Култура под карантина
Йешим Озсой e драматуржка, режисьорка и основателка на независимото театрално пространство в сърцето на Истанбул Galata Perform. Създава го през 2003 г., след като се завръща от Ню Йорк, където завършва изпълнителски изкуства, а преди това вече е социолог от Босфорския университет. През 2005 г. чаровният апартамент на първия етаж в историческа сграда в кв. Галата вече будува, заради предстоящия старт на Visibility Project (1-8) – инициатива на Galata Perform, която измества работното място на артистите от залата на улицата, в публичното пространство, насърчавайки ги да си взаимодействат и променят заедно.
Концепцията за видимост, пулсираща в заглавието на проекта, се изразява в контакта между самите артисти, между артистите, хората навън, улиците и сградите на района, които не само научават едни за други, но и започват да формират собствена динамика помежду си и да се режисират взаимно в продължение на 8 издания на Visibility Project (1-8). За кратко време Galata Perform се превръща в място на нови театрални форми, пърформативни и наративни техники и алтернатива на консерватизма в правенето на театър.
През 2012 г., посредством проекта New Text New Theater, пространството влиза в нова роля – дом на съвременното турско драматургично писане. Първоначално инициативата има две направления – превод на турски език на чуждестранни съвременни пиеси и представянето им под формата на сценични четения; както и организирането на работилници за театрално писане. Скоро обаче програмата се развива в посока на подкрепа на млади автори с познатите инструменти – четене, дискусии и работилници. А днес вече се приема за един от най-успешните дългогодишни проекти за създаване на съвременни турски пиеси в страната.
Неговото следващо издание предстои през тази година, а темата му разкрива Йешим Озсой в разговора, който следва. Започнат още през март, допълван до днес, и оставен отворен за бъдещето, този разговор е посветен на режима на социална дистанция, в който заработи света, отражението му върху програмата на Galata Perform и начините за реализиране на дълго подготвяните местни и международни събития в календара на организацията.
| Името на Йешим Озсой е свързано с десетки пиеси, като драматург, режисьор или и двете заедно. През 2010 г., поканена от Wiesbaden Staatstheater, написва и режисира пиесата „Turkiye-Almanya 0-0″, която остава в репертоара на театъра. През 2018 г. е един от тримата участници в проекта Haunted Houses – A multinational Coproduction about the impossiblity of keeping a nation clean – международна копродукция между България, Гърция и Турция, изследваща пограничните конфликти между трите държави в периода около Първата Световна война, довели впоследствие до „обмен на население“ между тях. Впускайки се в документално изследване на събития и хора Йешим Озсой, Гергана Димитрова и Йоргос Валайс създават пърформансите „House of Hundred“, „Where is my house, where is my home“, „House-made“ в различен местен контекст, но свързани помежду си от уроците на „онази“ мечта за нация и национално обединение. Заглавия, режисирани или написани от нея, са превеждани на руски, английски, италиански, френски, немски. Участвали са в програмите на New Plays from Europe Theatre Biennial на националния театър на Висбаден, Theater der Welt Festival в Щутгард, Now Festival на Хебел театър в Берлин, Турско-германския театрален фестивал в Кьолн, 0090 Kunsten Festival в Белгия, Биеналето в Бон и т.н. |
Йешим, къде Ви намираме?
В момента съм в Истанбул.
Кажете ни накратко как се справят местните хора и държавата с настъпилата пандемична обстановка?
Може да се каже, че сме напълно блокирани. Не е разрешено да се пътува нито от и в страната, нито между градовете. Има часове за излизане, като от две седмици е напълно забранено да се излиза от дома през уикендите. В останалото време от седмицата напускането на дома остава забранено за хора под 20 г. и над 65 г.
С избухването на кризата какво се случи с културния сектор в Турция, какви бяха първите реакции на артистите, официалните власти и публиката?
С началото на кризата театрите затвориха. Аз съм член на управителния съвет на Theatre Cooperative, който представлява 42 частни театъра и това, което започнахме да правим с всички колеги там, е да обсъждаме кризата и нуждите на театрите веднага след затварянето. До момента сме подготвили и изпратили три отделни предложения за справяне със ситуацията. Въпреки че Министерство на културата и правителството се опитват да измислят начини за преодоляването ù, засега не сме свидетели на влезли в сила мащабни мерки. Изключение прави въведеното облекчение по отношение на някои изисквания пред частните театри при кандидатстване за проектно финансиране, но все още сме в очакване на бъдещи всеобхватни действия в подкрепа на сектора. Също така в момента е отворена покана за кандидатстване за видео архивиране, насочена към театри, чиито представления не могат да се състоят в момента или в близко бъдеще. Театрите се възползват от тази извънредна програма, която е спешно решение на наболелите проблеми, но отвъд нея е налице отчаяние. С моите колеги потърсихме съдействие и от градската администрация, тя заедно с правителството слушат нуждите и исканията ни и се опитват да измислят адекватен начин, за да отговорят на тях. Междувременно започнахме и кампания за предварителна продажба на билети за наши представления през сезон 2020/2021, макар и без на практика да знаем кои и кога ще са те. Нарекохме я
„Твоето място е важно за нас“, с което искаме да кажем на публика ни, че тя е специална за нас и ще се срещнем отново.
