Поредицата “За изкуствата и хората” ни среща с Любен Зидаров. Общуваме толкова директно с него за първи път, макар и да имаме чувството, че го познаваме след толкова години прелистване и взиране в илюстрациите на любими книги – на Николай Райнов, Майн Рид, Жул Верн, Островът на съкровищата, Приказки на Шехерезада, Андерсенови прикази…

Художникът е автор на богато и разнообразно творчество в областта на илюстрацията и изкуството на книгата. Роден на 23 декември 1923 г. и започнал да твори в началото на 50-те години на миналия век, Любен Зидаров е носител на престижни национални и международни отличия в областта на художественото оформление на книгата. Любен Зидаров, по всяка вероятност, е и най-възрастният действащ илюстратор на планетата.

Дълго прелиствах „Пчелица“ на Анатол Франс (последната книга с Ваши илюстрации, която четем у дома), разговарях с малки и пораснали читатели за усещането, което им оставят Вашите рисунки. Сред всичко, което ми казаха, най-често се повтаряха изразите „по детски непосредствени“ и „красиви като нарисувани от деца“. Как намирате пътя към детското сърце и четка, как се рисува „като дете“

Де тоз късмет да мога да рисувам като децата! Но щом като те
приемат илюстрациите ми като нарисувани от самите тях, значи съм намерил пътя към техния емоционален свят. Детските рисунки винаги са ме възхищавали, а и немалка част от творчеството ми се състои от книги за деца. Отзивите на почти всички зрители на изложбите ми започват и завършват с благодарности, че съм ги върнал в детските години. А на една от моите изложби с акварели,

един посетител ме запита: „Това детски картини ли са?“

Когато мислите за нова илюстрация, какво си представяте и търсите първо: очите и сърцето на читателя (където ще тя попадне) или думите и чувствителността на автора (от където, може би, е вдъхновена)?

Животът на илюстрацията е в книгата. Тя е част от нейния
организъм, визуален еквивалент на литературния текст. Но тя не следва да преповтаря написаното от автора, а да води въображението на читателя към по-дълбокото вникване в съдържанието, в духовния свят на писателя.

Фантазията на илюстратора може да му позволи и широкото визуално допълнение на текста в интерес на по-силното му въздействие. Известно е, че читателят проявява повече интерес към илюстрираната книга, отколкото към голите страници само с текст.

Съобразявам се само с възрастта на четящия, което определя и характера на илюстрациите. Но не и с личния му вкус.

Какво са за Вас илюстрациите и кориците на книгата – тълкуване, нов прочит, превод?

Докато илюстрациите са самата книга, кориците са нейната витрина.

Те не пресъздават конкретен момент от книгата, а са синтез на нейното съдържание, нещо като увертюрата на опера.

Ще ни позволите ли да надникнем в творческия Ви процес: как четете, как рисувате, как започвате работа по нова книга, кои са любимите Ви техники и защо…

Само едно прочитане на нова книга не ми е достатъчно. Неслучайно
се казва, че за да се проникне в нейното съдържание, тя трябва да бъде прочетена поне два пъти. Аз чета книгите и след като вече съм ги илюстрирал, защото всяко ново прочитане не само ми разказва нови неща, но и ми показва недостатъците на собствените ми илюстрации.

Сигурно затова много от тях съм ги рисувал по няколко пъти: Майн Рид, Жул Верн, Николай Райнов – два, Приказки на Шехерезада – три, Островът на съкровищата – три, Андерсеновите прикази – пет пъти.

Техниките зависят от професионалния опит и от самата книга.

В последно време използвам не само темпера, но и акварел, пастел, маркер, дори молив.

Има ли текст – поезия или проза, към които искате да добавите свои щрихи?

Към илюстрациите на почти всички книги, които са ми харесали, съм
добавял елементи, които да обогатяват съдържанието и да засилват
въздействието му.

Спомняме си Вашата изложба „Градът“, в Музея на приложните изкуства в София се пази и гобленът „Моят град“. Как виждате града и човеците му днес? Иска ли ви се да ги нарисувате?

Градът е моя любима тема, както в илюстрацията, така и в
живописта и акварела.

Обичам трясъка на динамиката на големите градове.

Те са сюжет на много от изложбите ми. Усещането за града е важна чест от илюстрациите ми към Силвър, Том Сойер, Принцът и просякът и Андерсеновите приказки.

А идеята за гоблена „Моят град“ възникна спонтанно, дори за самия мен. Получи се обща композиция от градовете, които са ми харесвали при моите многократни пътувания – Амстердам, Рим, Флоренция, Франкфурт, Стокхолм, Цариград, Йерусалим… От нашите – Старинен Пловдив. Не включих София защото тъкмо беше започнало
разсипването ѝ, по-точно – унищожаването на нейната история.

Още един поглед в пъстрото (скорошно) творчество на Любен Зидаров:

Това интервю е част от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с финансовата подкрепа на програма „Критика“ на Национален фонд „Култура“.