След фурора на „Как наказва Бог“ и „Втора кожа“, Катерина Стойкова се завръща със стихосбирката „Американски деликатеси”. Под редакцията на Невена Дишлиева-Кръстева и с корица от Люба Халева, изданието проговаря с гласа на имигрантите, на заминаващите, на напусналите и напуснатите.

---

Книгите на Катерина Стойкова може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Катерина Стойкова е добре позната на българските читатели като поетеса, която успява да утеши наранената душа на белязания от травми съвременен човек, разкъсван между тук и там, минало и настояще, желания и разочарования. Рецептата за новата ѝ поетична книга съдържа основните ингредиенти на голяма част от книгите, които излизат с марката ICU: чиста литература без примеси, вкусен, ароматен език, подправен с честност до болка.

„Американски деликатеси“ е книга за любовта и родината. Повторна среща с голямата тема на Катерина Стойкова – емигрантството.

Безпощадна в изследването на болката и загубата, сурова и ясна, това е поезия в търсене на дом”,

споделя българската поетеса и журналистка Петя Хайнрих.

„Американски деликатеси” говори за дързостта да загърбиш един живот и да скочиш в друг. Човекът в нея емигрира не само в нови географски територии, той се преселва в неизследвани кътчета на душата си, в нови връзки и непознати състояния, прави равносметки, задава (си) въпроси. Красивата съзерцателност е смесена с болезнени философски разсъждения, които пробуждат непознати светлини в душата на читателите.

Едно поетическо бижу, събрало необятен свят в едва 80 страници. Подобно на друга стихосбирка на Катерина Стойкова, която видяхме като:

Разпъната на простора, “Втора кожа” е навременна книга и красива поезия

За нея водим и специален разговор във видео епизода, посветен на книжните любови:

С книги под завивките – част 3

Американски деликатеси

Катерина Стойкова

Как се казва, когато загърбиш един живот

за да стъпиш в друг, но се оказва, че
където си очаквал път, се е опнало бяло петно.

Знаеш ли следващата стъпка,
ако следващата стъпка
се окаже неправилна?

Знаеш ли следващата стъпка,
ако се промениш пак
до неузнаваемост,
до всемирна самота,
до желанието да удряш с юмрук
по нещо, което да те забележи.

Знаеш ли следващата стъпка
към опразване на живота
от дом, приятели, радост,
родина, работа.

Знаеш ли следващата стъпка
води ли към самолет
и място в икономична класа?

Знаеш ли следващата стъпка
до следващия град,
където никой не те чака.

А и колко още да отскачаш
от място на място?

Те, корените, искат постоянство,
а ти вървиш и ги държиш в ръка.

Трябва много да внимаваме, когато
употребяваме думата дом

У дома, в апартамента.
На два километра пеша до гробищата
и на мама парцела. У дома, където
е тъжно и пълно с доказателства, че ни има.

У дома няма лед, намираме мед, ментов чай,
знаем си тайните, подозираме съседите,
не ходим никъде. У дома
получаваме хартиени писма.

Може би сме влюбени, може би не.
Така или иначе ние сме, и любовта е.
У дома още стои онзи кафяв стол, на който
написахме първото си стихотворение. У дома

всеки предмет си е свое поколение.
Времето е спряло, сякаш всичко нас е чакало.
У дома – значи е време да се прибираме.
У дома – рекорден брой призраци.

Един ни раните върже, друг ни реже салата.
Трети пита как е в чужбина,
нали и той иска да бяга.
Има още. Само трябва да открехнем шкафа.

Вадим, разглеждаме, прибираме, залостваме –
стъпала от себе си, които сме изкачили.
За тях няма място, където живеем, но у дома
винаги знаем къде да ги скрием.

Понякога депресията идва

и няма как да я заобиколиш.
Минаваш през нея
като през мъгла. Или вода.
Понякога е пръст
и оставаш в пръстта.

Представи си къща.
Годна за живеене. Стаи – просторни, приятни.
Вода, електричество. Можеш да си готвиш
в кухнята, да спиш в спалнята, да почиваш
на дивана в хола.

Всичко изглежда нормално.
Освен когато не е.

Това е омагьосан дом. Ти си единствената
обитателка, но понякога стаите сами се
затварят. Изчезват и се появяват.

Днес няма да има дневна.
Или:
Спи на пода в кухнята, само това ти е останало.

Невъзможно е да предвидиш от кое
пространство ще те прогонят.
Кога.
Докога.

Разбира се, флиртуваш си с идеята да избягаш,
на няколко пъти показваш нос през прага,
после решаваш да не го правиш.

И без това ще трябва да си тръгнеш някой ден,
да се върнеш Там, където Бог раздава телата
като ги реже от своето.

Домът застарява, започва да се разпада,
покривът прокапва, дръвчета пробиват
основите и протягат клони с плодове през
прозорците. Животни приближават. Отначало
плахо, после безгрижно преминават през
останките на потъващата къща. Вече всички
стаи са изчезнали.
Ти също.

За авторката

Катерина Стойкова е автор на няколко поетични книги, включително „Втора кожа“ (ICU, 2018), „Птичка на перваза“ (ИК „Знаци“, 2017), „Как наказва Бог“ (ICU, 2014), „Бодливото прасе на ума“(Broadstone, 2012), „Неделимо число“(„Факел експрес“, 2011) и „Въздухът около пеперудата“ („Факел експрес“, 2009).

Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ.

Разпъната на простора, “Втора кожа” е навременна книга и красива поезия

Катерина пише стихове и проза на български и на английски и превежда поезия между двата езика. Тя е основател и ръководител на кръжоци по поезия и проза в Лексингтън, Кентъки, където живее в момента. Нейни творби са номинирани за награди като Pushcart, Best of the Web и AWP Intro Award. От януари 2009 г. е водещ на „Акценти“ – седмично радио предаване за литература, изкуство и култура, което се излъчва на английски по WRFL 88.1 FM в Лексингтън, Кентъки. През януари 2010 г. основава „Accents Publishing“ – издателство, чиято цел е да допринесе за обмена на литература между различни езици и култури.

За редакторката

Невена Дишлиева-Кръстева е филолог с диплома от Софийския университет и магистърска степен по изкуствознание от НБУ. Преводач с вкус към литературата на ХХ век и особено влечение към автори, с които споделят общи ценности, свързани със съхраняването на човешкото у човека, преодоляването на травмите и протегнатата ръка към Другия. Превеждала е Капка Касабова, Крис Клийв, Пиер Мейлак, Роуз Тримейн, Джефри Мур, Джефри Юдженидис, Мохсин Хамид, Зейди Смит, Джон Ъпдайк, Филип Рот, Рана Дасгупта и още над 40 автори от САЩ, Великобритания и Канада. Живее в София, вълнува я Пътят.

За превода си на Творците на памет от Джефри Мур е носител на специалната награда за превод Кръстан Дянков на Фондация Елизабет Костова.