English version below

Култура под карантина

Ая Юнг
Ая Юнг

17-то издание на Белградския танцов фестивал не се състоя през месец март тази година и това е един от многото фестивали по света, които няма да видим в следващите месеци. За всички тях пандемията донесе невъзстановими разходи, няколко човекогодини провален труд и опасност от фалити в ситуация на глобална здравна заплаха. До момента светът е ангажиран с физическото оцеляване, но времето за справяне със средносрочните и дългосрочни последици от извънредната ситуация също започна да тече.  За да подпомогнем справянето с неизвестното бъдеще на съвременната ни култура под карантина, започнахме този  разговор с директора на Белградския танцов фестивал – Ая Юнг.

  Тя е родена през 1972 г. в Белград, където завършва класа на балетния педагог Мария Янкович, в балетното училище „Lujo Davičo”. Следват няколко образователни програми в Joffrey Ballet School в Ню Йорк, Julliard University, Neubert Ballet Institute на Карнеги Хол и Broadway Dance Center. След тях Европа посреща Ая Юнг с роля в „Starlight Express” в Бохум, Германия, както и с четири собствени продукции („Ophelia in the Mirror“, „Moi, La Meduse“, „Zelle“, „The Josephine Baker’s Story“), с премиери в Гърция, Сърбия и САЩ, участвали във фестивали по целия свят. През 2003 г. Ая Юнг става основател и директор на Белградския танцов фестивал, който през 2019 г. английският Гардиън ще нареди сред най-големите и значими танцови фестивали в Европа. Вицепрезидент е на европейската секция на Световния танцов алианс – WDA, Europe. С решение на френския министър на културата през 2016 г. става Рицар на ордена на изкуствата и литературата, а с решение на италианския президент през 2018 г. получава най-високото италианско отличие в областта на културата – орден „Италианска звезда“.  

Къде ви намираме, Ая?

В Белград съм, у дома.
(Ая отговаря на въпросите ни на 7 април.)

Кажете ни накратко какъв е официалният статут на Сърбия в момента,  в ситуация на Covid-19? Как хората се справят с него?

Тук е пролет, а ние сме заключени по домовете си. Работим от вкъщи и излизаме само, за да си купим храна и да изведем домашните си любимци на кратка разходка. Всеки ден от 17 ч. следобед до 5 ч. сутринта е въведен вечерен час  –  тогава всичко е затворено, а на хората е забранено  да излизат навън. Междувременно полицията е навсякъде, глобите са високи и не подминават обикновените хора, а правилата се променят постоянно и е трудно да следиш всички нови мерки и регулации.

Вие бяхте в навечерието на откриването на 17-то издание на Белградския танцов фестивал, когато пандемията ни застигна. Какви дейности  трябваше да отложите и как това отлагане повлия на фестивала?

Точно така, оставаха ни броени дни до откриването. От този момент насетне чуждестранните артисти нямаха възможност да пристигат, полетите бяха отменени, а театрите ни трябваше да затворят. На 14 март, след турне в Тел Авив, Хайфа и Будапеща балетът на Ню Йорк трябваше да има представление в Белград, където ние като копродуценти го очаквахме. Предишната вечер обаче президентът Тръмп съобщи, че затваря границите на САЩ и екипът реши да хване първия полет от Будапеща към Ню Йорк, а ние трябваше да отложим изцяло продадените в Белград и Нови Сад представления. Точно като в ужасен сън, като в кошмар. До момента успяхме да отложим и препрограмираме по-голяма част от събитията на фестивала, като ги преместим за септември и ноември т.г., но това разместване не е никак лесно. Представете си, ние сме подготвяли фестивала повече от година, с групи, които пристигат от много далеч – Буенос Айрес, Монреал, Рио Де Жанейро, Ванкувър. До момента сме изгубили всички средства за промоционални и рекламни материали, вкл. каталози, брошури, плакати, билбордове, банери. Междувременно бяха платени също 278 самолетни билета, хотелски стаи за гостите ни, дневни, разходи за транспорт на декор и карго, наем на театрите – по груби сметки това са около 20% от целия бюджет на фестивала, които не могат да бъдат възстановени. Цялото пренареждане на  участията изисква усилия и от всички страни,  от всичките ни партньори.  Но съм изключително развълнувана да споделя за солидарността и изключителните реакции, които срещаме от артистите,  от известни хореографи и танцьори, както и от публиката ни от Сърбия и света.

