от най-ранна възраст. Че в това отношение, каквото можеше да се каже за тридесетгодишния мъж, можеше да се каже и за двадесетгодишния юноша, и за петнадесетгодишния хлапак. Гоце имаше несъкрушима вяра в своите сили и търсеше същата вяра у другарите си, за да свали върху по-малко плещи революционното дело и да остави върху народа нищожната тежест на едно нищожно съдействие. И по тоя начин той искаше да жертва себе си за народа, а не да жертва народа за някакви свои опити.

Тъй смяташе Гоце, защото не беше човек напразната декламация, а на мъжката работа, в която се забрави дотам, че умря целомъдрен – бихме казали, ако искаме да си послужим с неуместната шега на един приятел. Той пъдеше кореспондентите на разни вестници, когато се явяваха при него, като им казваше: „Ще бъдете много наивни, ако вярвате на думите ни, гледайте делата ни.“ И Гоце искаше да създаде дела, които биха говорили сами за себе си, които биха налагали разрешението на македонския въпрос.

А не такива, които биха умиротворили Македония за четвърт или половин век и за които би могло да се получи даже орден от султана.

В своята любов към хората Гоце беше истиски човек; в своята самонадеяност – истински борец; в своето ясновидство – истински пророк…

 Гоце често отваряше дума върху един твърде голям недостатък в македонското революционно дело: липсата на македонска чисто революционна литература. Македония всякога има предостатъчно ратоборци на уличното слово и „дипломати“, ако щете. Обаче никога макар двамина не привързаха перо върху камата, да напишат четири книжки, що биха послужили в утеха за народ и в поука за агитатори.

Издаваните в разни времена и по разни места из Македония хектографически листове бяха сочили към удовлетворението на тая нужда от революционно четиво. Но какво можеше да се постигне с работа, която най-често биваше „контрабанда“ по всички направления?

Сега, в Турско, при такъв един разговор на Гоце беше хрумнала мисълта да се почне издаването на един голям хектографиран лист за широка проповед сред работници и население.

И на 10 февруари вече излезе първият брой на една средна големина вестник „Свобода или

смърт!“. Цели три месеца наред всеки понеделник вестникът беше в ръцете на куриери по криви пътища. Той говореше в духа на Гоцевите възгледи от името на революционната организация.