Поетът-моряк Никос Кавадиас (1910-1975) е роден в малък град в Манджурия, където се установяват неговите родители с произход от йонийския остров Кефалония. В родния му град Харбин баща му поддържа търговска кантора за снабдяване с продоволствия, предимно на руската царска армия.

През 1914, с избухването на Първата световна война, семейството се завръща в Гърция, а бащата се занимава още известно време със своето предприятие, до пълното му разоряване. На Кефалония семейството остава до 1921, когато отново се преместват – този път в Пирея. В пристанищния град на Атина Кавадиас завършва гимназия и се подготвя да се яви на приемни изпити в медицинския факултет. Тогава баща му се разболява и той е принуден да си намери работа. Така през 1929 постъпва на работа в туристическата агенция на чичо му. Няколко месеца по-късно, когато – както казва самият поет –

тесните колонки за водене на сметки в дебелите счетоводни книги вече не го побират и той заминава като моряк на товарен кораб.

Десетина години работи на корабите за далекоокеанско плаване, с кратки престои в Гърция. Иска да стане капитан, но годините са минали. През 1939 придобива диплома за радист. По време на Втората световна война остава в Атина, след като е воювал на Албанския фронт (1940-1941) в Гръцко-италианската война. Завръща се на корабите през 1944, отново упражнявайки „изкуството на Маркони“ и пътува по целия свят. Завръща се на сушата през 1974 и няколко месеца по-късно, на 10 февруари 1975, умира от инсулт.

Написал първите си стихове още като ученик, сърцето му остава разделено между морето и поезията, „най-красивият компромис“, както казва неговата преводачка на английски, поетесата, музикант и университетски преподавател Гейл Хорст-Уорхафт превела цялото поетично творчество на Кавадиас в двуезичното издание The Collected Poems of Nikos Kavadias, 2007).   

Поетът пише в стихотворение от стихосбирката „Марабу“:

Ще остана перфектен и недостоен любовник
На далечните пътешествия и на океана син,
и ще умра една нощ, нощ като всички други,
без да съм прекосил смътната линия на хоризонта….

За Мадрас, Сингапур, Алжир и Сфакс
ще отплават корабите както обичайно,
а аз приведен над писалище със морски карти,
ще правя сметки във дебели счетоводни книги.

Здравка Михайлова

ПО МОРЕ

Стихотворение От Гейл Холст-Уорхафт

На Никос Кавадиас

Плавах заедно с теб пет години
на гръцки търговски кораби отплаващи
от Пирея за Марсилия, за Аден и за Port Salut,

От Билбао за Суонзи през Бискайския залив
в тези бурни води ти си написал стихотворение,
римувайки го тъй очарователно със уиски.

Избрал да прекараш живота си по море,
радист на търговски кораб,
но нощите ти са били изпълнени с поезия.

Писал си за моряци, котки и пристанищни бардаци,
за Бодлер и Тициан, Пиер Лоти и Едгар Алън По,
за боцмана пиян, с момиче и две бутилки.

Първата твоя стихосбирка озаглавена „Марабу“ –
по името на африкански щъркел, който си видял на сушата,
птица изглеждаща „самотна и глуповата” като самия теб.

Тялото ти е било покрити със татуировки, ритуал
на посвещаване за моряците—онези по тялото на баща ми са тъй бледи,
едва ги виждам дори на силна светлина.

Най-големият ти страх бил да не умреш на сушата–
завещал тялото си на морето което си обичал –
и въпреки това лежиш под плоча мраморна.

Заблудил си акулата плуваща редом с кораба
през нощи когато си изпращал сигнали SOS,
а вълните се разбивали отдясно на борда.

Ний никога не сме се срещали, но аз добре те опознах;
застанала нощем до теб на мостика,
пазейки равновесие, олюляващи се от силното вълнение.l

А ти ми разказваше за пристанище в тропиците,
където си купил маймунка и си пил абсент,
и аз забравях всяка болезнена мисъл.

Години наред прекарах дните си превеждайки
теб, компаньон на моите работни дни –
опитах се да накарам стиховете ти да запеят.

А сега виждам какво очаква мен,
тъмната сянка която плува редом,
правейки компания на моето ръждясало корито.

Превод от английски: Здравка Михайлова

AT SEA

Gail Holst–Warhaft

for Nikos Kavadias

I sailed five years with you
aboard Greek cargo ships that left
Piraeus for Marseille, Aden for Port Salut,

 Bilbao to Swansea through the Bay of Biscay
in whose choppy waters you wrote a poem
rhyming it so charmingly with whiskey.

You chose to spend your life at sea,
a radio officer on merchant boats,
but your nights were filled with poetry.

You wrote of sailors, cats, and brothels,
of Baudelaire and Titian, Pierre Loti and Poe,
the boatswain, drunk, with a girl and two bottles.

Your first book of verse was called Marabou
for an African stork you saw onshore,
a bird that seemed “lonely and foolish” as you.

Your body was covered in tattoos, a rite
of passage for sailors–my father’s so faint
I could only see it in strong light.

Your greatest fear was to die on land–
you’d bequeathed your body to the sea you loved–
and yet you lie under a marble slab.

You cheated the shark that swam by the prow
on nights when you sent an SOS
and waves broke over the starboard bow.

We never met but I knew you well;
standing beside you on the bridge at night
as we braced against the heavy swell

and you told me about a tropic port
where you bought a monkey and drank absinthe
and I forgot each painful thought.

For years I spent my days translating
you, companion of my working days–
I tried to make your verses sing.

And now I see what waits for me,
the dark shape that swims alongside,
keeping my rusty ship company.

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.