Ако трябва да обясниш на мъжа от трамвая, на когото е посветена една от книгите ти, на порасналото дете в скута ти и на цялото „племе на майките“ с какво се занимаваш, коя е Ирина Каракехайова, какво би им казала?

Ежедневието ми е много просто: работя 2 неща – преподавам английски и рисувам. За „физическо“ тичам, карам колело, ходя на Витоша и на йога. Когато мога пътувам там, където ми се ходи.

Току-що гледах с бебето от трамвая една серия на „Еуфория“, в която Али казва на Ру, че трябва да вярва в поезията на живота. Съгласна съм и това търся, когато рисувам.

Образ и думи, илюстрации и текст. Като яйцето и кокошката ли са? Кое се ражда първо за теб?

За мен почти винаги първо и водещо е рисуването. Но понякога словесният разказ надделява и тогава аз се оставям той да води. Например във #ВсекиДенЕВажен за 13.02, международен ден на радиото, историята за ленинградската симфония на Шостакович е толкова въздействаща и в същото време разкриваща силата на радио емисията, че ми се струва естествено рисунката да й даде пространство и да мине на втори план. Понеже ме питате по-надолу какво е естествено, това е един пример. Когато имаш нещо добро, готово, отстъпи му, нищо, че не си го създал ти. Нали пак е за хората, които ще гледат твоята работа.

Такъв е и примерът с цитата от Вонегът за деня на хуманността:

Крейг Томсън го е нарисувал толкова ясно и категорично и след като го знам, не бих могла да измисля друго. Картинен цитат.

Доктарантурата също ме научи, че в комикса, например, рисунката далеч не е всичко.

В „Азбука за деца и възрастни“ има много красив цитат от Мюриел Барбери: „… красотата няма вече да бъде нито проект, нито цел, а ще стане очевидната реалност на нашата природа.“ А какво е за теб красотата? И каква, мислиш, е природата ни?

Има сили, и вътрешни и обществени, които ни карат да предпочитаме други неща пред красотата, и в живота и в изкуството – истината, мъдростта, прозрението, развитието. Но не можем да не признаем, че красотата е толкова, толкова приятна! Тя ни кара леко да се усмихваме дори да сме сами.

Когато рисувах „Азбука“-та имах желание за кристална яснота на образа, която да отговаря на категоричния знак на буквата. И още на, може би втората рисунка, попаднах на този цитат и ми стана ясно, че това търся.

Ако успееш да предадеш „природата“ на нещата, красотата става очевидна реалност.

Тогава, в рисунката, фасът и розата стават еднакво красиви.

„Азбука за деца и възрастни“ е красива книга по специален начин, има своята красива цел и мисия. Разкажи ни повече за нея.

Е, вече донякъде го направих. Другата част от мисията ми беше да оставя свободни пространства за истории, които да се родят във въображението на родители и деца. В един момент ми се видя недостатъчно да изобразявам просто по един предмет за всяка буква. Отвреме-навреме, добре, за нещо като укротяване и почивка, за съзерцателна статичност, но когато има поне две неща, има и връзка, и тогава е по-вероятно да има и история.

Пет чудни букви от „Азбука за деца и възрастни“ на Ирина Каракехайова

Да поговорим и за твоите „племена“. Защо има толкова много „племена“ в книгите ти? Какво е за теб племето на майките, например?

От това заглавие („Племето на майките“) дойде името на поредицата. Така се появиха племето на домакините („Храната на племето“), племето на екологично настроените хора („Домашна екология“) и племето на пътуващите („Град като град“).

Когато се роди големият ми син, като че ли за пръв път започна да се говори за и да се практикува друг начин на отглеждане на деца. И тези майки бяхме малко като „племе“ и в добрия и в лошия смисъл. Друг нюанс в това заглавие беше желанието ми, което е може би в основата на тази книга, да обърна внимание на нуждата на майката от подкрепа („племето“ поддържа) и на нейния богат в човешко отношение образ – жените от племената имат много и много важни качества.

Откъс (и чудни илюстрации) от „Племето на майките“ от Ирина Каракехайова

Илюстрациите в „Племето на майките“ са красиви и въздействащи, досущ като детски рисунки. Такива ли искаше да бъдат? За да кажат и децата нещо на племето на майките?

Истината е, че до „Племето на майките“ аз бях рисувала с молив само през наистина многобройни и разнообразни учебни часове, но само по учебни задачи. Самостоятелно и системно се бях занимавала само с живопис. Затова рисувах по този начин. След като нарисувах 120 страници, формат по-голям от А4 за София (проект, който още търси издател), с молив 0.5 (най-тънкия, за чертане) започнах да рисувам, разбира се, различно.

Сега след 348 рисунки за #ВсекиДенЕВажен вероятно отново ще рисувам различно. Все пак смятам, че рисунките от „Племето на майките“ са точно такива, каквито трябва да бъдат и се радвам, че съм използвала този „бебешки“ период в графичното си рисуване за тази тема.

Книгата ти не дава категорични отговори на майките. А поставя толкова много въпроси… Може би много деликатно намеква твоето мнение, но избягва да е категорична и нравоучителна. Ти намери ли отговори на поставените въпроси? Какво е естествено например?

Хора от моето обкръжение ме обвиняват точно в обратното, че съм страшно категорична в тази книга, така че не знам как да отговоря. А за естественото – както майката и бащата смятат, че трябва, това за мен е естествено. Ако те мислят, че трябва да гледат детето си според съветите на съседите, нищо не може да се направи, но то може би в отговор ще развие силно независим дух.

Сега, когато децата ми пораснаха, смятам, че не е важно какво точно правим докато са малки, а да го правим с радост и лекота, да сме наистина убедени, че така помагаме на детето. Като се замисля и преди разсъждавах по същия начин.

Всеки ден е важен, съгласни сме. Но, изглежда, е важен по различен начин. Дотолкова, че на някои дни да им отиват колажи, на други пъстри акварели, на трети само един цветен акцент, а на повечето монохромната елегантност на графиката. Разкажи ни за тази поредица? Как подбираш поводите, които ще илюстрираш? (Ще се радваме на подбрани, любими важни дни с пояснение в няколко думи за избрания повод и стил на илюстрацията)

Винаги първо проверявам в интернет дали денят е международен/европейски/български ден на нещо, професионален празник. Понякога това са няколко неща. Никога (наистина има не повече от два-три случая) не се отказвам от нито едно, колкото и това да прави сложна рисунката. Понякога няма такива дни, тогава проверявам събитията в Уикипедия. Винаги избирам нещо, понякога няколко събития, които лично за мен са вълнуващи и/или интересни за рисуване. Ако и там ударя на камък, гледам за родени на тази дата. Избирам хора, които са известни на широката публика, но, които имат и лично значение или важност за мен. Много рядко правя нещо за дата на смърт. Такъв пример е Фрида Кало, защото освен много благодатна за рисуване, тя е била свързана с темата за смъртта през целия си живот и творчество. Друг пример: смъртта на Тарковски и световния ден на биоразнообразието, не можах да се сдържа да представя биоразнообразието от врабчето от „Огледало“ до океана на Соларис. Отделно са известните ни на всички празници, най-известните имени дни, които винаги са празници на занаяти и професии.

Тъй като в момента (последните 12 години) изследвам черно-бялата рисунка сюжетът се ражда с тази визия в главата ми. Обаче понякога зажаднявам за цвят или колаж, а и понеже сега е моментът, в мащабния ми проект за София и двете са забранени, като проуча дните за седмицата, бързо виждам кой е подходящ за тази цел и го набелязвам и измислям преди да ми е хрумнала идея, която ще е по-добра в черно бяла графика. Но ако трябва да съм честна не съм добра в колажа, защото не съм го работила от студентка и никога не съм го изследвала с такова количество работа както моливната рисунка или преди години живописта.

През годината има и 5-6 сексуални празника. Като изключим световния ден на секса, никой от другите не е споменат в постовете на Colibri Books, защото аз съм ги премълчала, но всички са включени по някакъв начин в рисунките. Така че като видите датите в интернет, можете да ги намерите и да видите как.

А понякога нещата се нареждат сами. За деня през април, в който Титаник се блъска в айсберга, бях решила да рисувам за св. Мартин, който е покровител на интересни групи от хора: затворници, просяци, пътуващи, въздържатели, конници. Тогава в къщи гледахме сериала Casa de papel и аз направих всички тези хора с маските на героите от първия сезон, които са на Салвадор Дали. После се разбра, че този св. Мартин всъщност се чества през октомври. Рисунката остана да чака и като се върнах към нея с надеждата, че няма нищо друго съществено в деня, което да я направи неизползваема, се оказа, че точно на този ден е националният празник на Испания и Casa de papel и Салвадор Дали бяха съвсем на място.

Ясен Григоров: Правенето на изкуство е концентрат от свобода (интервю)

По същия начин като прочетох интервюто ви с Ясен Григоров много се заинтересувах от деня на ангелите-пазители (2.10) и веднага го проверих. Това е рождения ден на Ганди и затова е обявен за световен ден без насилие, в същото време е международния ден на усмивката и на селскостопанските животни.

Как се съчетава физиотерапия с грамотност? Лесно. Който има детективски дух може да издири значението на йероглифите:

Тази рисунка ми отне най-много време от всички, но мисля, че медицинските сестри го заслужават. Използвах китайската армия от теракота войници:

На Гергьовден е световен ден без диети, но и ден на храбростта. Много ценя храбростта, тя е вид красота. Тогава четях биографията на Вернер Херцог, всъщност събрани интервюта с него, страхотна книга, той много се възхищава на ски скачачите точно заради смелостта им и така стана тази абсурдна рисунка, която не срещна голямо одобрение от публиката, но за мен е ценна:

1-ви май, разбира се, ден на труда, но в много европейски страни, ден на пролетта, на пролетните цветя, със символ момината сълза:

Попаднах на снимки на страхотни прегръдки, но все пак реших да избера максималната дистанция между прегръщащите се, нали прегръдката стопява физическото разстояние:

Исках да направя нещо идилично коледно, красиво, класически пейзаж: сняг се сипе над селце, но като започнах, в един момент дойде мисълта: „Какво селце, ние живеем сред блокове и комини, и пак е хубаво“:

Ден на психичното здраве и против смъртното наказание?! В трудни ситуации, често идва на помощ кадър от филм:

Не обичам идеализирането на празниците:

Как се рисува световния ден на левичарите? Тук ми помогна съжителството с трима футболни фена:

С лек автобиографичен оттенък, това ме измъкна от скуката да рисувам документи:

Света Ана, фрагмент от фреска от Фарас, 7-ми век. Но това е и световен ден против корупцията. Стенописът е доста пострадъл от времето, част от боята се е разградила, а прекрасната Св. Ана ни призовава да мълчим. Както правим всички по отношение на корупцията, за да не нарушим приятната красота на живота си:

Ден на климата и семейството. Още от Толстой знаем, че картината на щастливото човешко семейство е банална:

Джаз и вещици, чудесна комбинация, но не върви да бъде нарисувана по обичайния за мен начин с тънки линии и прецизни детайли:

Ден на работещите в леката промишленост не звучи много вдъхновяващо, но всъщност е страхотно разнообразие сред всички силно социално натоварени дни:

Ден на мигриращите риби и рожден ден на Рим. Понякога рисунката е нарисувана от самия ден. Един от фаворитите на публиката:

Понякога Великден се пада на ден пропит от ЛСД:

Освен начин бързо да си свършиш работата за деня, това е и внасяне на графично разнообразие:

Когато Цветница и денят на космонавтиката съвпаднат сме облагодетелствани от възможността да създадем поетичен поглед към научно-техническия прогрес:

Това е първата, заглавна рисунка и тя е за деня на спорта.

Как изглежда един твой ден? А една твоя мечта? Ще видим ли плодовете ѝ скоро?

Много съм разхвърляна в пространството и изключително подредена във времето, затова обичайните ми дни следват строга схема: леко тичане в парка, 3 сей тай упражнения, часове в училище (през последната година почти изцяло от вкъщи), рисуване, личен живот, приготвяне на храна, време с децата. В събота сутрин съм на 5км run, а в неделя на Хладилника за първите рейсове за Витоша. Когато пътувам, денят започва с шофиране и после следва гореща вода/ плаж/ разходка/ ресторант.

Главата ми винаги е изпълнена с мечти,

но те бързо се превръщат в планове и това ми създава проблеми в общуването с мечтателни личности, които все искат да си мечтаем за нещо неосъществимо.

На път съм да завърша #ВсекиДенЕВажен. Остават ми 17 рисунки, когато си направил остатъка от 365, това е момент, който чакаш с нетърпение.

Веднага след това, живот и здраве, се захващам с втората част на „В София“.

Това е история за София от последните 25 години, видяна през очите на чужденец. История за човешките отношения, за приближаванията и отдалечаванията, за неувереност и страх, неловкост и нежност. София е тяхната сцена. Това е история за “обратна емиграция”, в която един мъж отива в далечна страна (България), без да търси нищо. За да се пробуди бавно и да открие това, от което се нуждае. С две думи за София и за любов. Изцяло черно-бяла и без текст.

Втората част („Отново в София“) е София през погледа на българско дете израснало в чужбина. Отново за София, но този път за семейството. Отново черно-бяла и без текст.

А ще ги видите, ако се намери кой да издаде с прилично качество 120 черно-бели сраници само с рисунки.

Много ми се иска бял свят да види един съвместен проект с Таня Иванова, дългогодишен преподавател по английски на най-малките. Той ще изглежда така:

Qq

Q is for the quince
The fruit of our prince.
Q is also for the queen
Who I’ve never seen.

Като творец, на когото се възхищаваме, би ли се включила в поредицата-щафета (Не)познатите визуални артисти на България, с въпрос към колега?

Поредицата ми е много ценна, защото чрез нея виждам работа на художници на текст, а няма нещо, което да не ми е харесало и да не е станало част от моите рисунки. Няма да го разпознаете, но то е повлияло и макар и трансформирана идеята е използвана. Моя приятелка казва, че съм практична като японец и това е доказателство за това. А това са добри автори, от които има какво да се види.

А колкото и да е безсмислено бих ги попитала как намират издателите си. Имам огромен проблем с това, че илюстрирам рисунки с текст, а не текст с рисунки. Като добавим към това, че в най-големия си проект се отказах от текста и, че като изключим „Азбуката“ не работя за деца, можете да си представите в какво положение се намирам – няма издателски профил в България, в който попадам. Затова, колкото и да ми е неудобно, за своя собствена утеха, за да не звуча отчаяно, ще перифразирам текст от „Домашна екология“ за финал. Това всъщност е цитат от Апостол Дянков, експерт по устойчиво развитие: „огромното нещо…, а то е огромно, по-голямо от всички нас и независимо от дереджето си всички го усещаме, красотата е да го осъзнаем – е това, че сме живи и че има още толкова много безценен живот около нас.“

Много ми е трудно да отправя конкретен въпрос към някого, но от малкото български илюстратори, които познавам и които не са вече в поредицата, бих искала да видя интервю със Свобода Цекова и Нуша Роянова.

А ние, разбира се, ще ги потърсим. Очаквайте продължение…

Тук може да се запознаете с всички гости в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България

Люба Халева: Идеалният илюстратор е по малко детектив, режисьор, градинар, поет, лекар, гадател, рисувач, дете и диригент