English version below

Акеми Такея e хореографка и изпълнителка, с многобройни танцови, видео и пърформанс проекти зад гърба си и още повече идеи за следващи творби. Родена в Япония, от почти 20 години тя живее във Виена, поради което определя себе си като

артист, „населяващ пространството между културите“.

На 2 ноември от 19:30 часа в Сцена „Дерида“, в рамките на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, имаме възможност за пръв път да се докоснем до вълнуващия ù артистичен космос, чрез солото ù „Лимонизъм x Акционизъм“.

То е първият пърформанс от серията ù „лимонизми“, с която Такея последователно предизвиква „на битка“ различни течения в изкуството на 20 век. В този случай в центъра на сблъсъка попада радикалното артистично движение на Виенски акционисти от 60-те години на миналия век.

Във всички пърформанси от серията задължително присъства образа на Мандалата, която в индуизма и будизма символизира цялата вселена. На сцената тя е пресъздадена от кръг от 72 лимона, които от една страна са свързани с тялото, което има 72 части, а от друга – с определени действия. 

Часове преди гостуването ù в България, научаваме повече от самата авторка:

Бихте ли ни въведете ни във вашия артистичен космос на „лимонизма“, преди да имаме възможност да се докоснем лично до частица от него?

Лимонизмът е измерението, в което се занимавам с това да се конфронтирам с различни течения в изкуството на 20-ти век по мой избор. Започнах с акционизма, последваха минимализма, символизма, японизма, кубизма и дадаизма.

Може да се каже, че си организирам битки с всяка от тези концепции.

По време на тях парафразирам, сблъсквам и деконструирам идеи и стратегии от тези течения, които после пренасям в собствения ми космос на лимонизма.  Повтарящ се мотив във всичките ми работи е, че винаги използвам като средство 72 лимона, всеки от които има име и пореден номер от 00 до 71, и представлява част от тялото от главата до петите. Вървят ето така: 00. Неозаглавен, 01. Летяща душа, 02. Абстрактен обект, 03. Екстравагантен скитник, 04. Класически „Аз“ артист…., 13. Твоето забавление…и така до номер 71. Черен бонзай.

После свързвам всяко течение с един от 72-та обекта и всеки от тях служи като ключ или спусък, чрез който осъществявам собствените си идеи и стратегии. Това означава, че съответният обект играе ролята на предводител, който командва. Така акционизмът е свързан с 00. Неозаглавен, минимализмът с 06. Модел X8, символизмът с 01. Летяща душа, японизмът със 71. Черен бонзай, кубизмът с 36. Опашка на фантом и дадаизмът с 13. Твоето забавление.  Допълнително, когато работя по дадена творба, избирам съответстващите ù части, които служат като ко-водещи. Това е системата към която се придържам, но най-добре наистина я разучете, като дойдете да гледате представлението.

Защо смятате, че е нужно да преосмисляме на историята на изкуството?

За моето творчество е жизнено важно да познавам дефинициите за съвременно изкуство и разбирането за собствената им работа, с които си служат други артисти, особено през последните години, когато създавам произведения в полето на танца и пърформанса.

За пръв се качих на самолет и излязох от Япония, когато бях на 30-годишна възраст, а после се установих в Европа. Като азиатка, искам да другите да знаят откъде идвам и да разбират тази ми двойственост като артист. В стремежа си да преодолея двуякостта на съществуването си между културите, често се сблъсквам със западния поглед към японското изкуство и култура.

Едва когато успях да си самоналожа да въвлека японската естетика в творчеството си, станах способна да се фокусирам върху текущите си вътрешни възгледи и размисли. Това доведе до пърхане измежду традиционните форми и привнесените западни влияния, между познатото и чуждото, между адаптацията и бунта.

Представям си, че в бъдеще ще мога да предложа една нова перспектива към Япония, която да е несрещан досега синтез,

в който ще се опитам да разруша познатите японските и европейските идентичностите и джендър конструкции, за да изуча разликите им, възможните им комбинации и взаимовръзки.

Затова като японка, която живее в свят, в който историята на западното изкуство е водеща, ми хрумна, че това е интересна възможността да променя и развия съдържанието на собственото си изкуство, като предизвикам споменатите исторически течения в едно изследване през тялото, организирайки битка между концепциите. 

