Поетът Илиас Кефалас споделя:

„Какво е хайку?

В негово писмо някогашният ми учител по литература в гимназията Костас Топузис, поет и преводач на текстове от древногръцки, ми пише: „Хайку е голфът на поезията“, искайки да подчертае качеството и благородството на този вид слово. Лично аз го усещам като върховна сбитост на индивидуализираната мисъл. Което, въпреки словесната умаленост, предоставя необходимото пространство за красиви образи, изненади, обрати, полисемантичност и оригиналност.

Хайку представлява уголемяването на детайла, осветляване на незначителното чието присъствие, обаче, неизменно откроява значимото и същественото. То е като златното зрънце сред незначителния пясък. И неизменно представлява един вид упражнение и високо изпитание за търсещия поет. Харесва ми този вид поезия и затова проявявам настойчивост непрекъснато да се потапям в съзидателно съмнение на което тя подлага заобикалящото ни естество, собствените ни възприятия и преживявания.“

Хайку на вечните сезони

Илиас Кефалас

Из последната поетична книга
на автора, издадена 2020 г.

ЗИМА

1.

Сред снега
тазвечершната луна
се стопи

2.

Във всяка врата
и прозорец
хлипане на северняка

3.

Отпред косове –
отзад куц бекас
разваля следите

4.

Четири птици
върху заснежения гръб
пасат коня

5.

Отново се сипе сняг
а аз лениво до камината
придремвам

9.

Подскачат
като снежни дайрета
петте планини

15.

Затворени очи
– сирени на пътуването –
а аз към мачтата привързан

17.

Лошо време –
в печалния ти взор
смътни камелии

19.

В селото тишина
манастирска самота
и сняг без стъпки

22.

Змиеподобен сън
в белия сняг
свит на кравай

26.

Ледено мълчание
се спуска отново в очите
на снежния човек

28.

Пъплещи облаци:
над тях плуват
комините

29.

С две срички
зимата се разпростира
и ни покрива 

32.

Върху голия клон
вкаменен кос
кълве леда

36.

Знаци на победата
образуват ятата
от черни птици

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

За автора

Илиас Кефалас е роден през 1951 г. в малкото село Мелигос недалеч от Трикала в сърцето на Тесалия, където и живее в момента – след дълги години прекарани в Атина, където е следвал и работил. От 1980 досега – издадени 36 книги с поезия, проза, есеистика, участия в антологии и литература за деца – бележат творческото му присъствие в съвременната гръцка словесност. Автор е на литературна критика и изкуствоведска критика. Встрастено снима самотни дървета. Негови стихове нашепват думи на повечето европейски езици.