Как ще се отрази всичко това на фестивала в дългосрочен план?

Признавам, че се страхувам  за бъдещето, но страхът в тази ситуация е нещо нормално, мисля. А и живеем в държава, в която никой не е споменал думите „култура” и „изкуства”, откакто избухна Covid-19.

Ако ме питате как ще успеем да продължим – нямам идея, просто работя всеки ден, постоянно.

Какви ще са последствията  от пандемията за сектора на културата и изкуствата в Сърбия?

Голяма част от театрите, музеите, фестивалите и т.н. са общински или държавни. За тези огромни, но старомодни организации, нищо няма да се промени – дейностите им ще бъдат редуцирани, но заплатите за заетите в тях, ще останат. Съществуването на тези организации никога не е зависело от приходи от билети, спонсорство, сложни проектни апликации, международни финансиращи програми, подкрепа от посолства, нито от аплаузите на публиката.

Пандемията обаче ще атакува частния сектор и неговите инициативи, както и всички онези малки, но жизнени независими организации, които реализират изключителни  артистични събития.

Белградският танцов фестивал е частна инициатива, и главно благодарение на нашите спонсори и публика, успяваме да планираме и представяме най-доброто от света на танца през последните 17 години. Министерство на културата и община Белград също ни подпомагат, но на проектен принцип. А веднага след обявяването на пандемията община Белград, например, отмени своята конкурсна сесия за проекти.

Според вас какво професионалистите в изкуствата и културата могат да направят, за да изразят своята солидарност и да помогнат на обществата си в такава ситуация?

Трябва да продължат да работят и планират – много повече отколкото в нормални времена, защото след като пандемията отмине, хората ще се нуждаят от изкуства и ние трябва да сме добре подготвени, за да задоволим тази потребност.

В държави, в които  културата не е възприемана като нещо важно, а са й възложени декоративни функции, независимите артисти и организации трябва да работят два пъти по-усилено,

за да оцелеят и да направят професията си по-ценена и по-уважавана вбъдеще.

Артистите несъмнено ще бъдат вдъхновени от този клаустрофобичен период в техния живот

и това вдъхновение ще се отрази и на културното съдържание на следващия ни фестивал. Много вероятно е новите продукции да отразяват предупредителните викове на планетата ни, да критикуват още по-силно политиците и взимащите решения, но със сигурност ще носят и надежда в себе си. Ние, например, вече успяхме да потвърдим гостуването на „Да надхитриш дявола” на световноизвестният британски хореограф Акрам Кан за месец април 2021 г., когато ще имаме честта да го посрещнем в Белград. Това шоу не бива да се изпуска!

Много артисти започнаха да споделят безплатно съдържание он лайн, за да мотивират допълнително хората да си останат вкъщи – съдържание, от което в нормални времена се издържат. Какво мислите за тази реакция и този жест? Дали той ще промени нещо в естетиката на някои артистични форми?

Разбирам нуждата на артистите и организациите да подкрепят обществото в такъв момент и е наистина хубаво, когато танцови компании споделят свободно свои по-стари продукции. Но генерално смятам, че това споделяне не е нужно в такава степен, а по-необходимо е да продължат да създават и планират – поне що се отнася до областта на танца. Ние се нуждаем от нашите пространства и публика.

Записите, особено лошите, които не са предвидени за видео прожекция и свободно излъчване, убиват магията на съвременния танц и театър.

Тази социална отговорност е по-релевантна за държавните театри и музеи – така например виждам, че Лондонската опера и балет вършат чудесна работа със своите излъчвания, също така Миланската Ла Скала, Метрополитън Опера, държавната опера във Виена и т.н. Тези именно театри разполагат с най-добрите професионални записи на своите представления и до настъпване на пандемията, те вече имаха опита в излъчването на живо в различни кино зали по света.  Тази тяхна инициатива направи възможна срещата между младата публика и операта и балета. Аналогична е ситуацията с част от музеите, в които може да направиш виртуална разходка, седейки на дивана у дома. А що се отнася до Сърбия – ние все още се нуждаем от подобни  програми. Но точно напротив, вместо това телевизиите ни излъчват политически дебати, най-лошите риалити формати и фолк концерти, всичко това прекъсвано от постоянна статистика за броя на жертвите от Covid-19.

Намерихте ли свой начин да общувате с публиката си в ситуацията на извънредно положение и стоене вкъщи?

Това което най-често комуникираме с публиките ни, са новите дати за представленията на фестивала. Много от представленията бяха вече разпродадени, преди отлагането на 17-то издание, поради което се стараем да информираме публиката за нови дати. Междувременно танцьори и хореографи също изпращат своите видео послания до публиката  и ние ги представяме в социалните си мрежи.

Кои са най-големите ви страхове за човечеството и културата? В какъв свят си представяте, че ще се събудим. Опасявам се, че икономиката ще бъде толкова слаба, че събуждането ще е много болезнено навсякъде. Родителите ще загубят работните си места, учениците ще загубят дисциплина да учат и да се упражняват, парите ще бъдат недостатъчни, всеки човек ще има проблеми. Иска ми се да бъда оптимист, но гледайки филм на ужасите е трудно да си представиш щастлив край.

Culture under Quarantine

Aja Jung: “When we do overcome the pandemic, people will need arts and we have to be well prepared to satisfy their need”

17th Belgrade Dance Festival has been postponed as many other cultural events around the globe. In arts and culture the Covid-19 global epidemic erupted fiercely bringing not only total social lockdown, but also dramatic non-refundable expenses, years of vain organizational work and financial breakdown for hundreds of nonprofit organizations and artists. Today, our world is still focused on the crucial task of physical survival of as many human beings as possible, but simultaneously the time for getting over the midterm and long term repercussions is also starting to tick. Trying to encourage a process of recovery and unlocking the potential for right decisions in the uncertain future of our contemporary culture, we initiate the following conversation with the founder and director of Belgrade Dance Festival, Aja Jung.

Aja Jung was born in 1972 in Belgrade where graduates class of the ballet pedagogue Marija Janković at the Lujo Davičo Ballet School. Those years at ballet school are followed by trainings and scholarships at Joffrey Ballet School in New York, Julliard University, Neubert Ballet Institute of Carnegie Hall and Broadway Dance Center. Back to Europe Jung’s career proceeds with role at “The Starlight Express” musical in Bochum, Germany and choreography at four stage productions: “Ophelia in the Mirror”, “Moi, La Meduse”, “Zelle”, “The Josephine Baker’s Story”, premiered in Greece, Serbia, USA and shown on numbers of festivals. In 2003 Aja Jung becomes founder and director of Belgrade Dance Festival, which is announced as one of the largest and most important dance festivals in Europe by Guardian newspaper in 2019. Aja Jung has been Vice President of the European Section of the World Dance Alliance – WDA Europe. In 2016 with a decision of the French Minister of Culture, Audrey Azule, she is awarded Knight of the Order of Arts and Literature. Two years later with a decision of the President of Italy, Sergio Matarella, she was awarded the highest Italian national decoration in the field of culture, the Order of the Italian Star.

Ms Jung, where do we find you?

I am in Belgrade. At home.
(Ms Jung answers our questions on 7th of April) 

What is the official statues of Serbia and what does the daily life look like? 

It is spring, and we are locked inside, working home office, going out just for food or a dog walk. From 5 pm to 5 am Belgrade is closed and nobody is allowed to leave their home. Police is everywhere, fining actively. At that moment the government is changing measures and regulations so fast that it is difficult to follow them.

You were just about to kick off the 17th edition of The Belgrade Dance Festival when the pandemic started. What activities did you have to postpone and how it all affected the festival?

We were few days before the opening of the Festival when the pandemic was announced. From that moment on our international participants were unable to arrive in Serbia, flights were cancelled and theaters closed. On March 14th after a tour in Tel Aviv, Haifa and Budapest, The New York City ballet had to perform in Belgrade and Novi Sad and the seats were fully sold out.. The night before the American president Trump announced that USA was closing its border, so the team of the ballet had to catch the first flight from Budapest to New York and we had to cancel their show in Serbia. It was like a worst nightmare… However, we are able to postpone and re-schedule most of the Festival program so far, but the process is not easy, as some groups are coming from far away, from locations like Buenos Aires, Montreal, Rio de Janeiro, Vancouver. Today calculations show that money for promotion and advertising (incl. catalogs, brochures, posters, build boards, banners, etc.) are spend with no option for refund. Nonrefundable are the expenses made for 278 flight tickets, accommodation for participants, per diems, transport for décor and cargo expenses, rent for scenes – total of almost 20% of the festival budget. 