Според вас какво могат да направят професионалистите в сферата на културата, за да изразят своята солидарност и да подпомогнат обществата, както в момента, така и в дългосрочен план, след като пандемията е победена?
Сега е време, в което театри и публика трябва да са обединени, за да си помагат и справят заедно. Но солидарност трябва да има и между държавите. Помощта и взаимната подкрепа трябва да съществуват отвъд границите и отвъд времето. Що се отнася до нас като артисти, мисля че трябва да намерим нови пътища за справяне с извънредната ситуация и да направим преоценка на начините на „правене“ на театър. Може би след пандемията ще има нов тип театър, който ще стига до зрителите, без те да трябва да напускат домовете си.
Вероятно театралното преживяване на живо ще повиши стойността си – като рядък диамант.
Кои са най-големите ви страхове за човечеството и културата? В какъв свят си представяте, че ще се събудим?
В свят, в който хората все още се страхуват да се прегръщат и целуват; в който все още не сме се научили да не вредим на природата и животните; в който все така забравяме, забързани в ежедневието си, за децата и възрастните.
Как си представяте бъдещето на вашата организация? Преминавали ли сте през подобна криза досега?
Като частна театрална организация в Турция, която не получава регулярна подкрепа от правителството и бизнеса, усилията за оцеляване и правене на изкуство по начина, по който ние искаме да правим изкуство, винаги са били гладиаторски. С избухването на кризата се наложи да отменим работата си в офиса и да преминем в онлайн режим, като вече проведохме пет от планираните ни по-рано работилници във виртуалното пространство. В момента планираме 9-то издание на фестивала New Text New Theatre, което се надяваме да осъществим през ноември т.г., а темата която сме избрали за изданието е „Бъдещето“. То ще бъде онлайн издание, защото в тези необикновени времена полагаме усилия да повишим своя „дигитален“ капацитет, така че да можем да работим и да се учим в това пространство.
Открихте ли нови начини за общуване с публиката си? И ако „да“, то какви?
В класовете по режисура и драматургично писане се опитваме да изследваме нови начини за театралност в тази ограничена от физическото дистанциране среда, поглеждайки към екрана, дигиталните изкуства, социалните медии и всичко, което използваме в ежедневието си. Също така мислим върху интегрирането на нови процеси в нашите пиеси, такива че гледането на живото изпълнение да не е eдинственият зрителски подход към тях. Обмисляме използването на ХР технологии, социални медии и други средства, с които да ангажираме аудиторията от друг ъгъл, така че живото изпълнение да не е единствената цел и обект на театралната ни работа. Междувременно работим за развитието на Youtube канала ни, а във Vimeo вече имаме над 200 видеа от наши работилници, разговори, представления, четения, които предоставяме свободно на публиката ни.
Culture under Quarantine
Yesim Ozsoy: “More than ever now that we should be talking about healing and helping beyond borders and beyond time.”
Yesim Ozsoy is a playwrighter, director and co-founder of the independent theatre space at the very heart of Istanbul – Galata Perform. She starts it in 2003, after returning from New York, where graduates as MA in Performance Studies, while already holding BA in Sociology from Bosphorous University. In 2005 that charming first floor apartment in a historical building in Galata neighbourhood is already wide awake due to the forthcoming kick-off of the Visibility project (1-8) – long term initiative of Galata Perform which moves the working space of the artists from the theatre hall to the street, in the heart of the public space, provoking them for interaction and unusual communication. The “visibility” concept, pulsating already in the title of the project, explains the enchanted touch between artists and people outside, among artists themselves, between streets and buildings in the area, who not only get to know each other, but also start to form their inner dynamic and dramaturgy for as long as 8 editions of the Visibility Project (1-8).
Soon Galata Perform became space for new theatre forms, performative and narrative techniques and alternative to the conservatism in the theatre productions in general. In 2012 the first edition of New Text New Theater Project brought about a new leading role to Galata Perform – it became the home of contemporary Turkish playwriting. Initially the project developed into two directions: on one side there were translations into Turkish of foreign contemporary plays and their presentation in the format of stage readings; and on the other side was the establishment of a number of workshops for creative playwriting. However, in a short while the program starts to develop into a new direction: supporting emerging authors, through the already developed instruments – writing, reading, discussions, workshops. Today New Text New Theater Project is one of the most successful and sustainable projects for contemporary Turkish playwriting around the country. It’s next edition is expected to happen later this year and Yesim Ozsoy agrees to reveal its theme in the current conversation, started in March and prolonged till today.
