„Дъщерята на часовникаря“ (Изд. „Колибри“) от Кейт Мортън е един от най-добрите романи, които съм разгръщала през последната година. Въпреки че авторката е австралийка, историята със заплетени, мистериозни, семейни, приказни и криминални нишки, е типична за английските произведения в този жанр. Страхотната динамика и талант на Мортън ни развеждат из Лондон и китната английска провинция, като главните герои се редуват да бъдат разказвачи на мистерията, която се простира във времеви интервал от над 150 години.

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Сюжетът и впечатленията

В мразовита зимна вечер във викториански Лондон е изоставено невръстно момиченце. Малката улична крадла се превръща в ослепително красива муза и модел на талантливия художник Едуард Радклиф, а накрая става и негова любима.

През лятото на 1862 година двамата влюбени отпътуват за имението Бърчуд в горното поречие на Темза заедно с група художници, за да прекарат един месец в уединение и творческо вдъхновение. Напрежението постепенно се сгъстява и в един горещ следобед проехтява изстрел. Още преди края на престоя на групата приятели една жена е убита, друга изчезва, откраднато е скъпо наследствено бижу, а животът на Едуард рухва.

Повече от век по-късно младата архивистка Елъди Уинслоу намира пожълтяла снимка на поразителна жена с викторианско облекло и скицник с рисунката на къща на завоя на някаква река. Защо къщата изглежда толкова позната на Елъди? И коя е красавицата на снимката?

Пищна обстановка, прецизни исторически детайли, убийство, кражба, вероломство, любов и загуба – в тази книга има всичко. Мечтателното повествование звучи с гласа на Птичето, дъщерята на часовникаря – свидетелка на драматичните събития от миналото, изплъзнала се от властта на времето. Тя е най-меланхоличният и най-сърцат разказвач, с когото се срещаме. „Преживяла“ е по-голямата част от мистериите, знае отговорите на почти всички въпроси, които произведението поставя, а истинската й самоличност и съдба стават ясни в последните страници на книгата. Тя добавя свои щрихи към всеки герой, така че историята накрая да бъде завършена по всички сюжетни линии.

Птичето е една от най-красивите жени, живяла в своето време. Тя обаче е дама отвъд него – и като дух, и като знания, и като поведение. Трудната й съдба и копнежът й по любовта я поставят на грешното място в грешното време и това преобръща хода на историята за всички, които по един или друг начин се оказват свързани с нея.

Много ми допада изборът на Мортън да разказва не само чрез човешките съдби и емоции, а и чрез непреходността на вещите – множество книги, един скицник с рисунки, скъпа кожена чанта, прекрасно семейно бижу и имението в Бърчуд, което има свойството да спасява изгубени души. Ние пътуваме чрез тях, като в различен момент от историята те принадлежат на един или друг от главните герои. А те са толкова много и толкова пъстри.

Запознаваме се с любознателното момиче от Индия, което противно на желанията си трябва да свикне с английската провинция. Със семейството на Едуард, като най-близка ни става най-малката сестра Луси – необикновено за времето си момиче, което изживява дългия си живот със спомена за обожавания от нея брат и една голяма тайна. Със съвременната лондончанка Елъди, която е на прага на значимо житейско събитие, но предчувствието, че е част от имението от приказките на детството си я отвежда в друга посока. С едно болнаво момче с прекрасно сърце, чиято състрадателна природа го правят един от значимите филантропи на Лондон. Както и с група циници – на миналото и настощето.

Разходката във времето пък ни отваря очите за бедността и несправедливостите, с които непривилегированите жители на Лондон се сблъскват в края на XIX и началото на XX век. Автомобилна катастрофа от съвремието пък ни доказва, че за страданието на любимите, децата, майките и бащите няма значение нито века, нито мястото, което ни е отредила съдбата. Болката от любовта и загубата е еднкава за всички ни.

Мортън демонстрира и специално отношение към жените и науката. Няколко от дамите в романа проявяват интерес към образованието и тайните на природата и физиката – все дисциплини, които до не толкова отдавна са били запазени за мъжете, докато за най-важните женски „качества“ са се считали красотата, светските обноски и уменията по ръкоделие. Тази нишка придава една допълнителна доза симпатия към главния герой – Едуард, защото има чувствителността и постоянството да подкрепи най-близките дами в живота си да следват порива на своите копнежи. Същата чувствителност той влага и в любовта на живота си, и в своите картини.

Природните описания в „Дъщерята на часовникаря“ са вълшебни. Мортън успява еднакво добре да ни предаде свежестта, тайствеността и носталгията на провинцията и изтънчната кокетност на английската столица. Дори Темза има две лица – едното, по-познатото за нас – на мътната, мръсна и понякога воняща „жителка“ на Лондон и другото – на спокойната, сгушила се сред тръстиките мълчалива помощница на имението Бърчуд – съзаклятници по магии и съмишленици в тайните.

Романът на Кейт Мортън е една внимателно нанизана огърлица от човешки съдби. Съдбата на всяко мънисто е свързана с останалите и едно по едно те ни разказват тайните си. Хората са различни, гласовете и темперамента им – също, но историята е една. И ви гарантирам, че е непредсказуема, красива, тъжна, емоционална, сантиментална. Тя ще ви държи под напрежение с разлистването на всяка страница и дори на самия финал ще има още от какво да се изненадате.

Избрани цитати

–        Родители и деца. Най-простичката връзка на света, но и най-сложната. Едно поколение предава на друго куфар, пълен с разбъркани парченца от безброй пъзели, събрани с течение на времето, и казва: „Я, виж какво ще направиш с това“.

–        Но се справяше с разочарованието си, с трудностите и скръбта, изправяше се на крака и продължаваше. Всеки път. И то не като безумец, който отказва да признае нещастието, а като човек, който приема, че животът по своята същност е несправедлив. Че единственото истински спарведливо нещо е произволният характер на неправдите (…) Ще ми се да проумееш какъв балсам е любовта. Какво означава да споделиш нечий живот, истински да го споделиш, така че извън крепостта на неговата сигурност почти нищо да няма значение. Защото светът е много шумен, Елъди, и макар че животът е изпълнен с радост и чудеса, има зло, има скръб, има и несправедливост.

–        Елъди наистина беше носталгична, но мразеше промяната. Думата беше сериозно злепоставена. Хората я използваха като заместител на сантименталността, а тя изобщо не беше това. Сантименталността е блудкава и пресищаща, а носталгията е болезнена и остра. Тя описва дълбок копнеж; осъзнаване на факта, че отминаващото време не може да бъде спряно и че не е възможно да си върнеш човек или миг, или да постъпиш различно.

–        Елъди не проумяваше съвременната склонност на хората да споделят най-съкровените си чувства публично и постоянно, тя бранеше ревностно личното си пространство и предпочиташе френското разбиране за le droit à l’oubli – правото да бъдеш забравен.

–        Значи си преживяла достатъчно и знаеш, че животът е сложно нещо. Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Думите плашещо приличаха на коментара на баща й по същата тема, направен преди много години, когато той заяви, че животът е дълъг и че никак не е лесно да си човек.

–        Живяла съм дълго и съм научила, че човек трябва да си прости за миналото, иначе пътуването му в бъдещето става непоносимо.

Харесвам децата. Винаги са били по-възприемчиви. Не са се научили да не забелязват.

Малко за Кейт Мортън

Австралийската писателка завършва английска филология в университета в Куинсланд, където насочва интереса си към викторианската трагедия. Нейните „романи с атмосфера“, както ги нарича критиката, са издадени в 38 държави в общ тираж 10 милиона копия и се радват на феноменален успех.

Първата ѝ книга, „Къщата на Ривъртън“ (на български език със заглавие „Изплъзване от времето“), става бестселър на в. „Сънди Таймс“ във Великобритания през 2007 г. и на в. „Ню Йорк Таймс“ през 2008 г.  Вторият ѝ роман „Забравената градина“ покорява първо Испания и става бестселър номер 1 във Великобритания за 2008 г. според класацията на в. „Сънди Таймс“. През 2009 г. романът печели и наградата за най-добра книга, присъждана от Австралийската асоциация на книгата. На български език са издадени и майсторски изпипаните романи „Пазителка на тайните“ и „Отминали времена“.

Кейт Мортън живее в Брисбън, Австралия, със съпруга и синовете си и продължава да пише.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.