“Чуй песента на вятъра / Пинбол” (Изд. „Колибри“) е книжка две в едно – двете кратки новели, които поставят началото на писателската кариера на една от емблемите на съвременната японска литература – Харуки Мураками.

В сравнение с по-късните му произведения, те са осезаемо по-плахи, но категорично спонтанни и откровени. И въпреки че по принцип не бих използвала думата обикновен в текст за Мураками и неговото творчество, то на страниците на тези две произведения в най-положителния смисъл се срещаме с един обикновен млад човек – емоционален, мечтателен, любопитен, жаден за живот, експериментиращ с удоволствията за тялото и душата. Но какво да очакваме?

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Сюжетът

През пролетта на 1978 г. младият Мураками, тогава собственик на джаз бар в Токио, сяда на масата в кухнята си и започва да пише.

Старомодно – първо с писалка, после на пишеща машина.

Така се раждат новелите „Чуй песента на вятъра“ (1979) и „Пинбол“ (1980),  които са и началните две книги от поредицата за Плъха, в която следва романът „Преследване на дива овца“ (1982) и своеобразният епилог „Танцувай, танцувай, танцувай“ (1988).

През историята за съзряването на двама млади мъже – анонимния разказвач и неговия приятел Плъха – двете ранни новели представят необичайно реалистичен за творчеството на писателя разказ за самота, натрапчива маниакалност и спонтанна еротика, но вече съдържат и особеностите на неговия по-късен стил.

Дистанцираният и безстрастен повествовател нерядко е в ярък контраст с поведението на другите герои, а силно интроспективният разказ е изпъстрен със сюрреалистични елементи, които създават характерната атмосфера на литературния свят на чародея Мураками.

Не на последно място, авторът ни запознава и със страната си преди 40 години. С типичната за стила си мистика, чар и неподправеност, той ни пренася в меланхоличната атмосфера на японската действителност и ни открехва завесата, за да надникнем в живота на борбените й хора.

Впечатленията

Две бяха усещанията, които ме водеха, докато разлиствах страниците на „Чуй песента на вятъра“ и „Пинбол“ – откровеност и меланхолия. Смея да твърдя, това са и двата отличителни знака на всяка творба на Мураками и до днес.

Въпреки че за мен ексцентричните светове на японеца винаги са били завладяващи, то неговият стил е противоречив и не е всеобщо приеман. И в двата случая обаче, любопитство към началото има. А в първите страници на първата творба се запознаваме с него – младия Харуки, който търси своето уникално аз върху белия лист.

Още първите му творби са доказателство, че той намира стила си още от самото начало, намира своя език, за да комуникира с читателите си и да разкаже историите си по своя собствен начин. Първата стъпка, която е изключително важна за читателите на този доказал се на световно ниво автор. 

И въпреки че дълъг път и опит ще измине през пясъчния часовник на времето до любимите ми 1Q84 или „Норвежка гора“, тези дебютни творби на Мураками са едно красиво и интимно запознанство, което отваря не една, а няколко врати към неговата личност. Много ми допадна и фактът, че се запознах с тези творби след като вече от години познавах творчеството на писателя. Причината – откриват се дребни детайли, които са част от повествованието на следващите му разкази и романи – в отношението към жените, любовта, кладенците, животните, алкохола, работата, музиката, самотата, дъжда… (един списък, който дълго време може да бъде допълван).   

Препоръчвам тази разходка към младостта и мечтите заедно с Плъха и неговия верен приятел. Не съвсем за първо запознанство с творчеството на японеца, защото потенциалът, който Мураками разгръща през следващите 40 години, е огромен. Титаничен дори! Запознайте се с писателската му зрялост и после се върнете назад. Като във фотоалбум, ще го познаете и в „Чуй песента на вятъра/ Пинбол“. По очите. По стила.

Избрани цитати

Някой ден току-виж се появи нещо и ни открадне сърцето.

• Може да е нещо старо: розов цвят, изгубена шапка, любим пуловер от детството или стар запис на Джин Питни. Най-различни дреболии, които няма къде да се дянат. Остават за два-три дни, после се връщат откъдето са дошли… В тъмното. Има кладенци, дълбоки кладенци, изкопани в сърцето ни. И над тях прелитат птици.
• Има ли вход, обикновено има и изход. Така са устроени нещата. Пощенски кутии, прахосмукачки, зоопаркове, солници. Има и изклчения, разбира се. Капаните за мишки, например.
• Лъжата е ужасно нещо. Може да се каже, че най-тежките грехове на съвременното общество са лъжата и мълчанието. Лъжем безогледно, а после си глътваме езика. Въпреки това, ако трябва цяла година да си говорим само истината, тя може и да изгуби стойност.
• В крайна сметка писането не е широка крачка към самоизцелението, а мъничко и колебливо пристъпване в тази посока. Да пишеш откровено обаче, е адски трудно. Колкото по-откровен се старая да бъда, толкова по-навътре в мрака потъват мислите ми. 
• Надгробните плочи с имената и датите на раждането и смъртта на хората отдолу, на отминалия живот, бяха поставени в безкрайни безукорни редици, като храстите в ботаническа градина. Мъртвите не чуваха шумоленето на вятъра, не усещаха ухания, нямаха дори пипала, които да протегнат в мрака. Бяха като дървета, отсечени от времето, лишени от чувства и от думи за изразяването на тези чувства. Тях бяха поверили на хората от плът и кръв.

Малко за автора

Харуки Мураками е роден през 1949 г. в Киото. Впоследствие семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература.

Завършва литературния факултет на токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам.

Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет. През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония.

Още първата му книга „Чуй как пее вятърът“ (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света.

Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура.

Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр.

Още от/ за Харуки Мураками

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.