| Yesim Ozsoy is known for tens of plays, as an author, dramaturg, director or all of them together. Some of these pieces are: Play Alla Turca (2000), Year 2084 (2001), House – a Cacophonic Play (2003), Limping Tales from Istanbul (2004), Playback (2005), Last World (2006), The No-tary (2008), Third Universe, It Was a Calm and Chilly Morning the Day I Started My Journey (2011) and Century’s Love (2011). In 2010 she is invited by Wiesbaden Staatstheater to work in Germany when she writes and later directs „Turkiye-Almanya 0-0″, included in the host theatre repertoire. In 2018 Yesim Ozsoy is one of the three participants in the multinational co-production Haunted Houses – A multinational Coproduction about the impossiblity of keeping a nation clean between Turkey, Bulgaria and Greece, interpreting the border conflicts between the three countries before and after the WWI. As a result of detailed documentary research Yesim Ozsoy, Gergana Dimitrova and Yorgos Valais create „House of Hundred“, „Where is my house, where is my home“, „House-made“, staged in their national contexts, but interrelated by the big theme of the project. Yesim’s plays are translated into Russian, English, Italian, French, German and been in the programme of New Plays from Europe Theatre Biennial, Theater der Welt, Now Festival, 0090 Kunsten Festival, etc. |
Ms Ozsoy, where do we find you?
I am in Istanbul, Turkey.
What is the official statues of Turkey and what does the daily life look like?
It would not be wrong to say that we are in a lock down. Citizens are advised to stay at home and travels outside the cities and the country are not permitted. Meanwhile Istanbul is under intermittent curfews and it‘s been forbidden to go out during the weekends for two weeks already. There’s a ban on people below 20 and above 65 to go out at all.
And how would the pandemic affect the whole cultural sector (incl. artists, cultural organizations and institutions) in Turkey?
Since the beginning of March artists are actually trying to figure out what to do while gradually theatres have been closed down. I am a member of the Board of Directors of Theatre Cooperative in Istanbul, which represents 42 private theatres. From the begining of the lockdown we are working on communicating the crisis and needs of theatres to the people and institutions, thus sent out 3 different proposals on how to deal with the effects of the pandemic. We are in contact with the city administration and together with the government and Ministry of Culture they are trying to find a proper way to support our sector but no concrete solutions have been announced yet, except some minor relieves in the requirements for project calls. Actually there is an open call for video archiving accessible for theatres, which plays cannot be performed now or in the near future and they apply for this emergency funding. But it is a quick solution to imminent problems we are facing and are still not enough, unfortunately. In the meantime we initiated supporting campaign for presell of tickets for our 2020/2021 calendar as a form of “membership” invitations, although the program itself is still basically unknown. The campaign is called “Bizde Yerin Ayrı” meaning “Your Place is Special for Us”, which is a way to tell the audience how special they are and that we will meet again.
In your opinion, what can professionals in arts and culture do right now to express their solidarity and actually help their societies at the moment? And what can they do later, after the pandemic is defeated?
It is a time when we should come together as theatres (with each other) and with our audience, developing supportive systems, which mend the weakness and build the future. Such solidarity should be shown in between countries too. In the long run and even now we must find ways to contribute to the healing process of the society. I believe more than ever now that we should be talking about healing and helping beyond borders and beyond time.
From the perspective of an artist I believe that it is important to find new ways of coping with this extraordinary time and reevaluate the ways of doing theatre considering the digital world and possibilities of reaching audiences in their homes. When the pandemic is over theatres will experience long term effects of this period. An emphasis on the uniqueness of the live performance would be accentuated more maybe? Like a rare diamond.
If we try to look at the situation as a cultural phenomenon, that we have never experienced before, because, though we have faced epidemics it has never happened to be going through one and to be online at the same time, knowing what is going on in every corner of the world in real time, what are its most interesting characteristics for you?
I feel more than ever unified with the whole world. Regardless of race, color, culture we are exposed to the same threat.
What are your biggest fears about humanity and culture? In what world do you imagine us to “weak up”?
A world where people are still afraid to hug and kiss; where, despite all, we have not learned enough to be harmless to the nature and animals; where we again in the rush of our daily redundant lives forget about elders and youngers.
How do you imagine the future of your own organization, Galata Perform? Has it being through a similar crise since its launch?
Private organizations like us, which are not permanently financially supported from the government and business are always on crisis. It’s always been a guerilla fight for us to survive and do art the way we want. In March we managed to foresaw the crisis and cancelled our daily office activities. We run 5 different workshops online and had to cancel few performances. Unfortunately, the crisis affected our long term project New Text New Theatre and its participants coming from abroad could not reach us, that is why we are now planning our 9th festival of New Text New Theatre for November 2020. Its main theme will be “The Future” and will go entirely online. We will use the pandemic and social distancing to develop and upgrade our digital capacity for archiving and educational activities.
Did you find any new means of communicating with your audiences through this sitution and if “yes”, what are those? During our directing and playwrite classes we are intensively exploring new ways of theatricality, considering the screen, digital arts, social media tools and everything we use in our everyday life. We are actively discussing different ways of seeing a performance, not necessarily live, but using the options provided by XR technologies, social media, etc. to approach the audience from other perspectives. We are also working on developing our youtube channel more, while already having in our vimeo more than 200 videos of talks, plays, stage readings, workshops etc. We are trying to filter and direct part of our collective memory to our audience.
Това интервю е част от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с финансовата подкрепа на програма „Критика“ на Национален фонд „Култура“.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.