Красотата на изчезващите (снимки на 35 от най-красивите и отчуждени племена на света)
Марина Деливлаева @ 12 — 04 — 2022
Жените от племето Химба ходят през пустинята Намиб. Те носят малко дрехи, но са известни с това, че се покриват с отжизе (otjize) – смес от масло, масла и охра. Въпреки, че постоянно земите им са застрашени от модерния свят, включително предложените водноелектрически проекти, Химба продължават да водят традиционния си начин на живот, който е останал непроменен от поколения
Как си представяте изчезващите племена? Препасани с листа, мургави същества, готови да ви сготвят за вечеря? Оказва се, че в повечето случаи те са топли и гостоприемни хора, което обаче не би ви предпазило от недоразумения и неприятни моменти, ако решите да ги посетите.
Така поне се случило с датския фотограф Джими Нелсън (Jimmy Nelson), роден във Великобритания, но прекарал последните години в пътешествия из петте континента и снимки на 35 от най-красивите и отчуждени племена на света.
Племето Цаатан например го приело радушно, но отказало да позира, докато артистът не се почерпи с водка. Накрая британецът, който всъщност не пиел, приел почерпката в името на проекта си. Резултатът не закъснял и на Джими се губят дълги моменти от вечерта. Докато не се събудил в индианска колиба заобиколен от 30 души от племето и с усещането, че ще му се пръсне пикочният мехур. Увит в около осем ката дрехи и с температура навън стигаща до – 40 градуса, британският фотограф нямал друга алтернатива освен да пикае в гащите си и да се обърне да си доспи.
Това, което последвало го стресирало още повече: палатката му се срутила под паническото бягство на елени, привлечени от солта в урината му. Скоро рогатите грамади го наобиколили, опитвайки се да оближат дрехите му…
На фона на любопитните спомени, силно се открояват приказните му кадри и:
Красотата на изчезващите
Маорите са коренното население на Нова Зеландия, известни като смели и находчиви авантюристи. Те са пристигнали в Нова Зеландия през 13-ти век, извършили епично морско пътуване от островите на Източна ПолинезияЛегендата разказва, че Маорите пристигнали с 12 огромни канута, на всяко от които имало различно племе. Днешните наследници на Маорите твърдят, че все още е възможно да се различи кой от кое племе произхождаПолуномади, Маасаите са хора от Източна Африка, живеещи в южната и северната част на Кения и северна Танзания по полусухите и сухи земи на Голямата рифтова долина. Поради номадския си живот, те често се местят, следвайки валежите в търсене на храна и вода за големите си стада от едър рогат добитък. Всички нужди на Маасаите от храна се поемат от добитъка им. Те ядат месо, пият мляко, а от време на време и кръвПлемето Маасаи измерва богатството на членовете си по броя на едрия рогат добитък и децата. Мъжете могат да имат толкова жени, колкото могат да издържат. Сред жените съществува йерархия, като първата е ценена най-високоПлемената Дасанеч, Бана и Каго обитават Долина Омо, разположена в африканската Голяма рифтова долина в югозападната част на ЕтиопияМурси са номадско племе от пастири, живеещи в долната Омо, разположена в югозападната част на Етиопия, недалеч от границата с КенияЖивотът се е променил много малко за племената Омо от началото на първото хилядолетие до сега. Те живеят прост живот на лов, събиране, скотовъдство и отглеждане на сорго по поречието на река Омо. Споделят смесица от монотеистични и традиционни анимистки вярвания. Вярват, че всички предмети, като дървета, скали и т.н., имат душа и отказват да приемат разделението на тяло и душаНи-Вануату съчетават обичайната кулинария от южния Пасифик с нови храни. Традиционното церемониално ястие се казва лаплап (laplap), пудинг, направен от настъргани кореноплодни растения, кокосово мляко и месо. Често ловуват и рибаДани и Яли са племена, населяващи Долината Балием в Папуа в Индонезия, разположена на плато от 1600 метра над морското равнище. Двете племена живеят едно до друго и имат един и същ език, но различен диалект. Неомъжените жени носят дълги поли от дървесни кори, а женените поли от орхиде и и влакна. Племената мумифицирали своите мъртви. Обичаят не се спазва до днесХули Уиджмен от Папуа-Нова Гвинея са известни с това, че имат традиция да си правят декоративни перуки от собствената си коса. Младите мъже стоят по цели месеци в джунглите, за да докажат своята мъжественост, да упражнят нови ловни техники и да спечелят уважението на племето. Земята за обработване и свинете са мерило за богатство, като Хули Уиджмен са многоженци. Преди специални събития прекарват часове в подготовка на грима и костюмите, церемониалните перуки и аксесоариХуаораните се смятат за най-смелото племе в Амазония – те са около 2000, но родината им е заплашена от унищожение поради сондажи на нефтени залежи и незаконна сеч на гориХуаораните се смятат за най-смелото племе в Амазония – те са около 2000, но родината им е заплашена от унищожение поради сондажи на нефтени залежи и незаконна сеч на гориПлемето Дропа наброява 2 500 души, които живеят в 3 малки села в Дха-Хану – долината на Ладак, намираща се в спорна територия между Индия и Пакистан. Те са единствените автентични наследници на арийците, останали в ИндияДнешният Мустанг (от тибетски Мун Тан или “плодородна равнина”) е бившето кралство Ло, разположено на високо плато между северозападен Непал и Тибет, в един от най-отдалечените региони в света. Това е една от последните истински тибетски култури. Хората от Ло, или Лопа, практикуват тибетския будизъм. Те са силно религиозни, а молитвите и фестивали са неразделна част от живота имГаучисите от Аржентина са конници номади, превзели обширни равнини още през 1700 година. Животът им им става много труден от 19-ти век насам, когато закони срещу скитничество ги принуждават да се оттеглят все по-навътре в необитаваните територии на странатаЗабавленията на Гаучо включват хазарт, пиене, свирене на китара и пеене за своите умения в лова, боя и правенето на любовПлемето цаатан в Северна МонголияЦаатан (или северни хора) са номадско племе в Северна Монголия , което зависи от популацията на елени за почти всички аспекти на оцеляването си. Обитаващи отдалечените субарктични райони на тайгата, където зимата температурите могат да паднат до минус 50 ° C, цаатан са последните еленовъди в МонголияНародът от Ло е запазил патриархална семейна структура, при която най-големият син наследява всичко, а вторият син отива в манастир на 6-7-годишна възрастКазахите са тюркски народ, произхождащ от северните части на Централна Азия. Повече от два века мъжете от племето ловуват на кон с обучени златни орлиКазахите от Монголия са тюркски народ от северните части на Централна Азия. Те живеят главно в най-западната провинция на Баян Йолгий и са зависими от домашните животни за препитанието си. Те са бродили по планините и долините на Западна Монголия със стадата си от 19 в. насам. През последните десетилетия казахите са запазили традициите и уменията си много повече от своите братя в съседен КазахстанНародът на Ладак живее в много високи планински долини между масивите на Хималаите и Каракорум, в района на северните индийски щати Джаму и Кашмир. Те споделят убежденията на своите съседи тибетци. Тибетският будизъм, смесен с образа на свирепи демони от предприсъединителната религия Бон е главната религия на Ладак в продължение вече на хиляди годиниЧукчите са древен народ, който обитава полуостров Чукотка. Те са необикновени в сравнение с другите северни племена с това, че имат две различни култури: номадски еленовъди (Чаучу), които живеят във вътрешността на полуострова, и ловци на морски бозайници (Анкалин), които живеят по крайбрежието на Северния ледовит океан, Чукотско и Берингово море
За фотографа
Израснал в Африка, Азия и Южна Америка, Джими Нелсън е дълбоко очарован от местните култури, които среща по време на 3-годишното си пътешествие и споделя, че е видял как светът се променя. Макар и темпото на промяна, дължащо се на интернет и подобрените пътища, през последните 5-6 години да е такова, че Нелсън го намира за стряскащо.
Книгата му „Преди да изчезнат“ (Before They Pass Away) е като моментална снимка на тези племена такива, каквито са днес, с амбицията да е едновременно произведение на изкуството и исторически документ.
И макар да отбелязва, че книгата е комерсиален проект, за разлика от някои грандиозни политически бюлетини, Джими се надява, че тя ще създаде по-голяма информираност за красотата и индивидуалността на хората, които е срещнал.
Племената, които е снимал са напълно различни по отношение на външен вид, но една прилика е очевидна. “От социална гледна точка те са еднакви“, твърди британецът.
„Колкото повече се отдалечиш от цивилизацията, толкова повече срещаш хора, работещи като семейна единица и толкова по-голямо уважение имат те към по-възрастните и един към друг.
Колкото по-далеч стигнеш, толкова по-мили хора виждаш.“
Вярвате ли, че е така?
Част от пътешествието на Джими Нелсън може да видите тук:
За Фондацията на Джими Нелсън
Със своите проекти Фондация на Джими Нелсън (JNF) затваря кръга, започнат от фотографа с неговото изкуство. Освен че повишава осведомеността за местните култури, Джими е натрупал безкрайни фото-, видео- и изследователски материали, които чрез фондацията са достъпни в безплатна образователна програма, наречена Cult-ED.
С Cult-ED децата могат да пътуват дигитално до далечни места, от Сибир и Монголия до Перу и Френска Полинезия, за да научат за уникални култури и традиции. Cult-ED вдъхновява по-младото поколение да разбере важността на разнообразието, да натрупа знания за коренното население и за това как да живеем в хармония с природата около нас. Освен това JNF подкрепя общностите в запазването на тяхното културно наследство със своите проекти за реципрочност – специално създадени програми, инициирани и управлявани от самите общности, за да отговарят на техните нужди.
