Из стихосбирката „Стената отразена в огледалото“
Първите 56 стихотворения от стихосбирката „Стената отразена в огледалото“ на Янис Рицос са написани в лагера за политзатворници в Партени на егейския остров Лерос (Додеканези), от ноември 1967 до януари 1968 година. Останалите 77 – в Атина и на Самос, от март до октомври 1971 г.
Стихотворение „Нашият край“ е написано в Партени.

ЯНИС РИЦОС

НАШИЯТ КРАЙ/ Ο ΤΟΠΟΣ ΜΑΣ

Изкачихме се на хълма да обгледаме нашия край –
бедняшки, броящи се на пръсти ниви, камъняк, маслинови дървета.
Лозя се спускат към морето. До плуга
дими огън стъкмен. От дрехите на дядо
направихме плашило за гаргите. Дните ни
поемат по пътя си за къшей хляб и дълги припеци.
Под тополите проблясва сламена капела.
Петелът на стобора. Кравата в жълто.
Как стана тъй че с каменна ръка разтребихме
домовете и живота си? Върху горните прагове
димният знак – година след година – от великденските свещи –
дребни черни кръстове начертани от мъртвите
на връщане от Възкресение. Дълбоко обичен е твоят край
с търпеливост и гордост. Всяка нощ от пресъхналия кладенец
внимателно излизат статуите и се изкатерват по дърветата.

ПУСТОШ

Изкачи се на хълма, спря, погледна наоколо, извика.
Камъни се сурнаха надолу, удариха се в други камъни.

ТОВА, ДА      

Спокойно море. Сянката на рибата
премина над другата риба. Пладне,
онова което ти видя, онова което изговори,
онова, което не изрече, онова което постигна
в дълбинното, прозрачно непостижимо.

Из „ЗАГАТВАНИЯ“

Дървото, статуята, градината, старицата –
да се замисляш върху трайността на думите, да излизаш
извън времето, през портала на стихотворението.

Бодливи круши, цикади; невероятна светлина. Човек
преминава с два жълти пъпеша под мишница.
Потвърди ми, Господи, това тук лято.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Църквата на изгнаните на остров Лерос

Цървата на остров Лерос, известна като „Агия Кюра“ разказва дълбоко хуманна  и вълнуваща история. Думата „Кюра“ на гръцки е преиначено произнасяне на кира (Κυρά: господарка, повелителка), сравнително често срещано наименование на църкви – напр. кира Панагия (Богородица Повелителка); недалеч от Алонисос, от островната  група на Спорадите, се намира островчето Кира Панагия, по името на манастира там.

Историята на малкия храм на Лерос е необичайна. Тамошната „Кюра“ има своя собствена митология, тя е църквицата на Заточените. След падането на режима на полковниците (1967 – 1974), „Агия Кюра“ е обявена от гръцкото министерство на културата за паметник на културата и произведение на изкуството. Съществувала преди хунтата  (вероятно от 18 век), на пръв поглед незначителната църквица – всъщност самотен параклис в залива Партени на острова – официално е посветена на паметта на Света Матрона (по-късно и на Богородица). Според религиозното предание, Света Матрона била богатска щерка от личен дом на остров Хиос, която преди приблизително 550 години заминала тайно от родители си и станала монахиня. Жителите на Лерос я нарекли Αгия Кюра и тя останала известна така на острова. В църквицата е съхранена нейната икона, която според преданието също била изработена на остров Хиос.

Разчупваща традиционната православна иконописна естетика, „Агия Кюра“ е изписана през годините 1969-1970 г. Там постепенно започнали да прекарват част от времето си изпратените на заточение от хунтата на полковниците хора с леви разбирания, живеещи в лагера наблизо. Това става през 1968 година. Самите политзатворници започват да зографисват църквата, оставяйки подписите си под някои от фреските. Изрисувана е от солунчанина Андонис Караянис и от Такис Дзанетеас, водени от художника комунист Кириакос Цакирис (1915–1998). Имената им са подписани под по-характерните и заслужаващи внимание от гледна точка на изобразителните умения образи в тази уникална за Гърция църква.

Един различен паметник, в който образите на светците излъчват горест, слезли са отново на земята облечени в плът, болка и човешко страдание. За две години тримата затворници карат стените на църквицата да оживеят със стенописи, подобни на които православната иконопис не познава. Изписаните лица на светци и светици, Христос и Богородица, са съвършено различни от обичайната естетика наложена от традицията на иконописния канон. Те са самото чувство изпитвано от затворниците. Тяхната душа, тяхното мъченичество и изтерзаност, надеждите им. Според някои дори самият Христос изглежда разгневен. Душата те стяга когато ги гледаш, не можеш точно да определиш какво изпитваш, но то е, ако не друго, усещане за преживяна история.

Най-съвременният църковен паметник на острова, а вероятно и в цяла Гърция, Агиа Матрона-Кюра, се намира отвъд залива на Партени, малко по-надолу от летището на Лерос. Забравеният параклис на брега на морето, недалеч от лагера на заточените, брулен от ветрове и дъждове през зимата, ожарен от слънцето през лятото, се превръща в „молитвен дом“ на затворниците. Образите, които ни гледат от стените на Агия Кюра, са на реални хора от острова. Заточените, с цялата дързост и близост, които с времето се установяват между тях и жителите на Лерос, искат от тях, от жени и деца, дори от стражари да им позират за изписването на този уникален дом Божи. В това битие, където високочелият канон са равнява по ежедневния ритъм, например, помещението в което е изобразена „Тайната вечеря“ е било трапезария на лагера за политзатворници.

Сред заточените на Лерос е имало депутати, дейци и кадри на левицата, но и такива от други разцветки на политическия спектър, борци от Националната съпротива (1941-1944), учени, интелектуалци и хора на изкуството, инвалиди, ветерани, възрастни, майки с малки деца. Те са докарани на острова през 1967 г. и веднага са затворени в двата лагера, които вече са подготвени за тази цел.

Единият от тях – затвор, се намира в Лаки, на няколко километра от пристанището. Става дума за няколко четириетажни сгради, построени от италианците за да бъдат ползвани като казарми. Лерос, както и останалите острови от архипелага на Додеканезите, към чиято група принадлежи той, е владян от италианците от 1912 до капитулацията на Италия през Втората световна война през 1943 г. След това за кратко биват окупирани от нацистка Германия, а впоследствие са управлявани от англичаните, преди окончателно да се присъединят към гръцката държава през 1947.

Площадът и много от сградите в Партени, но най-вече тези строени от италианците в Лаки и Агия Марина, представляват архитектурни паметници от особен интерес. И до днес сред забележителностите на острова се нареждат едни от най-характерните сгради в Гърция в стил Art Deco, проектирани от архитектите на Мусолини през 1923 г.

Вторият лагер се намирал на другия край на острова, до село Партени. Тук затворниците живеели в големи тенекиени бараки, в пространство оградено от телени мрежи и строго охранявано от армия и жандармерия.

В тези трудни условия много от затворниците – интелектуалци и хора на изкуството продължават – по какъвто начин могат – да творят. В Партени поетът Янис Рицос получава изначално вдъхновение за написването на „Осемнайсет народни двустишия за горестната родина“(«18 Λιανοτράγουδα της πικρής πατρίδας»), стихове по които Микис Теодоракис пише музика и стават едни от много петите и любими песни на онова време:

„Те недей окайва Гърция/ тъкмо когато уж гасне/ ето че отново бой възправя/ и пораства разлютено бясна/ и пробожда змея с копието на слънцето…

Τη Ρωμιοσύνη μην την κλαις/ εκεί που πάει να σβήσει / Να ‘την πετιέται από ξαρχής / κι αντριεύει και θεριεύει / και καμακώνει το θεριό με το καμάκι του ήλιου… Το υπουργείο Πολιτισμού κήρυξε την Αγία Κιουρά διατηρητέο μνημείο και έργο τέχνης.“

Здравка Михайлова, от Атина

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.