English version below

Култура под карантина

От векове астрономическите обсерваториите изучават звездното небе и ни помагат да научаваме по още малко за Космоса и нашата слънчева система. Водени от същия стремеж към познание, от началото на 90-те години на XX век насам, започват да се появяват обсерватории, които следят културния небосклон по света и с усилията си помагат да разбираме по-ясно процесите, които протичат във вселената на изкуствата и култура.

Регионалната обсерватория за изследване на културата в Централна и Източна Европа в Будепеща, по-известна като Обсерваторията на Будапеща (The Budapest Observatory), е легендарна неправителствена организация и пътеводна светлина, за всички изкушени от по-доброто разбиране на съвременната култура и политиките, свързани с нейното развитие, чрез силата на прецизния анализ и статистическите данни.

В продължение на близо десет години, от основаването ù през 1999 г. до 2018 г., Обсерваторията ежемесечно разпространява бюлетин с най-актуалните данни в сферата на културата в Унгария и Европа. Той позволява редовно да се следи сърдечната дейност на този ценен сектор, да се отчита грижата, която институциите полагат за него, както и да се наблюдават отношенията му с останалите части на обществото. Макар тази част от дейността на Обсерваторията да е преустановена преди две години, то целият архив на този важен инструмент продължава да е достъпен на сайта ù и досега служи като полезен ресурс за всички културни организации в Европа. Център на всички тези усилия и важен глас в европейските културни политики е дългогодишния директор на Обсерваторията на Будапеща – Петер Инкей.

В света, застигнат от пандемия, в който математическите модели и сценариите за близкото бъдеще, базирани на цифрите, се превърнаха в част от ежедневието ни, потърсихме Петер Инкей, за да „заснемем“ заедно в разговор неочакваното настояще, в което се озовахме, както и да надзърнем в предстоящото.  

Петер Инкей е анализатор и изследовател на културата, дългогодишен директор на Регионалната обсерватория за изследване на културата в Централна и Източна Европа в Будепеща. Днес организацията съществува като негов индивидуален проект в рамктие на дейността на друга мащабна неправителствена организация – “Summa Atrium”. Паралелно Петер Инкей е въвлечен в дейностите на  Унгарската фестивална асоциация, както и в програмата  „EFFE“ на Европейската фестивална асоциация, която дава престижния лейбъл за европейско качество на фестивали, отговарящи на високите ù критерии. Като независим консултант Инкей е работил за Съвета на Европа, Фондация „Отворено общество“ – Будапеща, Световната банка, ЮНЕСКО и други международни организации. От 1996 г. до 1998 г. е заместник-министър на културата на Унгария. От 2001 г. е част от екипа на академичното издателство на Централноевропейския университет в Будапеща – „CEU Press“

Г-н Инкей, къде Ви откриваме в момента?

Карам 75-тата си година, което значи, че съм в рисковата група на настъпилата заплаха. Затова си стоя вкъщи и много рядко излизам. Но пък общувам редовно по различни начини. За мой късмет си имам градина и втора, още по-голяма, на трийсетина минути път с кола, в която се занимавам с едно от нещата, които много обичам – градинарствам, докато близките ми махат от терасата, защото пазим социална дистанция.

В какъв момент ви завари пандемията, по какво работехте?

Точно преди началото ù предадох последните си две изследвания – подробен доклад, изследващ публичното финансиране за култура в Европа през периода 2004 – 2017 г., както и обобщение на последните данни свързани с културния сектор в Източна Европа, изведени от публикуваната през месец март информация на Евростат върху Класификацията на функциите на държавното управление (COFOG).

Какви бяха първите реакции на културните организации в Унгария? 

Нормални и основателни – паникьосаха се. Много от тях, в лично качество или като организации, потърсиха повече информация и възможност за съвместни действия с колегите си от чужбина. Но последното се случи в по-малка степен от онази, която моята трансгранична, европейска ориентация би желала да види.

Съумяха ли националните или местните власти да приложат своевременно мерки, които да направят ситуацията по-поносима за един от доказано най-засегнатите сектори, а именно културния?

Ще отговоря от гледна точка на собствения ми вкус: питате дали управлението на страната ни прави ситуацията по-поносима? По моите разбирания то я прави още по-непоносима.

В Европа, а и по цял свят, много организации и артисти започнаха спонтанно да споделят безплатно онлайн творчеството и ресурсите си – все неща, чрез които през останалото време си плащат сметките  в опит да направят ситуацията по-лека за хората, останали си вкъщи. Какво мислите за тази реакция и жест? 