In this situation the process of rescheduling is a hard job, which requires a lot of energy and good will from every side. But still I am thrilled and honored to meet so much solidarity and support from the artists, choreographers, dancers, as well as from our audience from Serbia and all over the world.

How would the pandemic effect The Belgrade Dance Festival in long-term perspective?

I am afraid how we will manage in the future. But fear in this situation is a normal thing, having in mind the fact that we live in a country where nobody has mentioned words “culture” and “arts”, since it all started. If you ask how will we manage – I do not know, I am just working hard, all the time, restlessly.

And how would the pandemic affect the whole cultural sector (incl. artists, cultural organizations and institutions) in Serbia?

Being state or city owned many theatres, museums and festivals in Serbia enjoy institutional support. For most of them being huge and old-fashioned organizations, nothing will change, probably programs would be reduced, but the salaries will remain. These organizations have never had to rely on incomes from ticket sales, sponsorships, project applications, international fund support, partnerships with embassies and other organizations, nor on the applauses of their audience.

That is why I believe that pandemic will affect mostly the private sector, vivid independent organizations and teams engaged with exceptional art events. Belgrade Dance Festival is also a private organization, and mainly thanks to our sponsors and audience, we are able to plan and present the best of contemporary dance during the past 17 years. Ministry of Culture and City of Belgrade are also supporting certain aspects of our activities but on a project base. What is more, as soon as the pandemic was announced the city administration of Belgrade cancelled their annual call for cultural projects, which was fatal for many candidates applying for municipality grants.

In your opinion, what can professionals in arts and culture do right now to express their solidarity and actually help their societies at the moment? And what can they do later, after the pandemic is defeated?

They have to keep working and planning – because after the pandemic is over people will need arts more than ever and we have to be well prepared to meet their expectations. In countries where culture has mainly “decorative” functions independent artists and organizations have to work twice harder in order to survive, and make their work highly appreciated and more respected in future.

Undoubtedly artists will be inspired by this claustrophobic period of their life and new productions will reflect the warnings of our planet and criticize even louder our politicians and decision makers. But it will also give a certain hope. In the context of positive aftereffects and raise of the importance of culture I will share with you that Belgrade Dance Festival, for example, has already managed to confirm the visit of outstanding Akram Khan’s “Outwitting the Devil” for April 2021. Akram’s voice is strong and this show is not to be missed!

Many organizations and artists begin sharing online content for free in order to ease people to stay at home, which in normal times is their mean of making a living. What do you think about this reaction and gesture? Would it change anything in the esthetics of certain art forms or their role in general?

I understand their need to share the challenges of isolation with their communities and therefore it is nice when some dance companies share their old productions. But, generally I believe that it is not necessary in such extend while they should continue creating and planning instead. These are the most needed efforts at least as it concerns the dance. Our artistic form of expression needs space and audience. What we should not forget is also that recordings, especially bad ones, have bad effect instead of pleasing the audience. Well, I see that London Opera’s Ballet is doing a great job showing video of their productions, as well as La Scala from Milan, Metropolitan Opera, State Opera in Vienna, etc. But we should remember that these respected institutions already have owned the best professional recordings, and they were all very much experienced in live screenings in cinemas worldwide before the pandemic. At the same time, I agree that sharing content on line might be the best opportunity for new and young audience to see opera, ballet, or do virtual museum tours, from their couch. As far as it concerns Serbia, we really need such kind of screenings, while the TV channels show us medical and political debates, worst ever real-time realities, as well as folk concerts, followed by constant statistics of Covid 19 victims all around the planet. Which is not really doing a good favor of our society.

What are your biggest fears about humanity and culture? In what world do you imagine us to “weak up”?

I am afraid that economy will be so weak that waking up will be very painful, everywhere. People will loose their jobs, kids will loose their rhytm and training, there will be no money. I like to be optimistic, but when watching a horror, it is hard to imagine happy end.


Това интервю е част от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с подкрепата на Национален фонд „Култура”. 

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук