Петрос Голицис е роден в Солун през 1978 г. Издал е седем стихосбирки и седем книги с литературни студии и есеистика за съвременна гръцка поезия. Някои от поетичните му книга са: „Паметта на хартията” (2015), „Шлифоване на времето” (2013), „Плътта на ефимерните” (2013), „Η σάρκα των προσωρινών και άλλα ποιήματα/Привремена кожа – Солун после Одисеја (двуезично издание гръцки-сръбски, прев. M. Puslojić, Белград 2019), The Flesh of the Temporary and Other Poems, (двуезично издание гръцки-английски, прев. Y. Goumas, 2019). Автор е на две литературно-критически монографии – за поетите Янис Далас (1924 – 2020) и Фалкос-Арванитакис (1937 -).

Негови стихове са публикувани в печатни и електронни литературни издания: „Вивлиотики”, $Ентефктирио”, „Одос Панос”, „Енекен”, „Мандрагорас”, Poetix, „Темата логотехниас”, „Кукуци”, „Порфирас”, Poiein, Poeticanet и др. Негови стихове са издадени в превод на английски, немски, румънски, сръбски и турски. От 2013 г. води рубриката за критика и поезия на литературното списание „Енекен”.

Отличен е за поезията му с International Poetry Award Tudor Arghezi (2018) на Съюза на румънските писатели и с International Poetry Prize Povelja Morave (2019) на Съюза на сръбските писатели. Негови стихове и есеистика са преведени на девет езика: английски, български, немски, испански, италиански, португалски, румънски, сърбохърватски и финландски, печатани са и в «Rosetta World Literatura» в Турция. Пише за съвременна поезия във вестник „Ефимерида тон синдактон“. Негови стихове и други текстове са публикувани в гръцки и чуждестранни печатни издания: „Неа Естия“, „Авги“, „Пиитики“, „Одос Панос“, „Poetix“, „Трака“, „Тефлон“, „Romania Literara“, „Luceafarul de Dimineaţă“, „Revista Neuma“, „Nuori Voima“, „Poetenladen“, „Osiris“, „Erato“, „Agon, casopis za poeziju“, „Литературен вестник“ и др., в превод на Victor Ivanovici, Jose Antonio Moreno Jurado, Здравка Михайлова, Crescenzio Sangiglio, Markku Pääskynen, Horia Garbea, Mario Dominquez Parra и др. Превеждал е стихове от Уолас Стивънс, Уолт Уитман и др.

Занимава се и с живопис. Има две самостоятелни изложби в Солун и е участвал в над двайсет колективни изложби в Гърция и чужбина.

Защитил е докторска дисертация в Шефийлдския университет, Следвал е икономически науки и педагогика в университета „Македония“ в Солун, в Лондонския университет (Birkbeck College).

Стихотворението „Солун, 2013 сл. Хр.” е от третата му поетична книга „Плътта на ефимерните” (2015).

ПЕТРОС ГОЛИЦИС

СОЛУН 2013 сл. Хр. ГРАД ПОД ГРАДА

Дойде Хераклит в нашия град тази вечер
говореше с оцелели сентенции
и други изгубени фрагменти, звучаха
                            от най-смътните:
„огньове вечни и души издимели”
„едновременно сме и не сме
едни и същи обитаваме градове
живи и мъртви”
„едни сред други дишаме
гробища намираме броим мъртъвците”
−на език всекидневен сякаш говореше −
„няма връщане назад човешкото русло”
(ето я тук и реката)
„смяната на поколенията
върху земята в града”
1000 и нещо са гробовете от 4^ти век пр.Хр.
            край Шадравана[1]
и 411 на запад, между тях
                               е decumanus[2]
с един скок направо
                           от клането на Хиподрума[3]
                                               в Аушвиц
Солун град с изкормени вътрешности
покажи ни дай ни
града под града
дръж града, раната си отворена
град в града
под нозете ни гробове и улици
върху глезените ти мъртви криле
−венци зъби всичките златни −
погребения в делви
                       полагания в земята
                                         и погребения чрез изгаряне
не ще престанеш да бъдеш
Солун град върху град
да се рееш заедно с мъртъвците
да прииждаш обновен незавършен променлив
а ний
      следващите мъртъвци
            лъскаме мрамора
                   in situ мъртви и живи

На Кресна по време на пандемията (covid-19)

(стихотворението се публикува се за пръв път, в превод на български)

От минимаркетът на Ахилеас да се страхуваш, о богиньо,
Това възпей когато дойдеш като муза ти сред нас,
Със закланите обезглавени птици в хладилниците зъзнещи замръзнали,
с нахлузилите маски Циклопи,
очи облещили на касите,
с клиентите виещи се като змия между стелажите,
съскайки или ръмжейки, или безшумно
преминаващи помежду нас
Привиденията непридружавани търсят рамената на съседа, за да се захванат,
събаряйки продуктите от лавиците.

Призраци от хиляди години вече
гледат ни,
По течението на реката и в Кресненското дефиле

Във времената на пандемията и от пенливата река,
Почервеняла някога
И оттогава отмиваща кръвта
Изпълвайки изпаряващо се езеро,
Без никога да се опразва, и тъй както е, остава.

Тези ти неща възпей и внимавай слюнки да не пръскат от устата ти,
За малко още остани ти с нас, богиньо.

Септември 2020

От стихосбирката „Заклано в бяло“

КОПЕЛДАШКА ВСЕЛЕНА

Копелдашка вселена която си ме родила
на черен фон се изпарявам
от болката и лудостта
размазва се пушейки
плътта на лицето ми
в пламтяща факла цялото ми тяло се превръща
остават в празното вихрено да се въртят
зъбите ми
святкащи и бисерни.

От стихосбирката «Паметта на хартията»

ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА АНСЕЛМ КИФЕР[4]

Куфар
скитам се
из празни летища
черни ленти
които претъркват
ръжда.

Тревясаха
останките човешки
самите хора
треви изсъхнали
се отместват
свисти пръски кръв вятърът.

Един самолет малко по-натам
кашля – предсмъртно– слама

*

Пулсира слънцето
Сърце в тяло на юноша.

Плътта се разкапва
листа окапали, се връщат обратно по дърветата
като обеци със диаманти
висят
от краищата на квадратните стихове
вкаменелости
които няма никога да бъдат издялани.

Сухи треви –
вече никнат в произведенията ни.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

[1] Район в центъра на Солун недалеч от римския комплекс с триумфалната арка на император Галерий, неговите дворец и мавзолей (днес „Ротондата „Св. Георги”), Хиподрума и др. обекти. При работата по изграждане на солунското метро на повърхността излизат много нови археологически находки – Бел.пр.
[2] Декуманус – в римското градоустройство ориентираният изток-запад път в римски град, военен лагер или колония.- Бел.пр.
[3] Теодосий е известен с ревностното налагане на християнската религия и решителната забрана на всички други култове в империята. Силата на църквата е нараснала дотолкова, че когато през 390 г. по заповед на Теодосий готските наемници избиват 7000 души при потушаване на безредиците в Тесалоника (дн. Солун), императорът е официално отлъчен от влиятелния епископ Амброзий Милански. Едва след публично покаяние Теодосий отново е приет в редовете на вярващите християни, въпреки че жестокостта на това клане и последвалото отлъчване и опрощаване, остават едни от най-запомнящите се моменти в неговата биография. – Бел.пр.
[4] Анселм Кифер (род. 1945) – германски художник и скулптор. В платната му са вградени материали като слама, пепел, глина, олово, гранулирана смола. Стиховете на Паул Целан, както и духовните прозрения на Кабала, са изиграли роля в разгръщането от Кифер на теми от германската история и ужасите на Холокоста. – бел.прев.

Ο Πέτρος Γκολίτσης (Θεσσαλονίκη, γ. 1978) είναι συγγραφέας επτά ποιητικών βιβλίων και επτά βιβλίων με μελέτες και δοκίμια για τη νέα ελληνική ποίηση. Τα ποιητικά του βιβλία είναι Η μνήμη του χαρτιού, 2009, Το τριβείο του χρόνου, 2013, Η σάρκα των προσωρινών, 2015, Σκάζοντας κρέας, 2017, Η σάρκα των προσωρινών και άλλα ποιήματα/Привремена кожа – Солун после Одисеја, δίγλωσση έκδοση σε μτφρ. της M. Puslojić, YKC, Βελιγράδι, 2019, The flesh of the temporary/Привремена кожа, δίγλωσση έκδοση σε μτφρ. Y. Goumas και M. Puslojić, YKC, Βελιγράδι, 2019 και το The flesh of the temporary and other poems, δίγλωσση έκδοση σε μτφρ. του Y. Goumas, Romi publications, 2019.

Έχει βραβευτεί για την ποίησή του με το International Poetry Award Tudor Arghezi (2018) της Ένωσης Συγγραφέων της Ρουμανίας και με το International Poetry Prize Povelja Morave (2019) της Ένωσης Συγγραφέων της Σερβίας.

Ποιήματα και δοκίμιά του έχουν μεταφραστεί και εκδοθεί σε εννέα γλώσσες: Αγγλικά, Βουλγαρικά, Γερμανικά, Ισπανικά, Ιταλικά, Πορτογαλικά, Ρουμανικά, Σερβοκροατικά και Φινλανδικά, καθώς και στο «Rosetta World Literatura» στην Τουρκία.  Αρθρογραφεί για την σύγχρονη ποίηση στην «Εφημερίδα των Συντακτών». Ποιήματα και συνεργασίες του έχουν δημοσιευθεί σε εγχώρια και ξένα έντυπα: «Βιβλιοθήκη» της Ελευθεροτυπίας, «Νέα Εστία», «Αυγή», «Ποιητική», «Οδός Πανός», «Τα Ποιητικά», «Poetix», «Θράκα», «Τεφλόν», «Romania Literara», «Luceafarul de Dimineaţă», «Revista Neuma», «Nuori Voima», «Poetenladen», «Osiris» «Erato», «Agon, casopis za poeziju», «Literaturen Vestnik», κ.ά., σε μτφρ. των Victor Ivanovici, Jose Antonio Moreno Jurado, Zdravka Mihailova, Crescenzio Sangiglio, Markku Pääskynen, Horia Garbea, Mario Dominquez Parra, κ.ά. Έχει επίσης μεταφράσει Wallace Stevens, Walt Whitman, κ.ά.

Είναι διδάκτορας του Πανεπιστημίου του Sheffield, με σπουδές οικονομικών και παιδαγωγικών στο Πανεπιστήμιο Μακεδονίας, στο Birkbeck College του Πανεπιστημίου του Λονδίνου και στο Πανεπιστήμιο του Sheffield, καθώς και Fellow του Higher Education

ΠΕΤΡΟΣ ΓΚΟΛΙΤΣΗΣ

Από την ποιητική συλλογή „Η σάρκα των προσωρινών” (2015).

Θεσσαλονίκη 2013 μ.Χ. (Πόλη κάτω απ’ την πόλη)

Ήρθε ο Ηράκλειτος στην πόλη μας απόψε
μίλησε με σωζόμενα ρητά
−κι άλλα που χάθηκαν−
ακούγονταν
τα πλέον σκοτεινά:
«φωτιές-αιώνιες και ψυχές-αναθυμιάσεις»
«είμαστε και δεν είμαστε»
«στις ίδιες πόλεις κατοικούμε
νεκροί και ζωντανοί»
«ο ένας μες στον άλλον αναπνέουμε»
«νεκροταφεία βρίσκουμε μετράμε τους νεκρούς»
−σε γλώσσα τρέχουσα σαν νά ‘λεγε−
δεν έχει η ανθρώπινη ροή επιστροφή
(εδώ και το ποτάμι)
η αλληλουχία των γενεών
πάνω στη γη, μέσα στην πόλη
1000 και κάτι οι τάφοι
του 4ου αιώνα προ Χριστού
στο Συντριβάνι
και 411 στα δυτικά, στο ενδιάμεσο
η decumanus
και μ’ ένα άλμα μετά
απ’ τη σφαγή του Ιππόδρομου
στο Άουσβιτς
Θεσσαλονίκη πόλη με ανοιχτά τα σωθικά
δείξε μας δώσε μας
την πόλη κάτω από την πόλη
κράτα την πόλη την πληγή σου ανοιχτή
πόλη μέσα σε πόλη
κάτω απ’ τα πόδια μας τάφοι και δρόμοι
στους αστραγάλους σου νεκρά φτερά
−στεφάνια δόντια όλα χρυσά−
εγχυτρισμοί
ενταφιασμοί
και καύσεις
δεν θα παύσεις
Θεσσαλονίκη πόλη πάνω σ’ άλλη πόλη
με τους νεκρούς σου να αιωρείσαι εσαεί
νέα ξανάρχεσαι
λειψή μεταβαλλόμενη
κι εμείς
οι επόμενοι νεκροί
γυαλίζουμε τα μάρμαρα
−in situ−
νεκροί και ζωντανοί 

ΤΗΣ ΚΡΕΣΝΑΣ ΣΤΟΝ ΚΑΙΡΟ ΤΗΣ ΠΑΝΔΗΜΙΑΣ (COVID-19)

(ανέκδοτο ποίημα)

Το μίνι μάρκετ του Αχιλλέα να φοβάσαι, ω θεά,
αυτό τραγούδησε σαν ρθεις σαν μούσα ανάμεσά μας,
Με τα σφαγμένα ακέφαλα πουλερικά να τουρτουρίζουν παγωμένα στα ψυγεία,
τους μασκοφόρους Κύκλωπες
τα μάτια να γουρλώνουν στα ταμεία,
και τους πελάτες να κυλούν σαν φίδια στους διαδρόμους, κάνοντας φφςςς και γρρρ, ή και αθόρυβα
περνούν ανάμεσά μας
Τα φάσματα ασυνόδευτα γυρεύουνε του διπλανού τους ώμους, να πιαστούν,
ρίχνοντας τα προϊόντα από τα ράφια.

Φάσματα εδώ και χίλια χρόνια
μας κοιτούν,
Στον ποταμό και στα στενά της Κρέσνας

Στης πανδημίας τους καιρούς και στους αφρούς του ποταμού,
Που κάποτε κοκκίνισε
Και έκτοτε ξεβράζεται
Γεμίζοντας μια λίμνη που εξατμίζεται
Χωρίς ποτέ της να αδειάζει, σχηματίζεται κι ως έχει παραμένει.

Αυτά τραγούδησε, και προσοχή, να μην σου φεύγουν σάλια από το στόμα
Λίγο ακόμη μείνε, μαζί μας, Ω θεά.

Σεπτέμβριος 2020

ΜΠΑΣΤΑΡΔΟ ΣΥΜΠΑΝ      

(Από την ποιητική συλλογή „Σφαχτάρια στο λευκό“)

Μπάσταρδο σύμπαν που με γέννησες
με φόντο μαύρο εξατμίζομαι
από τον πόνο κι απ’ την τρέλα
λιώνουνε καπνίζοντας
οι σάρκες του προσώπου μου
φλογίζεται όλο μου το σώμα
μένουν στο κενό να στροβιλίζονται
τα δόντια μου
αστραφτερά και μαργαριταρένια

ΔΥΟ ΠΟΙΗΜΑΤΑ ΓΙΑ ΤΟΝ ΑΝΣΕΛΜ ΚΙΦΕΡ

(Από την ποιητική συλλογή «Η μνήμη του χαρτιού»)

Βαλίτσα
περιφέρομαι
σε άδεια αεροδρόμια
σε μαύρες ταινίες
που τρίζουν
σκουριά.

Χορτάριασαν
τα απομεινάρια των ανθρώπων
οι ίδιοι οι άνθρωποι
χόρτα ξερά
παραμερίζονται

σφυρίζει αίμα ο αγέρας.

Ένα αεροπλάνο παράμερα
βήχει –ετοιμοθάνατο– άχυρο

*

Πάλλεται ο ήλιος
καρδιά σε σώμα εφήβου.

Η σάρκα σαπίζει
φύλλα πεσμένα, γυρνούν στα δέντρα
σαν σκουλαρίκια διαμαντένια
κρέμονται
από τις άκρες τετράγωνων στίχων
απολιθωμένων
που δεν θα λαξευθούν ποτέ.

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.