Одобрявам го и самият аз се възползвам от него – гледам театрални постановки, филми, архивни материали, за които иначе би трябвало да плащам такса. Но от друга страна се получава една прекомерност и пренасищане, които задължават дори онези, които отчаяно се нуждаят от приходи с оглед на ситуацията, да не търсят заплащане за труда си. Затова също така одобрявам, когато един театър или фестивал помоли публиката си да не си търси обратно парите за предварително продадените билети.

Мислите ли, че има други начини, по които изкуствата и културата могат да изразят солидарността си в момента и да са още по-подкрепящи към съгражданите си и към професионалистите на „първа линия“?

Аз лично не вярвам в това, че артистите и културните институции имат някаква по-специална мисия за изпълнение, освен тази да покажат чувствителността си и да са граждани за пример. И да насочат ресурсите си, които не е задължително да са артистични такива, към базовите нужди на борещите се и страдащите в момента.

А представяте ли си, че хората от сферата на изкуствата и културата могат и трябва да направят нещо в дългосрочна перспектива, за да се погрижат на свой ред за всички, които сега са на предни позиции денонощно като медици, полицаи, военни, учители, изследователи? 

В момента конкретната помощ е по-важна от символичната. Когато пандемията приключи със сигурност ще е време за символични жестове. За жалост изглежда, че ще имаме предостатъчно време да помислим какви да са те. Медиците са най-видимите герои в момента, но не трябва да забравяме всички останали, които правят не по-малки жертви като шофьори, полицаи, лаборанти и много други. И те трябва да получат признание. Също така трябва да имаме едно наум и че често след война броят на обявилите се за борци от съпротивата многократно надскача същинския такъв.

Преминавала ли е Обсерваторията през подобна криза преди? 

Когато Обсерваторията бе основана преди 20 години, условията бяха много благодатни – Унгария точно капитализираше историческото си постижение да свали комунистическия режим, европейският наратив процъфтяваше, а Централна и Източна Европа бяха на фокус. Освен това международното поле не беше така наситено с организации, занимаващи се с подобна дейност. В този смисъл подобна криза не ни се е случвала по-рано отведнъж, но кислородът край нашата организация постоянно се разрежда в последното десетилетие.

Как си представяте ролята на културните организации в Унгария и Европа след края на пандемията?

Дългът на културата е да реагира и да се адаптира към условията и средата по всяко време. В този смисъл съм сигурен, че културата ще се съхрани. Изпълнявайки естествената си роля, тя ще осмисля променящите се обстоятелства и ще влияе на пътищата, по които обществото ще върви.

Как виждате собственото си бъдеще като професионалист в тази сфера? 

Настоящата криза е голямо изпитание за мен и колегите ми. Самостоятелно и с партньори, активно участвам в различни проучвания и изследвания, застъпнически кампании на национално и европейско ниво, затова се надявам бъдещето да бъде малко по-спокойно.

А как се подготвяте за това бъдеще? 

Спокойното бъдеще изисква оптимизъм и усърдие в настоящето.

Автор: Кремена Христова
Превод от английски: Ина Дублекова

Culture under Quarantine

Péter Inkei: Looking forward to a restful future requires optimism and industrious occupation at present.

Since ages astronomical observatories exist to study the stars above us and to help us to get to know a bit more about space and our solar system. Inspired by the same quest for knowledge, since 1990s of the 20th century observatories, examining the cultural hemisphere across the globe begin to appear and with their efforts they help us to better understand all processes developing in the world of arts and culture. The Regional Observatory on Culture in East-Central Europe, largely known as The Budapest Observatory, is a legendary NGO and a guiding light for everyone, seduced by the possibility to deeply comprehend our contemporary culture and the politics shaping it through the powerful means of the precise data analyses and statistics.

For almost 10 years, since its establishment in 1999 till 2018, The Budapest Observatory has been preparing and distributing a monthly memo, noting the latest cultural trends in Hungary and Europe. Though this activity stopped, its archive is still available online and remains a valuable resource for all cultural organizations in Europe, as it allowed to carefully monitor the heartbeat of the cultural sector, to measure up the amount of care it received by the responsible institutions and to observe the dynamic of its relations with other sectors. The driving force behind all this efforts is Mr. Péter Inkei – the long-term director of The Budepest Obsevartory and a major voice in European cultural policies. 

In the world grasped by the pandemics in which mathematic modeling and drawing scenarios about the near future on the bases of numbers became part of everyday life, we met with him to talk about the present we found ourselves in and the possible future.

Péter Inkei is a cultural-policy researcher and the long-term director of The Budapest Observatory. Today, the organization operates as a one-person project in the frame of another major cultural NGO – Summa Artium. Simultaneously, Inkei is involved in the activities of the Hungarian Festival Association (MFSZ), as well as the EFFE programme of the European Festival Association. As an independent consultant he has worked for the Council of Europe, the Open Society Institute – Budapest, the World Bank, the National Development Agency of Hungary etc. He was deputy to the minister for culture between 1996-1998 in Hungary.  Between 2018-2019 he served on the panel of experts of the International Fund for Cultural Diversity of Unesco. Since 2001 he has been deputy manager of the Central European University Press as well.

Mr. Inkei, where do we find you?

In my 75th year I belong to the endangered cohorts. I therefore stay home and rarely go out. I communicate regularly in many directions in a lot of forms. Luckily, I have a garden, and an even bigger one at a thirty-minute drive where I do what I like a lot – gardening. And my family waves at me from the terrace as we keep social distance.

In what situation did this health crisis find you, what were you working on?

I had just completed two papers before the pandemic burst out – “Public Funding of Culture in Europe, 2004-2017” study and the updated “Culture in Cofog” report, as each March Eurostat updates its Cofog (Classification of the Functions of Government) data and the Budapest Observatory extracts cultural statistics with a focus on post-communist countries in the EU.

What were the first reaction of cultural organizations Hungary to the pandemics? 

Reactions by cultural organisations were normal: they were panicking, which was not unfounded. Some of them, individually or through their associations, reached out for information and for joint action to their peers abroad, but to a lesser measure than what my essentially transborder (European) orientation would wish.

Did your government managed to apply measures to make the situation more bearable for the cultural sector, which is one of the hit hard sectors by the pandemics

In the previous sentence I matched developments to my personal taste. I continue to do so in my next response. You ask whether the government is making the situation more bearable. To my taste it is making the situation more unbearable.

Many organizations and artists in Europe and around the globe begin spontaneously to share online content for free in order to ease people to stay at home, which in normal times is their mean of making a living. What do you think about this reaction and gesture?

I appreciate that artists and cultural institutions offer their art free of charge: I myself have watched recorded theatre pieces, film and archival material which otherwise would require a fee. Yet there is a redundancy and saturation which obliges also those to lift fees who would badly need revenue in these circumstances. I approve of the opposite, too, when theatres and festivals beg the audience not to require the prices of pre-paid tickets.

Do you think that there are other things that the arts and culture sector needs to do right now in order to be more useful and supportive to society?

I do not believe in a particular mission that artists and cultural institutions can fulfil, other than demonstrate their sensitivity and act as model citizens. Turning their resources – not necessarily artistic ones – to the basic needs of fighters and sufferers.

And in long-term perspective – what can people, working in the arts and culture do to take care in return for all those people who are on the first line at the moment like the medics, police, military, teachers, scientists?

At present giving tangible help is more important than the symbolic. When the pandemic is over, indeed, symbolic gestures must come. Unfortunately, we have enough time to think about the nature of these gestures. Medics in the first line are the most obvious heroes but we should not forget about less visible sacrifices: drivers, cleaners, policemen, laboratory assistants etc. They need to be honoured too. Remembering, however, that after the war the number of registered resistance fighters is often multiple of the real number.

Has your organization being through a similar crises since its launch? 

Circumstances for the Budapest Observatory were very favourable when it began its operation twenty years ago. Hungary was still capitalising from its historic merits in pulling down the communist system, the European myth was blooming, east and central Europe was in focus of attention; furthermore, the international arena was less saturated with similar operations. Although no sudden crisis fell upon us, the oxygen has diminished gradually around us in the past decade.  

How do you imagine the role of the cultural organizations in Hungary and in Europe once the pandemics is over? 

The duty of culture is to adapt and react to the conditions and environment in all times. In this sense I am confident that culture will be the same as before. In keeping with its inherent role, it will reflect the changing circumstances and will influence the paths that societies follow.

And how do you imagine your own future as a cultural researcher

The crisis has been a challenge to formal and informal colleagues. Individually and with partners, I have been involved in fact finding and advocating in a variety of settings, nationally and on the European scene. I imagine a more restful future for our organisation.

What measures do you implement to prepare for this future?  Looking forward to a restful future requires optimism and industrious occupation at present.

#Солидарност_В_Културата
“Промяна в плана” се реализира с подкрепата на Столична община, по инициативата „Солидарност в културата”.

Това интервю е част и от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с подкрепата на Национален фонд „Култура”. 

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук