Фолклорът на Света на Диска (корица)

Пътешествие из дълбините на митовете и легендите – не само в Света на Диска, но и на Земята – се появява по книжарниците в новото издание „Фоклорът на Света на Диска” (ИК „Сиела”) от любимия на поколения Тери Пратчет. Сред тълпите черните котки, феи и духове, познатите поверия и старите детски песнички, верни сподвижници са обичайната доза абсурден хумор и невъзможни приключения.


Книгите на Тери Пратчет може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.


Има неща, които „всеки ги знае”. Сещате се – защо не трябва да се минава под стълба или защо черните котки носят нещастие. Само дето едно от нещата, които можем да кажем със сигурност за фолклора, е, че тия неща, дето всеки ги знае… ами, всъщност не ги знаят много хора. А поредицата за Света на Диска, която в много случаи заема от фолклора и митологията и пътьом ги върти, суче и оплита, трябва да е най-наблъсканата с обяснителни бележки съвременна книжна поредица, която съществува.

Разбира се, ние знаем от цяла вечност, че колибата на Баба Яга подтичва на кокоши крака сред руската тундра, че крал Артур спи в пещера някъде дълбоко под земята в Англия, че вампирите пият кръв и изпитват необяснимо влечение към това да се преобразяват в прилепи. Знаем го с твърдо убеждение, което не може и с пръст да се помести. На някаква частица от нас винаги ѝ се иска светът да бъде място, където въпреки служителите по планирането, директивите на ЕС и полицаите, един камък може пък и да може да танцува. Някъде там се ражда фолклорът – мястото, където камъните танцуват.

Странно ли е тогава, че когато се гмурнем в Света на Диска, веднага се усещаме у дома? Та кой себеуважаващ се човек няма да познае дракон, като го срещне на улицата! Понякога връзките са очевидни, понякога не ги разпознаваме веднага. Просто усещаме, че сме ги срещали преди, и си блъскаме главите седмици наред, за да разберем къде.

Неповторимият сър Тери Пратчет с помощта на експерта по фолклор Джаклин Симпсън повежда феновете си на главозамайващо пътуване в заешката дупка на митовете и легендите – не само в Света на Диска, но и в нашия собствен.Сър Тери Пратчет е не само един от най-продаваните съвременни автори в цял свят, но и сред най-обичаните имена във фентъзи жанра на всички времена. С пословичното си чувство за хумор и способност да смесва фантазия с абсурдния буквализъм на нашата собствена действителност, Тери Пратчет създава всеобхватния Свят на Диска, любим на читатели от всички възрасти. Автор на над 100 романа, Тери Пратчет е носител на десетки награди и е приет за един от основоположниците на фентъзи жанра.

Из „Фолклорът на Света на Диска”

Тери Пратчет

СЛОНОВЕТЕ И КОСТЕНУРКАТА

Абсолютно неоспоримият и централен факт за Света на Диска е, че той представлява диск. Поне е неоспорим, ако се придържате към ом­нианската религия – в който случай сте длъжни да го оспорите като стой, та гледай. Дискът се подпира на четири великански слона (на име Берилия, Тубул, Големия Т’Фон и Джеракийн), чиито кости са от живо желязо, а нервите – от живо злато. Самите слонове са застанали върху черупката на Великата А’Туин – костенурка с дължина десет хиляди мили, която плава целенасочено из Космоса. Каква ли може да е тази цел, е неизвестно.

Едно дете попитало веднъж:

– Защо плава Костенурката?

Мъдрец отвърнал:

– Дете, такова нещо като „защо“ няма. Това… е… така.

И това може да се каже за много неща.

На Земята „всеки знае“ – хората са вярвали, че и тяхната планета е плоска, ако изобщо са се замисляли над това. Всъщност в продълже­ние на няколко хиляди години все повече образовани хора са споделя­ли с другите знанието, че тя е кълбо. Най-общо казано, по-мъдро било обаче да не крещиш за това на улицата – заради безредиците, които би могло да предизвика. Без съмнение учените в древна индуистка Индия също са владеели тези знания, но тъй като истината възниква в много форми, вековните епични поеми на Индия обявяват света за диск.

По-нататъшните подробности от индуистката космология търпят вариации. Според един мит съществуват четири (или осем) големи слона, наречени дигайя или дисягайя – „слонове на посоките“ – ох­раняващи четирите посоки на света на този диск, и върху гърба на всеки язди един вид божество, наречено локапала. Ала най-старите текстове не твърдят, че те носят света върху гърбовете си. Според друг мит обаче светът се крепи върху гърба на един-единствен слон, Маха-Падма, а той стои върху костенурка на име Чуква. Най-сетне, в трети мит се разказва, че бог Вишну веднъж приел облика на ог­ромна сухоземна или водна костенурка (курма), тъй исполинска, че планината Меру – свещената централна планина на света, можела да се закрепи на гърба му и той я използвал като пръчка, за да разпенва океана. На някакъв етап, макар и никой да не знае точно кога, тези прозрения започнали да се смесват и резултатът бил, че някои (но не всички) индуистки събирачи на митове сега твърдят, че светът е диск, крепен от четири слона, стъпили върху костенурка.

Вариации на този мит са се разпространили от Индия към дру­ги области на земното кълбо. Една от тях, получила особена попу­лярност, включва безкрайна регресия от костенурки. Твърди се, че някакъв нагъл англичанин веднъж се подиграл с индус, като го попи­тал върху какво е стъпила костенурката. Невъзмутим, индусът спо­койно отговорил: „Ех, сахиб, по-нататък, чак до долу, са наредени костенурки“. Друга версия, за кратко спомената във филма „Багдад­ският крадец“, включва различни създания, но е ценна, защото доба­вя един жизненоважен фактор – този за движението. Тя разказва как светът стои върху седем стълба, крепящи се на раменете на огромен джин, който е застанал върху орел, кацнал върху бик, на свой ред за­станал върху риба – а тази риба плува из моретата на вечността.

На китайската митология също ѝ е известна грамадна космиче­ска костенурка, но тук съществува разлика. Според китайците наши­ят свят не се крепи върху гърба на създанието (със или без слонове), а се плацика вътре в нея. Нагръдната ѝ броня съдържа океаните, по които плават всички наши континенти, а когато се загледаме в нощ­ния небосвод, виждаме вътрешността на необятната ѝ черупка, обки­чена с безброй звезди.

Ясно е, че частици информация са прелетели през мултивселена­та и са се вкоренили тук и там. Но пълната и славна Истина е известна само в Света на Диска: Костенурката се движи!

А отвъд тази истина е скрита даже още по-дълбока мистерия, за която се намеква в легендите за джуджетата – легендата за Петия слон. Защото джуджетата от Юбервалд разправят, че някога имало пети слон, който крепял Диска, но той се разбил:

Казват, че петият слон прелетял с писъци и тръбене в атмосфе­рата на младия свят преди не знам си колко години и се приземил с достатъчна сила, за да сцепи континенти и да издигне нови планини.

„Петият слон“

Всъщност това никой не го е чул и не го е видял, ала джуджетата раз­правят, че огромните залежи от желязна руда, злато и мас са всичко, което е останало от Петия слон. Освен това разправят и че катастро­фата погребала хиляди акри праисторическа захарна тръстика и така създала маса от плътна кристална захар, сега изкопаема. Суровините създават основата на процъфтяваща търговия със сладкиши и изклю­чително качествени свещи, сапуни и масла за кандило.

Желязото, златото и маста несъмнено съществуват. При все това легендата поставя големи проблеми. Ако Четирите слона бележат че­тирите посоки на света, то къде е стоял Петият? Централно, за да оформят фигурата, известна като „куинконс“? Ако се е подхлъзнал и паднал от гърба на костенурката, то как е могъл да удари Диска – на­горе ли е паднал? И ако е така, то нямаше ли да удари долната страна на Диска, а не да пропадне в атмосферата? Дали може би за кратко е полетял в орбита? Джуджетата са потайна раса и надали някога ще научим истината за това.

Някои философи в Ефеб, като чули легендата, заключили, че Пе­тият слон не е груба материя, подчиняваща се на обикновените фи­зични закони, а чистата, тънка, ефирна Квинтесенция на Космическата пахидермия. Тя не може да се види никъде, защото присъства навсякъде. Без нея цялата вселена на Света на Диска ще престане да съществува. По забележително съвпадение точно така земните философи от Древна Гърция са описали техния хипотетичен Пети елемент – невидимата, неосезаема, ефирна Квинтесенция, която оси­гурява важния противовес на четирите материални елемента – земя, въздух, огън и вода, а петте заедно изграждат тяхната вселена. Или пък това може да е само легенда. Не е нужно легендите да имат сми­съл. Те трябва само да са красиви. Или поне интересни.

Още от/ за Тери Пратчет открийте тук.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук