В поредния си проект за галерия „Структура“ Симеон Симеонов търси отговори на въпроси, които отдавна го занимават. Те са свързани с противодействието и взаимодействието между вътрешните и външните сили.
 
Всяка форма носи свое напрежение и едновременно с това е в непрекъснат „разговор“ с околното пространство. Колкото и да гледаме навътре и в дълбочина към ядрото, към клетката и да търсим там първопричината за случването на нещата, те не могат да съществуват без заобикалящата среда. Така е устроен животът и така действа.

В скулптурните си инсталации Симеон Симеонов физически очертава този проблем, като визуализира линиите на напрежение между „сърцевината“ и пространството наоколо. Металните пръчки, които подържат обектите, не просто представляват опора, но и диалогично ги свързват със средата.

За първи път авторът приобщава хартията като материал към характерния си творчески подход. Прави разрези и прегъвания, които търсят нова пластичност за материала и освобождават напрежението.