Томът от 528 страници включва 800 репродукции и разкази за поне 100 художници

История на българското изобразително изкуство (корица)
Художественото оформление на книгата е дело на Милена Вълнарова.
За корица е използван акварел от „Цариградски цикъл” на Владимир Димитров – Майстора, рисуван през 1926 г.

Първата История на българското изобразително изкуство вече е в книжарниците. Епохалният труд с текстове на големия изкуствовед Кирил Кръстев (1904 – 1991) включва изследванията му в тази област, които обхващат периода от Древността до края на ХХ век.


Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.


Корифеят работи върху подобен проект цял живот, трупа хиляди страници материали, но така и не успява да ги събере в цялостно издание. „История на българското изобразително изкуство” остава ненаписаната му книга. Тя вижда бял свят сега – трийсет години след смъртта му, благодарение на съставителя Иво Милев, издателство „Лист” и подкрепата на Столична община.

Месеци наред Иво Милев преглежда целия архив на Кирил Кръстев и успява да сглоби цялостната картина на българското изобразително изкуство – такава, каквато я е виждал и отразявал в записките и материалите си изкуствоведът.

Кирил Кръстев през 1924 г.

В продължение на почти седемдесет години Кирил Кръстев е сред най-ярките фигури в българската култура.

Прохожда в нея още в ученическите си години като поет, а след Първата световна война стъпките му стават все по-стабилни – утвърждава се като есеист, литературен критик, публицист и изкуствовед.

Неговият по-млад колега Петър Увалиев – един от най-влиятелните интелектуалци в Европа, емигрирал от България през 1948-а, го нарича „оазисна личност”, поколения художници мечтаят да забележи и коментира творбите им. „Европейски човек беше. И осанката му такава”, помни го скулпторът Павел Койчев, а колегата му Георги Чапкънов – Чапа е лаконичен и категоричен – „Велик!”.

Съставителят на „История на българското изобразително изкуство” Иво Милев пък отбелязва:

„Без този  вездесъщ наблюдател, с благородството на неговата организираща мисъл – българското изобразително изкуство нямаше да е това, което е.”

Приживе за Кирил Кръстев мисия и крайна цел на изкуствата е „очеловечаването на самия човек“, а не самоцелно развитие на форми или изразяване и насърчаване на чувствата, най-вече и най-пагубното – сантименталността. Изкуството има значение само доколкото може да бъде в услуга на усъвършенстването на човека и оттам на формите на бита и живота.

Луксозното издание е в голям формат и сред 528-те му страници са включени житейските и професионалните истории на поне 100 художници и близо 800 цветни изображения и репродукции на произведения на изкуството, предоставени от държавни галерии и частни колекции. Книгата има QR код, който води към виртуална галерия на сайта на издателството.

Текстовете, подходящи за най-широк кръг читатели, са разпределени в три големи тематични кръга – Старобългарско изкуство, Среднобългарско изкуство и Ново българско изкуство. Всеки от разделите е консултиран с научни редактори – доц. д-р Ралица Русева, Мариела Стойкова, Анелия Николаева.

Томът предлага вълнуващо пътешествие между епохи, майстори и творби.

Читателите ще се срещнат с артефакти от Античността и творби от Средновековието, с произведенията на Боянския и Земенския майстор, на Йоаникий папа Витанов, Никола Образописов, Николай Павлович и Станислав Доспевски, Иван Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин; с Асен Белковски, Борис Денев, Данаил Дечев и Никола Маринов, с Георги Машев и Борис Георгиев, със Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров – Майстора. Животът и картините на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Стоилов, Иван Шошков също са тук, както и на Бенчо Орешков, Кирил Цонев, Иван Ненов, Вера Недкова, Вера Лукова, Бронка Гюрова, Дечко Узунов. Цели глави са посветени на Новобългарския еклектизъм от 30-те и 40-те години на ХХ в.; на Априлския стил в изкуството с неговите представители Светлин Русев, Теофан Сокеров, Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Йордан Кацамунски, Александър Петров, Милка Пейкова. Разгледана е българската акварелна живопис, скулптурата, приложните изкуства.

Естествен завършек на изданието е подробната библиография с всички статии и книги на Кирил Кръстев, както и азбучният показалец на включените в книгата автори.

Из История на българското изобразително изкуство

Св. Теодор Стратилат. Преславска рисувана керамика. IX – X в.
Национален археологически институт с музей – София
Залавянето на Христос. Скални манастири. С. Иваново
Танц на Мириам. Томичов псалтир. XIV в. Държавен исторически музей — Москва
Стефан Иванов. Дора Габе
Елена Карамихайлова. Оптимизъм. 1919 г. Национална галерия
Владимир Димитров – Майстора. Автопортрет, 1941 г. Национална галерия
Иван Мърквичка. Задушница. 1899 г. Национална галерия
Никола Петров. Портрет на Пенчо Славейков. Началото. на ХХ в. Национална галерия
Андрей Николов. Нина
Иван Лазаров. Исихаст. 1915 г. ХГ „Борис Георгиев“ – Варна

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук