„Мосю Жан в преследване на щастието“ от Томас Монтасер (Мосю Жан в преследване на щастието – Ciela) е книга за добрите хора.

Действието се развива в красивия Цюрих, като авторът ни потапя в китната му атмосфера с всяка разходка на приветливия Жан. А той обича да се разхожда по улиците на града, дал му свободата, да се заговаря с жителите му и да им помага, когато може. Без значение дали става въпрос за младия джебчия, който се опитва да открадне портмонето му или за усмихнатата дама с кученцето, току-що похарчила последните си спестявания, за да отвори мечтаното си кафене. И докато Мосю Жан прави добрини, те започват и да се връщат към него. И, да, поне една ще му е нужна, защото всички имаме тайни, които могат да развалят идилията ни. А каква ли е неговата?

Сюжетът и впечатленията

Книгата на Монтасер разказва една вълнуваща история за търсенето на щастието. В спокойния и тих Цюрих гражданите живеят своя спокоен и тих живот, без да обръщат внимание на шумните туристи от цял свят. Досущ като своя град е и мосю Жан – скромен, достоен човек, невидим за околните, винаги готов да им услужи. Той уверено тръгва по следите на щастието и мечтите и желанията на гостите на хотела, в който до преди дни е работил.

Жан винаги е бил съвестен в работата си като консиерж и дискретен спрямо живота на посетителите на изискания Грандхотел „Тур о лак“. И докато в хотела първата му грижа е била уютът на гостите, вече като пенсионер той си поставя една още по-отговорна задача – да оправи несправедливостите в живота на хората, които чувства като свои близки. Мосю Жан отваря малкия си бележник, в който с внимание е записал всички желания и мечти на гости на хотела и на стари служители. И у него назрява план. Велик план. Той тръгва по следите на щастието и започва да изпълнява желанията на всички. Защото има прекалено много недовършени истории, които очакват хубавия си край… а мосю Жан не обича недовършените неща.

Добрият старец възприема задачата си като важна мисия – да направи света, в който живее, по-добро място. Той е доказателство, че дори малкият човек може да промени нещата – с помощта на няколко неочаквани обрата, много чувство за хумор, безгранична обич и чифт наистина удобни обувки. Историята е ведра, ненатоварваща и много приятна за четене. Добротата, която струи от нея, е ефирна и красива и със сигурност ще стопли сърцето ви. Вдъхва позитивизъм и решителност, че светът може да бъде красив, когато истински пожелаем това. И потвърждава, че едно добро никога не идва само, а често и ни се отплаща подобаващо.

„Мосю Жан в търсене на щастието“ е и книга за втория шанс. Голяма част от героите в нея са емигранти, включително и добрият старец. За тях Цюрих се е превърнал в символ на новото начало и надежда за по-добър живот. Това е и книга за тези, които са загубили себе си – дали защото са потънали в забързаното ежедневие, забравили са как се обича или са забравили кои са близките им хора. И за тези, на които животът е отнел любимите им. Всички те обаче получават нов шанс да обичат и да бъдат щастливи. Защото нещастието не е доживотна присъда, стига да повярваме в това. Та нали всяко желание има човек, който да го изпълни?

Избрани цитати

–        Който прекарва целия си живот в това да служи на другите и да се прави на колкото се може по-невидим, винаги се поставя в опасност да изгуби собствените си чувства. Умението да усетиш другия, изисква немалка доза самоотрицание. Операта обаче принуждава човека да се вслуша в себе си и да извади душата си на показ.

–        Един от природните закони на туризма е, че при лошо време посетителите на един град се движат от забележителност до забележителност, теглени като от невидими нишки, и се опитват да съкратят по възможност разстоянията. Обичайното шляене, отличаващо хората, разглеждащи някой град и разполагащи с време, просто не се случва при дъжд. Ресторантите и кафенетата също се възползват от лошото време, стига да са известни, прочути или просто на мода. Тогава те се превръщат в убежище от природните стихии и се радват на необикновено голям брой клиенти.

Изкуството да виждаш света в дребните детайли се равнява на изкуството да не се ограничаваш да мислиш на дребно.

–        Човек трябва сам да изпълнява желанията си. Това беше и целта на живота. Не става дума да живееш това, както си го представят другите, а да начертаеш сам живота си и след това да следваш този план! Да, сега го осъзна и тя ковеше собственото си щастие.

–        Човек остава дотогава играчка на съдбата, докато не я грабне в собствените си ръце. А понякога тази съдба може да извади на бял свят най-тъмните или пък най-срамните черти на личността…

–        Когато човек е сам – обясни момичето, – той много размишлява. Когато са двама, понякога се карат. Но и могат добре да си играят заедно. Но когато е цял училищен клас, тогава всички са гадни един с друг.

Човек трябва да обича хората, тогава се разбира с тях.

Малко за Томас Монтасер

Монтасер е роден през 1966 г. в Мюнхен, Германия. Завършил е право, работи като журналист, литературен агент и писател. Автор е и на книги за деца. Интересен щрих от биографията му е, че е бил и ръководител на малка театрална трупа. През 1990 г. заедно със съпругата си Мариам Монтасер основават литературна агенция Montasser Media. Живее в Мюнхен със съпругата и трите им деца.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.