Безкрайно съм мотивирана да продължавам многопосочно да развивам пърформанса и инсталацията, докато съм жива. В концепцията ми за лимонизма присъства образът на Мандалата, която има характеристиките на физическа и духовна практика, според учението за нея, и за мен той остава незавършена творба. Вярвам, че водещото послание, вписано в лимонизма, е за кръговрата на миналото и бъдещето.

Всички произведения от серията лимонизми имат версии за театър и за музеи. Защо? По какво се отличават тези две версии на „Лимонизъм x Акционизъм“ и кое е онова ядро, което винаги присъства? 

Аз работя предимно в театъра. Проектът ми за лимонизма започна като пърформанс в музей с видео инсталация, като част от съвместната програма на изложбата в mumok, посветена на акционизма и фестивала ImPulsTanz през 2016, затова беше съвсем естествено в последствие да реша да направя сценична версия на тази творба и така версиите станаха две.

Колкото до това каква е разликата между това да твориш в музей и театър: най-очевидната разлика се съдържа във връзката между публиката и пространството, както и в отличителната перспектива към случващото се.

Музеите предлагат други пространства, естетики, стилове и контексти. В тях зрителите се движат свободно. Докато, когато едно представление се представя в театрално пространство, седалките гледат към сцената и винаги има две половини. Там преносът на емоция често се разбира като драматичност.

Но и в двете версии на „Лимонизъм x Акционизъм“, аз не променям нито формата и съдържанието, нито моята връзка с публиката. Струва ми се, че онова, което се видоизменя е собствената ми рефлексия върху случващото се и съществуване ми спрямо пространството.

А какво е „FEELER(s) – (re & in) formation of the body“ и как работи, доколкото може да се обясни с думи?  

Това е моят основен перформативен метод. Негов основен пункт е

взаимодействието между гласа и тялото, което се постига чрез специална дихателна техника.

Но всичко това действително трудно може да се обясни с думи. Ще се радвам да го покажа подробно, ако в бъдеще се появи възможност да проведа уъркшоп в София.

„Плодът въплъщава плътта, сокът му представлява кръвта, а прорезите върху него – раните върху тялото.“,

четем в описанието на представлението и неизбежно се сещаме за популярния цитат на Марина Абрамович, в предисторията на чието творчество Виенските акционисти също са втъкани, която казва: „В театъра кръвта е кетчуп, в пърформанса кръвта е кръв“. Как определяте собствената си идея за допустимите граници на репрезентацията и условността в пърформанса днес? 

Както казах и в началото, парафразирайки и деконструирайки различни течения в изкуството, аз игриво пренасям части от тях в своя артистичен космос. С моя лимонизъм се фокусирам върху тялото като материал на Аза, съставен от 72 части (лимона). Всичко това е опит да се намери нов начин за представяне на тялото, който има за цел за възобнови пътя, по който го определяме.  

Затова лимонът служи като метафора и инструмент за промяна на тези 72 части, той е средство за пресъздаване или персонифициране на самата природа. И е важно, че аз не се опитвам да пресъздам акционизма като течение в изкуството, което някога е било.

Ето тук е разликата с Абрамович: моят „Лимонизъм x Акционизъм“ въобще не ме наранява.

Действията ми се преповтарят като метафора. Представлението представя тялото и неговите трансформации чрез моята концепция и идея.

А между другото, знаете ли защо боядисвам тялото си в черно в пърформанса? Знаете ли, че когато лимонът остаряват, вътрешността им почернява? Някой ден съвсем ще се смали и ще изчезне напълно, но ще е съществувал доста дълго преди това.

С други думи се отнасям към себе си като вечен лимон с безсмъртно тяло. Това е форма на живот от друго измерение, в което кръвта не тече. В представлението сокът на лимона символизира кръвта, а боята – имитацията. Ритуалното разрязване и измиването на тялото с лимоновия сок е част от японската ми ритуална култура. Това е действие на паралелно съществуване със смъртта в друго измерение.

Допускате ли, че бихте поставили по различен начин „Лимонизъм x Акционизъм“, ако работехте по него днес, в света на COVID-19?

