С италианската художничка Джудит Ланж (Judith Lange) се запознахме на изложбата й в Атина януари миналата година, точно преди да връхлети коронавирус. Експозицията й с двоен наслов – „Kaddish” и „Imago Mortis/Imago Vitæ“, бе посветена на Деня за възпоминание на Холокоста, показана бе в историческата, – за жалост вече несъществуваща – книжарница в центъра на града „Стихотворения и престъпления“ (Poems&Crimes Art Bar/Ποιήματα και εγκλήματα) на издателство „Гавриилидис“. Цикълът прояви там бе открит с нейните творби.

Както всички хора на изкуството, и Джудит Ланж преживява двойна изолация, веднъж заради рестриктивните мерки важащи за всички, втори път поради факта че планирани отпреди време изложби и творчески изяви са отменени „до второ нареждане“. заради карантината и здравно-санитарните мерки.

На първи март реших да й пиша за българския обичай – Баба Марта, като я попитам има ли подобен някъде в Италия. Например, в Гърция обичаят не само не е непознат, но и се продават, а и някои хора сами изработват импровизирани мартеници – пресукани и украсени маниста или метални, дървени орнаменти червен и бял конец, които се носят на ръката. Пожеланието, което съпровожда подаряването им, е „за да не те изгори мартенското слънце“, което става все по-силно през пролетта. Разбира се, масова индустрия и широк пазар за червено-белите „амулетчета“ тук не съществуват тук, но мартеницата е разпознаваем символ на настъпващата пролет.

Джудит отговори, че обичаят не е познат в Италия, но е много хубаво, че има страни като България и Гърция за които март е женски месец, докато други почитат твърде много римския, мъжки, бог на войната Марс. Хрумна ми, че можем да честитим Осми март на читател(к)ите на „Жасмин“ с рисунките от последния цикъл върху който работи Джудит Ланж. Тя привърши работа по нова, ръчно изработена книга, от поредицата визуални дневници, „Дневник без думи: Caos Files,/ „Папки (с рисунки) от хаоса“, състоящи се от 164 малки рисунки с темпера.

Да се надяваме, че боговете – римски и други,- ще бъдат по-благосклонни тази година към всички хора на изкуството и тя ще може да участва и с физическо присъствие в експозицията на ръчно изработени книги в Лече, Южна Италия, планирана за миналата година, но отложена по обясними причини, за по-здравословни времена.

Мартенски поздрав от Рим за месеца, чиято етимология идва от Марс, но всъщност месецът се смята за женски!

Здравка Михайлова, Атина

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.