Наивистични, ярки, пацифистки - картините на Мария Примаченко (които оцеляват във войната и днес)

Украински марки от 1999 г.
В средата – портрет на Мария Примаченко
снимка: публично достояние

Самоука, самобитна, ярка – като личност и творец. Честна – в живота и изкуството си. Смела, до дързост, в житейските си избори и в художествените търсения.

Повече от всякога ни се иска да поговорим (и погледнем с широко отворени очи и сърца) картините на украинската художничка Мария Примаченко (1908–1997) – световно известна авторка на наивистично фолклорно изкуство.

Стилизирани цветя, фолклорни мотиви, приказни наративи, пасторални сцени от живота в украинското село, символични призиви срещу войната – откриваме ги в пъстрите ѝ платна, които сякаш трептят от живот. От макове и хляб, през украинска сватба и битови сцени, до въображаеми четириглави птици и бик, от който израстват двуглави глави (за да илюстрира ужаса на ядрената война) – образите, родени от спомените и въображението на Мария Примаченко са истинска съкровищница на световното изкуство (пък и история).

Творбите ѝ с гваш и акварел са широко известни в Украйна и по света: през 1937 г. получават златен медал на Световното изложение в Париж, а попаднали под взора на Пабло Пикасо, той я нарича

„артистично чудо“.

През 1966 г. художничката е наградена с украинската народна награда „Тарас Шевченко“. По повод 100-годишнината от рождението ѝ, ЮНЕСКО обявява 2009-а година за година за отдаване на почит на Примаченко. Булевард в Киев и малка планета носят нейно име.

„Дарявам този украински хляб на всички хора по Земята“ (1982), гваш върху хартия
© Maria Primachenko | Fair Use

„Дарявам ти, Киев, тези полисийски цветя и това ясно слънце“ (1982), гваш върху хартия
© Maria Primachenko | Fair Use

Преди седмица, при руски атаки северозападно от Киев, Иванкивският музей за история и краезнание изгоря до основи, с което 25 творби на Примаченко, които са част от музейната колекция, бяха безвъзвратно унищожени.

При все това, според публикация в социалната мрежа на журналиста Таня Гончарова, местните хора са успели да спасят от огъня някои от творбите на Мария Примаченко, съхранявани в музея. По думите на правнучката на Мария Примаченко, Анастасия, в интервю пред вестник The Times, десет творби на художничката са спасени от местен жител, влязъл в музея, докато той гори.

„Нека тази ядрена война бъде проклета!“ (1978), гваш върху хартия
© Maria Primachenko | Fair Use

„Нашата армия, нашите пазители“ (1978), гваш върху хартия
© Maria Primachenko | Fair Use

„Гълъб е разперил криле и моли за мир“ (1982), гваш върху хартия
© Maria Primachenko | Fair Use

За живота и творчеството на Мария Примаченко

Самоуката художничка е родена на 12 януари 1909 г. в селско семейство и целия си живот прекарва в родното си село Болотня в Киевска област, разположено само на 30 километра от Чернобил. Посещава училище четири години преди да се разболее от полиомиелит и да остане с физическо увреждане, което оставят отпечатък върху целия ѝ живот и изкуство.

В детските ѝ години, майката на Мария я учи на бродерия и в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век става член на Иванкивската бродерийна кооперация. Талантът ѝ е открит от художничката Тетяна Флору, която през 1935 г. кани Примаченко да работи в експерименталната работилница към Киевския музей на украинското изкуство.

В Киев Примаченко претърпява две операции, които ѝ позволяват да стои изправена без опора. Там тя среща и партньора си Васил Маринчук, с когото имат син Федир, роден през 1941 г. Двамата не успяват да сключат брак, тъй като Маринчук е изпратен на фронта, където загива. Във войната загива и братът на Мария, убит от нацистите.

Синът ѝ Федир също става фолклорен художник и майстор на наивното изкуство, двамата ѝ внуци Петро и Иван също стават художници.

Произведенията на Примаченко са вдъхновени от украинското, и по-специално полесийските народни традиции. Включват препратки към природния и приказния свят. През 30-те години тя прави преход от приложното изкуство – бродирането, към изобразителното изкуство, развива своя смел и експресивен рисунък и започва да комбинира традиционните украински декоративни мотиви по нови начини.

В периода от 60-те до 80-те години стилът ѝ продължава да се развива, заменяйки акварелните рисунки с гваш и избирайки по-ярки цветни палитри и ярки фонове на творбите. През 70-те години започва за поставя на гърба на платната си и кратки фрази и поговорки, свързани с темите на картините ѝ.