τὰ χάικου
τῶν αἰώνιων ἐποχῶν

Ποίηση
του Ηλία Κεφάλα

Σε σημείωση του ποιητή στο τελευταίο βιβλίο του «Τα χάικου των αιώνιων εποχών» διαβάζουμε: «Τί εἶναι τὸ χάικου; Σὲ μιὰ ἐπιστολή του ὁ παλιὸς φιλόλογος καὶ καθηγητής μου στὸ Γυμνάσιο καὶ τὸ Λύκειο Κώστας Τοπούζης, ποιητὴς καὶ δεινὸς μεταφραστὴς τῆς ἀρχαιοελληνικῆς γραμματείας, μοῦ γράφει χαρακτηριστικά: «Τὸ χάικου εἶναι τὸ γκὸλφ τῆς ποίησης», θέλοντας νὰ τονίσει τὴν ποιότητα καὶ τὴν εὐγένεια τῆς «ἀριστοκρατικῆς» αὐτῆς ἔκφρασης τοῦ λόγου. Προσωπικὰ τὸ αἰσθάνομαι σὰν τὴν ἔσχατη πύκνωση τῆς ἐξατομικευμένης σκέψης. Ποὺ παρ’ ὅλο τὸ γεγονὸς τῆς λεκτικῆς σμίκρυνσης διαθέτει τὸν ἀναγκαῖο χῶρο γιὰ ὄμορφα σχήματα, ἐκπλήξεις, ἀνατροπές, πολυσημίες καὶ πρωτοτυπίες. Τὸ χάικου εἶναι ἡ μεγέθυνση τῆς λεπτομέρειας, ὁ φωτισμὸς τοῦ ἀσήμαντου πού, ὅμως, ὡς παρουσία συνιστᾶ πάντα τὴν ὑποστήριξη τοῦ σημαντικοῦ. Εἶναι σὰν τὸ ἀπειροελάχιστο ψῆγμα τοῦ χρυσοῦ μέσα στὸ ἄνευ ἀξίας ἀμμῶδες συνονθύλευμα. Καὶ πάντα εἶναι μιὰ ἄσκηση καὶ μιὰ ὑψηλὴ δοκιμασία γιὰ νὰ τὸ ψάξει καὶ νὰ τὸ βρεῖ ὁ ποιητής. Μακάρι νὰ εἶχα τὴ βεβαιότητα ὅτι κάτι πέτυχα. Ὅμως τὸ εἶδος αὐτὸ μοῦ ἀρέσει ἐπιτακτικὰ καὶ γι’ αὐτὸ ἐπιμένω νὰ βρίσκομαι συνεχῶς μέσα στὴ δημιουργική του ἀμφιβολία».

Χειμώνας

1

Μέσα στά χιόνια
τ’ ἀποψινὸ φεγγάρι
διαλύθηκε

2

Σὲ κάθε πόρτα
καὶ κάθε παράθυρο
λυγμοὶ τοῦ βοριᾶ

3

Μπροστὰ κοτσύφια –
πίσω κουτσὴ μπεκάτσα
χαλᾶ τὰ ἴχνη

4

Τέσσερα πουλιὰ
στὴ χιονισμένη ράχη
βοσκοῦν τ᾽ ἀλόγου

5

Χιονίζει πάλι
κι ἐγὼ νωθρὸς στὸ τζάκι
λαγοκοιμᾶμαι

9

Ἀναπηδᾶνε
σὰν χιονισμένα ντέφια
τὰ πέντε βουνὰ

15

Κλεισμένα μάτια
–τοῦ ταξιδιοῦ σειρῆνες –
κι ἐγὼ δεμένος

17

Κακοκαιρία –
στὰ θλιμμένα μάτια σου
θαμπὲς καμέλιες

19

Στὸ χωριὸ σιωπὴ
μοναστηριοῦ μοναξιὰ
κι ἄπατο χιόνι

22

Ὕπνος σὰν φίδι
καὶ μέσα στ᾽ ἄσπρο χιόνι
κουλουριάζεται

26

Παγερὴ σιωπὴ
πέφτει πάλι στὰ μάτια
τοῦ χιονάνθρωπου

28

Νέφη ποὺ ἕρπουν:
πάνω τους ἐπιπλέουν
οἱ καμινάδες

29

Μὲ τρεῖς συλλαβὲς
ἁπλώνετ᾽ ὁ χειμώνας

32

Στὸ γυμνὸ κλαδὶ
πετρωμένο κοτσύφι
τρώει τὸν πάγο

36

Σήματα νίκης
σχηματίζουν τὰ σμήνη
τῶν μαύρων πουλιῶν

Βιογραφικό

Ο Ηλίας Κεφάλας γεννήθηκε το 1951 στο χωριό Μέλιγος κοντά στα Τρίκαλα της Θεσσαλίας. Σπούδασε Πολιτικές Επιστήμες στην Αθήνα και εργάσθηκε στο Δημόσιο. Έχει εκδώσει συνολικά 37 βιβλία από τα οποία 15 ποιητικά, 6 πεζογραφικά, 8 δοκιμιακά, 5 παιδικά και τρεις ποιητικές ανθολογίες. Έγραψε κριτικά και εικαστικά κείμενα για πολλά χρόνια σε εφημερίδες και περιοδικά.

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.