ФИНИКОВА ПАЛМА

ДИМИТРИС ЕЛЕФТЕРАКИС

След дългото пътуване Телемах,
открил гроба на Одисей в Пилос,
изкопал благоговейно костите, измил ги с вино,
прекадил ги с лавров лист, поклонил се.

Пътуването свършило. Разказът бил прекъснат
там където царствена палма разпръсква вятъра
по четирите посоки на света през гъстите си клони.
Стволът й – дорийска колона.

Под сянката на палмата Телемах
разстлал пръстта за собствения си гроб,
погребални дарове – мечът на Одисей, зъбите.

Отворил бележника, потопил
бащината кост в мастилото;
написал: „Тук започва началото на края на живота ми“.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

На 11 ноември 2020 г. си отиде без време от живота гръцкият поет Димитрис Елефтеракис. Роден в Атина през 1978 г., с филологическо образование по гръцка и чуждестранна литература, получено в Атина, Солун и Единбург. Дебютира през 1998 г. в литературното списание „Неа Естия“. Под негова редакция са излезли стихотворения на класически гръцки поети като Костас Кариотакис (2010) и Конст. Кавафис (2011), издал заедно с поетите Димитрис Ангелис и Стаматис Поленакис книгата „С револвера на Маяковски: разговор за поезията” (2010). Автор на пет стихосбирки. За „Похвални слова“ (изд. „Патакис“ 2013) е отличен с наградата на литературното списание „Анагностис“.

Сътрудник на атинското издателство „Патакис“, член на редколегията на списание. „Поетика“ («Ποιητική»). Под печат от „Патакис“ е последната му стихосбирка със заглавие „Бели ябълки“.

Един от най-талантливите млади гръцки поети, Елефтеракис оставя след себе си пълноценно творчество – поетично, преводаческо, есеистично. Неговото писане – на размисъл, непосредствено и нежно, крие рядка красота и сила.

Стихотворението „Финикова палма“ е с препратки към „Одисея“, където в Първа песен богиня Атина поощрява сина на Одисей Телемах да предприеме пътуване до Пилос и Спарта в Пелопонес, при завърналите се от Троянския поход владетели Нестор и Менелай, за да разбере каква е съдбата на баща му. В Трета песен корабът на Телемах пристига в царството на Нестор, когато на брега се извършват жертвоприношения в чест на Посейдон. Нестор посреща чужденците, поднасяйки им вино, както повеляват обичаите на гостоприемството. Телемах, който е заедно с Ментор, разкрива причината за посещението си при Нестор. „Ако си чул дали баща ми е мъртъв, велики царю, не се колебай да ми кажеш“. Нестор е развълнуван, тъй като си припомня мъките и премеждията през които са преминали заедно Одисей по време на Троянската война, но и героите взели участие в нея, прославили се след като са паднали на бойното поле. „Баща ти не е паднал под стените на Троя“, отвръща той на Телемах. „Когато ахейците натовариха корабите си с плячка и трофеи от опожарена Троя, те отпътуваха на две групи. Във втория отряд, останал малко по-дълго, за да направи жертвоприношения към боговете, бе и Агамемнон. Одисей първоначално заминал с първия, но след това се върнал, за да не „скърши хатъра“ на Агамемнон. Тогава Нестор за последен път вижда бащата на Телемах.

В Четвърта песен Телемах, придружаван от по-малкия син на Нестор – Пизистрат, пристига в двореца на Менелай и Хубавата Елена в Спарта.

PALM TREE

Dimitris Eleftherakis

After a very long going, Telemachus
discovered the tomb of Odysseus at Pylos;
he reverently dug up the bones, sprinkled them with wine,
censed them with smoking laurel leaves, paid them homage.

The journey had finished. The narrative was interrupted
there where a royal palm scattered the winds 
to the four horizons with its dense fronds.
Its trunk a Doric column.

Beneath the palm tree’s shade Telemachus
Prepared the ground for his own tomb,
His grave goods Odysseas’ sword, and teeth.

He opened his pocket-book, dipped
a bone of his father’s in the ink there,
and wrote: Here begins the end of my life.

Translated from the English by Marc Dubin

Στις 11 Νοεμβρίου του 2020 έφυγε από τη ζωή ο ποιητής Δημήτρης Ελευθεράκης από ανακοπή καρδιάς. Ο Δημήτρης Ελευθεράκης γεννήθηκε το 1978 στην Αθήνα. Σπούδασε ελληνική και ξένη φιλολογία στην Αθήνα, τη Θεσσαλονίκη και το Εδιμβούργο. Ποιήματά του πρωτοδημοσιεύθηκαν το 1998 στο περιοδικό Νέα Εστία. Επιμελήθηκε τις εκδόσεις των ποιημάτων του Κ. Γ. Καρυωτάκη (2010) και του Κ. Π. Καβάφη (2011) και δημοσίευσε, μαζί με τους ποιητές Δημήτρη Αγγελή και Σταμάτη Πολενάκη, το βιβλίο “Με το περίστροφο του Μαγιακόφσκι: μία συζήτηση για την ποίηση” (2010). Είχε εκδώσει πέντε ποιητικές συλλογές. Για τα Εγκώμια (Πατάκης 2013) βραβεύτηκε από το περιοδικό Ο Αναγνώστης. 

Ο Δημήτρης Ελευθεράκης, ένας από τους πιο ταλαντούχους και προικισμένους νέους ποιητές μας, αφήνει πίσω του πλούσιο έργο – ποιητικό, μεταφραστικό και δοκιμιακό. Η γραφή του, στοχαστική και στιβαρή, άμεση και τρυφερή, μας χάρισε κείμενα σπάνιας δύναμης και ομορφιάς. Ήταν στενός συνεργάτης των Εκδόσεων Πατάκη και μέλος της συντακτικής ομάδας του περιοδικού «Ποιητική». Από τις Εκδόσεις Πατάκη πρόκειται να κυκλοφορήσει σε λίγους μήνες η νέα ποιητική του συλλογή με τίτλο «Άσπρα μήλα» στην οποία περιλαμβάνεται και το ποίημα που ακολουθεί.

ΦΟΙΝΙΚΙΑ

ΔΗΜΗΤΡΗΣ ΕΛΕΥΘΕΡΑΚΗΣ

Ύστερα από μακρύ πηγαιμό ο Τηλέμαχος
ανακάλυψε τον τάφο του Οδυσσέα στην Πύλο,
ξέθαψε ευλαβικά τα οστά, τα ράντισε με κρασί
τα κάπνισε με φύλλα δάφνης, προσκύνησε.

Το ταξίδι έχει τελειώσει. Η αφήγηση κόπηκε
εκεί που, μια βασιλική φοινικιά σκορπίζει τον άνεμο
στους τέσσερις ορίζοντες με τα πυκνά κλαδιά της.
Ο κορμός της είναι μια κολώνα δωρική.

Κάτω από τη σκιά της φοινικιάς ο Τηλέμαχος
Έστρωσε το χώμα για τον δικό του τάφο,
Κτερίσματα το σπαθί του Οδυσσέα, τα δόντια.

Άνοιξε το σημειωματάριο, βούτηξε
το κόκαλο του πατέρα του στο μελάνι·
έγραψε: Εδώ αρχίζει της ζωής μου το τέλος.

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.