Съдържанието на действията винаги е едно и също. В настоящата корона-ситуация преглеждам и преосмислям живота си. Става дума за съществуването на всички живи същества. Струва ми се, че доста хора минават през това в момента. Лично за себе си преоткивам и изучавам взаимовръзката между природата и хората. Познанията ми се разрастват с възрастта, което се отразява и на чувствителността ми и позволява нови перспективи. И е удоволствие, не ми е необходима никаква почивка.

Това, което ще се опитам да направя в София е да напиша есе.

Докато съм на сцената, рецитирам японска поезия, за да опиша това, което ми се случва. Въз основа на направения запис, в последствие ще напиша текста. Осъществявам всяка „битка“ с акционизма с решителността, че съответното представление може да е последно. Но тази творба постоянно се актуализира и не губи свежестта си дори след много изигравания.

Akemi Takeya: I regarded myself as a forever lemon, having an immortal body

Akemi Takeya is a choreographer and performer, who has created numerous dance, video and performance pieces and envisions the creation of many more. Born in Japan, for almost 20 years now she lives and works in Vienna and this is why she describes herself as an artist, inhibiting the space “between cultures”.

On 2^nd of November from 07:30 PM at Derida Stage, during the 13^th edition of Antistatic Festival for Contemporary Dance and Performance, we will have the chance to experience her artistic cosmos for a first time in Bulgaria by watching her solo-performance “Lemonism x Actionism”. It is the first piece of her Lemonism series, with which she confronts different art “ISMs” of the 20^th century. With it, the radical artistic movement of the Viennese Actionism of the 1960s is invited to a battle with her concept of Lemonism. In all works of the Lemonism series, the Mandala – which derives its origin from a spiritual and ritual symbol in Hinduism and Buddhism, representing the universe –  is always present. On the stage, it is represented by a circle, created by 72 lemons. Each of them is, on the one the hand, connected with a part of the body, and, on the other hand, connected with an action.

A few hours before her performance in Sofia, we learn more about this thrilling universe from the author herself:

Can you introduce us a bit to your artistic and cosmological universe of Lemonism, before we get chance to experience a piece of it?

In LEMONISM, I am confronting the “-ISMs” of different 20^th century art movements of my choice. I started with ACTIONSM, followed by MINIMALISM, SYMBOLISM, JAPONISM, CUBISM and DADAISM.

So, you could say that it is set up as a battle with each concept of -ISM.

I paraphrase, counteract and deconstruct ideas and strategies and transfer them into my very own cosmos of LEMONISM. As a motif of this work 72 lemons are used as items, which are associated with names and numbers from 00 to 71, each linked to parts of the body from head to toe. They are: 00 Untitled, 01 Gliding Soul, 02 Abstract Object, 03 Extravagant Vagrant, 04 Classical I artist….., 13Your fun… and so on until 71 Black Bonsai.

Then, each of the -ISMs of the selected art movement is associated with one of those 72 items, and each item serves as the key or the trigger in order to complete my own ideas and strategies. This means that it functions like a leader in a commanding role: ACTIONISM is associated with 00 untitled, MINIMALISM with 06 Model X8, SYMBOLISM with 01 Gliding soul, JAPONISM with 71 Black Bonsai, CUBISM with 36 Phantom Tail, and DADAISM with 13 Your Fun. In addition, the relevant items are selected, realizing the work, which means they are placed like co-operators.

So I follow this system. But yes, better check it out by watching the actual performance.

Why do you think art history needs to be confronted and reconsidered?

Knowing the definition of contemporary art and the concept of the work of others is essential to my creation. The last few years have become even more important in creating works in the world of dance performance.

I flew abroad for the first time at the age of 30 and settled in Europe afterwards. As an Asian, I want you to know my whereabouts and duality as an artist. In confronting the duality of my existence between cultures I’m meeting the Western way of looking at Japanese art and culture. Once I’ve forced myself to intervene Japanese aesthetics into my work, now I focus on reflecting my current inner view and thought. This creates a flickering between traditional forms and Western imports, between familiar and foreign, between adaptation and rebellion.

My vision for Japan in the future is to suggest a new perspective in a unique fusion,

in which I try to break down identities and gender constructions between Japan and Europe, to explore their differences, combinations and entanglements.

