Новото издание на басните на бележития френски класик Жан дьо Лафонтен изкушава читателя с авторски илюстрации на Люба Халева.

„Басни“ (ИК „Колибри“) са подбрани и преведени от двама класици на българското поетическо слово – Атанас Далчев и Александър Муратов.

Книги на любимия баснописец може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Вдъхновен от гръко-латинската разказваческа традиция, от индийската култура и от френското народно творчество, Лафонтен създава едни от най-добрите образци на баснята в световната литература. По елегантен начин и в алегоричен стил, с тънък хумор и ирония или с привкус на сатира той разкрива мъдрите си прозрения за слабостите на човешката природа и за нравите на своята епоха.

Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е сред най-популярните баснописци в световната литература. През 1684 г. става член на Френската академия. Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, но Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност.

Започнал с разработка на басни от Езоп, Федър и други древни писатели, френският баснописец постепенно излиза от кръга на техните теми, все повече и повече се опира на своите лични наблюдения върху обществото и природата и прави от баснята един извънредно богат и гъвкав жанр, способен да изрази действителността в нейното многообразие и същевременно да предаде най-интимния трепет на душата. В лицето на Жан дьо Лафонтен с право сочат големия лирик на епохата. Пленителни са и басните за деца на Лафонтен, осмиващи порочни нрави като лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, малодушието, горделивостта.

Басни

Жан дьо Лафонтен

Предговор

Лафонтен е най-популярният от големите френски писатели. В родината му децата започват да го четат още с постъпването си в училище.

Неговите басни са постоянна тема както за домашни упражнения, тъй и за докторски тези. Чрез неговите произведения чужденецът се мъчи най-напред да проникне в галския дух и да навлезе в страната на френската поезия, дето, ако много цветя носят други имена, фауната, изглежда, е на Лафонтен и неговите басни.

Той е нашият национален поет –

казва за него Сент-Бьов. Син на XVII век, в който френското общество се оформя, езикът се установява и френският дух се самоопознава, Лафонтен принадлежи на това семейство от моралисти и психолози, което е най-голямата слава на френската литература.

Ненапразно една от басните си той посвещава на Ларошфуко: неговият поглед е не по-малко остър и истините, до които стига, не по-малко горчиви от тия, които се съдържат в Максимите. Той не е по-малък изобличител на съвременното си общество от своя приятел Молиер.

Лафонтеновата басня е също една малка комедия, само че с повече действие и повече актьори, един театър, дето сцена е цялата земя. Като запазва индивидуалния характер на всяко едно от животните си, Лафонтен рисува чрез тях и различни човешки характери, дава ни картината на цялото човешко общество.

Колко вярно е неговото изображение и силен неговият сарказъм, може да се види от Животните, болни от чума, дето е разкрито безправието и лицемерието на кралския двор, или в Градинарят и неговият сеньор, дето са показани всички своеволия на феодала.

Преведените басни са едва една трета от общия брой на Лафонтеновите басни и дават може би една четвърт част от общия им текст, но те са достатъчни, за да добие читателят представа за пъстротата на темите, регистъра от идеи, чувства и изразни средства у Лафонтен.

Започнал с разработка на басни от Езоп, Федър и други древни писатели, френският баснописец постепенно излиза от кръга на техните теми, все повече и повече се опира на своите лични наблюдения върху обществото и природата и прави от баснята един извънредно богат и гъвкав жанр, способен да изрази действителността в нейното многообразие и същевременно да предаде най-интимния трепет на душата.

В лицето на Лафонтен с право сочат големия лирик на епохата. Като всеки истински поет той общува свободно със света и нещата; чрез неговия стих, както казва сам, говорят не само вълкът и агнето, но и дърветата и растенията. Той умее да нахвърли с няколко думи един пейзаж, да хване едно движение, да подслуша природата, когато тя се разкрива пред човека. И тогава баснята загубва своя ограничен характер, епизодът става повод за поетични размишления, иронията и нравоучението отстъпват място на поезията.

Така е например в баснята за Двамата приятели, която е по-скоро ода на приятелството; така е в Сънят на един Могол, дето Лафонтен се явява предвестник на романтиците. Заедно с това Лафонтен е може би най-могъщият стихотворец на Франция.

У него намираме едно богатство от стихотворни размери, езикови обрати, интонации и рими, каквото едва ли има у друг френски поет. Някои дори виждат в него създателя на свободния стих. Това впечатление е погрешно: колкото и да мени дължината си, стихът на Лафонтен се връща непрекъснато, подобно на махало, към александрина като към свое равновесие; тук Лафонтен си остава класик.

Ние не знаем до каква степен сме успели да предадем всичко това. Едно можем да кажем: не скъпяхме време и положихме много задружни усилия. На ония, които се учудват как е възможно двама души да превеждат заедно, ще отговорим с баснята за Двамата приятели, все едно ще вземат ли и нашето сътрудничество за басня.

А т а н а с Д а л ч е в ❧ А л е к с а н д ъ р Муратов