„Портрет в сепия“ на талантливата Исабел Алиенде (Изд. „Колибри“) е своеобразната трета част на историята на членовете на фамилия дел Валие, чиито разказ започва с „Къщата на духовете“ и „Дъщеря на съдбата“.

Този път обаче повествованието води младата и непокорна Аурора дел Валие, която се потапя в миналото си, за да открие себе си. Въпреки че в това последно произведение липсва засиленият магически реализъм, характерен за по-ранните творби на Алиенде, тя за пореден път не изневерява не себе си, като ни прави съпричастни на една заплетена и емоционална семейна сага, която тръгва от града на свободните – Сан Франциско и достига до разкъсваното от жестоки конфликти Чили.

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Сюжетът

„Портрет в сепия“ съчетава в себе си качествата на добър исторически роман и семеен разказ, който ни представя в детайли ежедневието на едно традиционно семейство.

Като дете Аурора дел Валие изживява травма, която заличава спомените й през първите пет години от живота й. Отгледана от амбициозната си и колоритна баба Паулина дел Валие, тя израства в привилегирована среда, в която жените могат свободно да избират попрището си.

Аурора става фотограф и има всички предпоставки, за да се радва на живота, но я измъчват ужасни кошмари.

След една нещастна любов тя решава да проникне в тайните на миналото и да открие какво е оказало такъв разрушителен ефект върху бъдещето й. Ще успее ли да разкрие какво е значението на задушаващите я сънища и ще се пребори ли за личното си щастие?

Колко сила и упоритост са необходими, за да може гласът на една жена да бъде чут?

Има ли шанс съдбата да бъде променена със заличаване на миналото? Отговорите на всички тези въпроси ви очакват на страниците на „Портрет в сепия“.

Впечатленията

Историята е директна и лесна за четене. Фактът, че в ролята на разказвач влиза младата мечтателка Аурора, с душа на артист и непокорен дух, дава ведрост на изпълнената с трагедии книга. Главната героиня се обръща към миналото си, за да намери себе си чрез професията на фотограф и чрез любовта, като двете играят еднакво важна роля в нейното развитие. Още от малка тя усеща, че е направен опит за подмяна на съдбата й и затова е напълно решена да разплете и последната нишка на забулената в мистерии история. Стъпка по стъпка тя успява да си представи красотата на майка си, която я оставя без своята ласка още при раждането. Запознава се с безразличния си баща. Насън прегръща любимите си баба и дядо, на които дължи изпълнените с любов първи години на детството си. Разгадава значението на името си.

На фона на ексклузивната лична история, „Портрет в сепия“ рисува и една по-цялостна картина на семейните отношения като цяло.

Разказът ни среща с разбиранията и предразсъдъците на няколко поколения чилийци. Там, където властват едновременно суеверия и религия, матриархат и стремеж към свобода, грях и любов.

Нищо не е просто черно и бяло, а истината не е само една. Въпреки че акцентът е върху семейство дел Валие, с трепет прочетох емоционалните преживявания на Аурора в дома на съпруга й Диего, като част от неговото семейство. Именно там тя намира както искрена обич, така и откровени предателства, а предизвикателствата й дават необходимата решителност за следващата стъпка в живота й – също важен момент в нейното пътешествие към себепознанието. До края на книгата пък бях със смесени чувства към властната баба Паулина, която успя да предизвика в читателската ми душа доста противоречиви реакции – от крайно възмущение до искрен смях и дори обич.

Не на последно място, и тази творба на Алиенде ни прави съпричастни към определен исторически момент от обществения и политически живот на Латинска Америка. Не липсват горчивите описания на бойното поле и ранените войници, характерни и за останалите творби на писателката. За пореден път тя подчертава пред читателите си от цял свят, че хората по тези земи се отличават с безкомпромисен идеализъм и чувство за дълг, с несломим характер и борбеност, с умения за оцеляване и приспособяване дори и към най-тежките условия. Историята на един емоционален, шарен, душевно богат народ, когото си заслужава да опознаем. Исабел Алиенде ни напътства в това пътешествие.

Избрани цитати

• Елайза Съмърс бе преживяла мъките на раждането и като всяка жена знаеше, че то е праг към смъртта. Познаваше усилното и тайнствено пътуване, в което тялото се разтваря, за да направи път за нов живот. Спомняше си мига, когато започваше шеметно търкаляне по един склон надолу по неудържими напъни и тласъци, спомняше си ужаса, страданието и невероятната изненада, когато детето най-сетне успяваше да се отдели и излизаше на бял свят.
• Кошмарът ми е в черно и бяло, тих и безмилостен, непобедим във вечността. Допускам, че вече разполагам с всякаква информация, за да разбуля загадката на скрития му смисъл, но той не престава да ме измъчва. Заради сънищата си аз съм различна така, както някои хора, които, поради вродено страдание или недъг, трябва да полагат постоянно усилие, за да водят нормален живот. При тях белезите са видими, при мен те са недоловими за окото, но съществуват, мога да сравня кошмара си с пристъпи на епилепсия, които връхлитат болния внезапно и го разстройват. Вечер си лягам със страх, не знам какъв ще бъде сънят ми, нито как ще се събудя на сутринта.
• Паметта е измамна. Избираме най-светлото и най-тъмното, като прогонваме от паметта това, от което изпитваме срам, и така тъчем пространния килим на нашия живот. С помощта на снимките и писменото слово аз отчаяно се мъча да победя преходността на своето съществуване, да уловя мига, преди да е отлетял, да разсея неясните петна от моето минало.

Всеки миг отминава като дъх и се превръща в история; действителността е нетрайна и блуждаеща – чист копнеж.

• Когато най-сетне осъзнах какво представляват лапите, които ме душеха за гърлото, и ги назовах с точното им име, усетих, че потъвам в тресавище. Ревност. Който не я изпитвал, не знае колко е болезнена и не е способен да си представи всички лудости, които се вършат в нейно име. През трийсетгодишния си живот съм я изпитвала само тогава, но раната бе толкова люта, че белезите още си седят и се надявам никога да не се заличат, за да са ми като обеца на ухото в бъдеще.
• Няма нищо случайно, нито незначително. Така както зад привидния растителен хаос в гората се крие строга причинно-следствена връзка и на всяко дърво се падат стотици птички, на всяка птица – хиляди насекоми, на всяко насекомо – милиони органични частици, по същия начин селяните, потънали в труд, и господарското семейство, подслонено на топло в къщата зиме, са неизбежни елементи от едно огромно платно. Същественото често остава невидимо, недоловимо за окото, но не и за сърцето – понякога фотоапаратът вниква в самата същина.

Други ревюта по Алиенде

Малко за авторката

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г.

Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г. Официален сайт на писателката: www.isabelallende.com

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.