I am a Japanese living in the West, surrounded by a world where the history of Western art leads. I thought it could be an interesting opportunity to change and develop the content of my own artistic work while confronting the historical currents (-isms) in a body investigation, which is set up as a battle between two concepts. So, I chose some art -isms, starting with Actionism and then Cubism, Dadaism, Japonism, Minimalism, Symbolism, continued to be developed them as my own project, the LEMONISM as a series.

With great ambition, I continue to do a multiple development of performance and installation until as long as I live. As I said before, this work is considered as a mandala like the content of the physical and spiritual practices contained in the doctrine, it’s still an unfinished work to me. I think the message inscribed in my LEMONISM is in the circle of circulation of the past and the future.

All works in the Lemonism series have theater and museum versions. Why? And how are the two versions of “Lemonism x Actionism” different and what is the core, that is always there?

Actually, I mainly work in theatre. LEMONISM started out as a museum performance with a video installation, which was a cooperation programme between the exhibition of Actionism at mumok- museum moderner kunst stiftung ludwig wien and ImPulsTanz – Vienna International Dance Festival in 2016. Therefore, the suggestion of the realization of the theatre version came naturally. That’s is why there are two versions.

Well, what is the difference between a theatre and a museum? It goes without saying that these differences are due to the relationship between the audience and the space, and the different perspectives of the presentation. They have different spaces, aesthetics styles and contexts. The museum allows spectators to move freely in spaces other than off-limits. When performance is done in a theatre space with the seats facing forward, it will be focused as a spectacle on the other side and this side. In the theatre space, the original transmission of expression can be seen with drama.

In any case, in versions, theatre and museum, I do not change my presentation’s format and content as a performance exhibition, also my relationship with the audience. I just seem to have different reflections of myself and my existence depending on the space.

What is FEELER(s) – (re & in) formation of the body and how it works, as much as this can be described in words?

This is my basic performance method. The key point is

the interrelationship between the voice and the body using a special breathing method.

I can’t easily explain here in words right now. Let’s talk in detail if a workshop will be held in Sofia in the future.

“Flesh acts as flesh, juice for blood, cut for cut” – the description of the performance explains, while the popular quote of Marina Abramovic, whose arts prehistory Actionists are part of as well, reads: “In theatre, blood is ketchup; in performance, everything’s real.” How do you determine your own idea of representation and conditionality in performance from a present-day perspective?

As I said at the beginning, with paraphrasing and deconstructing the various -isms, I playfully transfer 72 items into my own cosmos: With my LEMONSIM I focus on the body as material of “the I” including 72 items (lemons). It is a trial of finding a new perspective to present the body, which aims to reconstruct the way of the definition of the body. The lemon becomes a metaphor and a vessel for transforming each of the 72 items, a means of imprinting or personifying nature itself.  The important thing is that I’m not recreating the Actionism of the art movement that once happened. Here’s what goes against Abramovic: My “Lemonism x Actionism” doesn’t hurt me at all. My actions are being replayed as a metaphor. It presents the body and its transformation through my concept and idea.

By the way, would you like to know why I’m painting my body black? You know that when lemons naturally get old, the contents turn black?  Well, it may become smaller and disappear someday, but it has been around for quite some time. In other words, I regarded myself as a forever lemon, having an immortal body. It is a life form of another dimension – blood does not flow. In the performance, juice is symbolized as blood and pain as imitation. The ritual of cutting and washing the body with lemon juice fits my style of Japanese culture ritual. My act is coexistence with death in another dimension.

Do you think that you might have staged “Lemonism x Actionism” differently today, in the COVID-19 world?

The content of the act is always the same.

In this Corona situation, I am rethinking and reviewing life. It is about the existence of all living creatures. I think that’s what many people do now. I am re-recognizing and investigating the relationship between nature and humans. Basically, my amplification of my knowledge is increasing with age, which can get my sensibility and gain a new perspective. It’s a joy. I don’t need time to rest.

Now, what I’m trying to do in Sofia is to take this opportunity to write an essay.

While performing, I express prose poetry in Japanese about what is happening to me. I will write it later based on that record. The confrontation with Actionism is always done with the determination that this performance may be the last. This work is constantly updated so that it will not lose its freshness even after repeated replays.

Юри Коняр: Движещото се тяло следва постоянно менящ се баланс | Jurij Konjar: The moving body follows an ever changing balance (bilingual interview)