Свързано ли е щастието с материалните ни придобивки, или се крие в малките ежедневни неща, които ни усмихват?

Върви ли му на господин Вървими толкова много и дали не пропуска нещо важно?

Детската книга на Даниеле Моварели повдига сериозни въпроси и предлага важни отговори. Вече я разгърнахме, за да се убедим колко ни харесват:

Ефекта на изненадата и хубавия финал, поднесени от Даниеле Моварели. 
Цветовете, смелите щрихи и визуалните закачки на Аличе Копини.
Превода от италиански на Дария Карапеткова.

И, както си обещахме, вече се радваме на нови въпроси и отговори:

Добрите книги дават на децата ключове за разчитане на сложния живот (интервю с Даниеле Моварели)

Даниеле Моварели е роден в Рим през 1980 г. Има професионално минало на копирайтър, а през последните няколко години става все по-разпознаваем като автор на детски книги. Публикувал е статии и разкази за медии като „Random“ и „Wired“. Обича да си играе с думите, особено с такива, които са забавни и звучат старомодно като „негодници“ и „по дяволите!“.  Води си бележки по всяко време и на всяко място – в в метрото, в колата, под завивките, под душа. Обича планините, зимата и маймуните. Спи малко, защото през нощта се стреми да създава истории и да спасява човечеството.

Интервюто ни с него напомня на късо италианско кафе – кратко изживяване с наситен вкус.
Приятно четене.

Ако бяхте главният герой в детска книга, как бихте започнали историята?

Не съм главният герой, не ме гледайте, нищо няма да се случи. Може би…

А как се роди идеята за Вашия господин Вървими?

Представях си човек, който се събужда с черупка на гърба, кафковска ситуация, общо взето, и това ме караше да се усмихвам. Тази визия пък се срещна с тема, за която исках да пиша и разказвам. Често книгите ми се раждат от асоциация между различни неща, които са в главата ми отдавна.

В случая резултатът е детска книга за стойността на вещите и най-вече за това, което като хора ни прави щастливи и живеещи в синхрон с вътрешното ни Аз. Това не е ли твърде сложна тема за най-малките?

Според мен няма теми, които да са твърде трудни. Самият живот обаче е сложен, а добрите книги могат да обясняват тази сложност, давайки на децата ключове за разчитането ѝ.

Вие самият какво научихте от срещите си с най-специалните читатели?

На моите срещи с деца винаги съм научавал много и съм си тръгвал от тях обогатен, защото те намират в книгите ми неща, които самият аз не съм видял.

Кой илюстрира „Господин Вървими“ и защо героят на книгата изглежда толкова забавен (интервю с Аличе Копине)

Aличе Копини е илюстратор на свободна практика от Новара, малък град в северната част на Италия между Милано и Торино. Винаги е обичала да рисува и си спомня, че е била на 5, когато е открила, че има училища, в които се учиш да правиш нещо такова правилно. След като завършва художествена гимназия, следва в Европейския институт по дизайн (IED), а по-късно завършва и магистратура в Mimaster Illustration (образователна институция с фокус върху издателските тенденции). Аличе е участвала на международната изложба на илюстратори на Панаира на детската книга в Болоня през 2017 г., работила е с автори от различни континенти, а днес е щастлива, че „Господин Вървими“ ще се запознае с българските читатели.

Как бихте описали стила си на илюстратор?

Да описвам стила си, винаги ме е затруднявало, но бих могла да кажа, че той зависи най-вече от проекта, върху който работя. Обичам да работя с гваш, моливи и пастели. Това може да се види в „Господин Вървими“ и останалите книги, които съм илюстрирала. Наскоро изпробвах нови техники, като съчетанието на карбонова хартия с дигитално рисуване. Toва, което никога не трябва да липсва, е текстурата. Не съм привърженик на плоските цветове.

Коя беше главната идея, която ви водеше, докато илюстрирахте „Господин Вървими“?

Докато работех върху книгата, знаех, че главният герой трябва да е забавен. Въпреки че е богат и нацупен човек и не се интересува от други хора, той, изглежда, е такъв неволно. Сякаш е затънал в собствения си свят. Прочетох историята неколкократно и всеки път откривах нещо различно. Не мога да обясня какво точно, но се доверих на интуицията си.

А как се сработихте с Даниеле Моварели? Обменяхте ли помежду си идеи, или той Ви се беше доверил напълно?

Работата с Даниеле беше супер забавна, бяхме на една и съща вълна. Той ми имаше пълно доверие, но едновременно с това обменяхме и много идеи. Преди да започна скицирането на книгата, нарисувах много различни версии на главния герой и заедно избрахме последната, мислейки именно за това какъв човек е господин Вървими. След това нарисувах скиците и ги показах на Даниеле и редактора. Обратната връзка отново беше в пълно съответствие с детайлите, които ме притесняваха и мен самата. Когато има подобно сходно усещане в творческата работа на един екип, е много красиво.

А познавате ли в истинския живот прототип на господин Вървими и бихте ли му подарили книгата?

Ха-ха-ха. Хммм, да. Определено познавам такъв човек. Дали бих му подарила книгата? Може би. Но бих внимавала много и за това да пазя копие за себе си, защото да се превърнеш в киселяк като господин Вървими, понякога може да стане съвсем неусетно.

Представя себе си като любител на джаза и суинга, има афинитет към подвързване на книги и ситопечата.

Въпросите зададе: Стела Соколова

Из визуалните закачки и важните въпроси на “Господин Вървими”