Хю Лофтинг измисля сюжетите в писма до децата си, Доктор Дулитъл е роден в окопите

Доктор Дулитъл, най-обичаният лекар в историята на медицината, се появява в различен вид пред българските си читатели и пациенти. Заслугата е на преводача Стефан Радев и художничката Люба Халева, които работиха по новото издание на знаменитата повест на Хю Лофтинг „Историята на доктор Дулитъл“.

Излязло преди броени дни с твърди корици и с логото на „Лист“, то вече е сред хитовете в книжарниците. С изцяло новия превод и илюстрации издателството отбелязва 100+ годишнината на добродушния доктор. Историята е отпечатана на 25 октомври 1920 г. в САЩ, но раждането на героя е няколко години по-рано сред трагедия и смърт по време на Първата световна война.

Когато тя избухва, англичанинът Лофтинг, по професия строителен инженер, живее в САЩ. През 1916-а обаче оставя жена си и двете си малки деца (родени през 1913 г. и 1915 г.) и отива на фронта. Лейтенант е в Ирландската гвардия на британската армия и неговата част води битки във Франция и Фландрия.

В затишието между сраженията Лофтинг пише писма на семейството си. В тях той разказва и рисува преживелиците на доктор Джон Дулитъл.

„Беше през време на Голямата война и децата ми вкъщи искаха писма от мен – и държаха да са по-скоро с илюстрации, отколкото без. Не беше особено интересно да се пише за младежите на фронта: новините бяха или твърде ужасни, или твърде скучни. И всичко беше цензурирано. Едно нещо обаче продължаваше да привлича вниманието ми все повече и повече и това беше

значителната роля, която животните
играеха в световната война

и как с течение на времето те също сякаш станаха фаталисти. Те рискуваха, както всички нас. Но тяхната съдба беше много по-различна от тази на мъжете. Колкото и сериозно да беше ранен един войник, състоянието му не беше безднадеждно; всички ресурси на една високоразвита между другото хирургия бяха впрегнати в негова помощ. При конете, покосени от куршум, не беше така. Това не изглеждаше съвсем справедливо. Ако карахме животните да поемат същите рискове като нас, защо не им обръщахме такова внимание, когато бяха ранени? Но очевидно, за да се развие конска хирургия, ще е необходимо познаване на езика на конете.

Това беше началото на идеята: ексцентричен провинциален лекар със слабост към естествознанието и голяма любов към домашните любимци, който се отказва от пациентите си сред хората заради по-трудното, но по-желано от него лекуване на животинското царство. Той е предизвикан от трудността на работата, защото очевидно е необходим много по-повратлив мозък, за да стане добър лекар на животните (който първо трябва да научи всички езици и физиология на животните), отколкото да се грижи за човешката хипохондрия.

Този сюжет беше нов в повествователната ми кореспонденция с децата. Зарадва ги.“ , разказва Хю Лофтинг в своя статия години след края на войната.

Доктор Дулитъл и любимите му животни стават толкова популярни, че някогашният строителен инженер и ветеран от войната им посвещава още деветнайсет книги, три от които излизат след смъртта му през 1947 г.

Из Историята на доктор Дулитъл