На 29-ти януари се навършиха 110 години от рождението на бележития български поет, драматург, белетрист, преводач и дипломат, разкрил ни толкова много пътища към Итака с неизбродимото си творчеството си…

„Итака“ на Константинос Кавафис

Стефан Гечев е роден в Русе през 1911 година. Творчеството му се определя като духовен мост към бъдещите поколения, тъй като той е човек, видял близо век по-рано мултикултурното и мултинационалното развитие на глобализиращия се съвременен свят. Гечев е работил за изграждането на културни мостове между България и европейските народи. Това е било неговото кредо. Той е визионер относно ролята на България на културната, географска и историческа карта от златния век до днес. Ето защо е важно не само да си спомним за културното наследство, което ни завеща, а и да го интегрираме в съвремието ни. 

Пътеката за това вече е проправена от неговия племенник и кръщелник Стефан Артамонцев, който освен негов родственик е и проводник на творчеството на Гечев сред съвременното европейско общество. През 2019 год., заедно с екип от близки приятели-професионалисти, той създава четириезичната културна уеб платформа www.stefangechev.com. Насочена към всички, които обичат литературата, платформата цели да направи достъпни произведенията и биографията на Стефан Гечев, както и да ги популяризира сред младото поколение, което ще гради бъдещето ни.

По случай 110-те години от рождението на Стефан Гечев бе публикувано кратко биографично видео в културната уеб платформа, за да се почете живота на един автор, чието многопластово творчество изпреварва времето си…

110 години от рождението на Стефан Гечев

В стила на платформата видеото е изготвено на български, английски и гръцки, а френската версия ще бъде публикувана през месец март. 12-минутното видео проследява необикновения и завладяващ живот на Стефан Гечев и представя някои факти, малко известни дори и на любителите на неговото изкуство, както и няколко негови стихотворения, рецитирани за БНР от самия него. 

Зад прекрасното изпълнение на аудиовизуалното произведение стои професионалния екип на платформата www.stefangechev.com, а озвучаването на български и гръцки език е с любезното съдействие на големия български режисьор и актьор Стоян Алексиев и на Янис Лиолиос, председател на Българо-гръцкото сдружение “Аристотел ”Културен мост’, близки приятели на Стефан Гечев. На английски език, видеото е озвучено благодарение на българския продуцент и актьор Александър Алексиев.

Повече за живота и значението на творчеството на Стефан Гечев

Важно е да четем Стефан Гечев днес понеже преводите и творбите му са впечатляващи с това, че допринасят за обогатяването на скромния духовен периметър на ежедневието ни и ни връщат към корените на духовността. Тяхната уникалност идва от това, че бащата на Стефан Гечев, Алберт Гечев го запознава с творчеството на големите Пенчо Славейков и Пейо Яворов още в ранна детска възраст и с това буди интереса му към литературата.  

За съжаление Стефан губи баща си твърде малък, едва на 6 години, но по-късно след като заминава в Париж с майка си Рада Гечева, неговите близки родственици Николай Райнов и Асен Златаров го въвеждат в интелектуалната и културна среда по онова време. Това е средата на добре познатите Дора Габе, Жорж Папазов, Тристан Цара, Арагон, Андре Бретон, Жак Копто и много други. Личните му срещи с тях го изграждат като духовит поет, писател и драматург и му помагат през 80-те години да преведе френските сюрреалисти побезупречен начин. 

Друга интересна биографична щриха от живота му, която допринася за уникалността на литературния му стил е, че той превежда нобелистите Сеферис и Елитис, както и Константинос Кавафис, Арис Диктеос и други гръцки поети и писатели, с които също е имал възможността да се срещне лично. 

Приносите му в сближаването на културните отношения между България и Гърция и България и Франция са отличени с висшите държавни признания – “Златен кръст на почетния легион” от името на гръцкия президент Константинос Стефанопулос и  „Кавалер на ордена за изкуство и култура“ от името на френското Министерство на културата.