Италианската писателка Валентина Чебени споделя „Тайната рецепта на любовта” –сгряваща история за любов, сладкиши и преодоляване на болезнените тайни от миналото.

В преломен момент от живота си младата италианка Елетра тръгва по следите на ревностно пазеното минало на болната си майка Еда, докато семейната им пекарна е пред фалит, а нито миналото, нито бъдещето носят каквато и да е утеха или надежда.

Следите отвеждат красивото момиче на чудатия средиземноморски остров Титано, за който се носят всевъзможни митове и легенди.

Потвърждение за част от тях Елетра получава още със стъпването на бреговете му – островът е разделен на две…

Елетра не само ще научи истината за живота на майка си и за баща си, когото не познава, но и ще се натъкне на истината за своето собствено минало.

Наред с това ще преоткрие истинската си страст – да твори вълшебни сладки изкушения и… отново ще усети магията на любовта.

Освен затрогващата история на Елетра книгата съдържа и рецепти на традиционни италиански ястия като винени праскови с бита сметана, анасонов хляб със захарна глазура и др.

Тайната рецепта на любовта
(откъс)

Валентина Чебени

По покана на Леа на следващия ден Елетра не напусна манастира, възпряна и от натрапчивата диря на анасон, която се носеше из стаите на целия манастир. Не успяваше да си го обяс­ни, но имаше нещо магнетично в това малко женско общество. Изведнъж олющената мазилка по стените не беше вече трево­жен факт, а слабото налягане на водата и липсващите кереми­ди от покрива се бяха превърнали в маловажни подробности. Всеки ден ѝ отнемаше двойно време да се изкъпе или да изпере прането, но нищо не можеше да се сравнява с гледката към за­лива, с ослепителния жълт цвят на лимоните, които растяха на терасата, с мириса на пране, проснато да съхне на слънце. И освен това трябваше да открие връзката между майка си и това място, връзка, която усещаше, че става все по-тясна.

„Престоят тук ще ми се отрази добре“ – повтаряше си вечер, поставяйки обратно билета си за връщане сред документите си, както и беше уверена, че се отразяват добре на настрое­нието ѝ малките жестове, които Леа проявяваше към нея всеки ден, например чаша прясно издоено козе мляко с разбито яйце.

– Не помагам достатъчно, че да бъда глезена така – обър­на ѝ внимание една сутрин, докато Леа бъркаше енергично жълтъка и захарта. Държеше чашата притисната под гърдите си точно както правеше Еда – навик, който минаваше отвъд географските ширини и кръвната връзка, сближавайки я още повече с това тайнствено създание. Ако Елетра затвореше очи, докато Леа разбиваше продуктите, ѝ се струваше, че чува вся­ка отделна прашинка захар да скърца между металната лъжич­ка и порцелана, за да се смеси след това с мекотата на жълтъка в набъбналата мека и кадифена смес. Смесицата между кафето и горещото мляко беше истинско вълшебство. Жълтъкът и за­харта се разтваряха, приемайки ги в кремообразна прегръдка.

Гласът, който беше чула първата нощ, беше затихнал като потвърждение, че е плод на въображението ѝ. Трудно ѝ беше да го повярва, но всеки път когато го споменаваше на Леа или на Никол, те свиваха рамене, заявявайки с печална усмивка:

– Аз нищо не съм чула – фраза, която често беше чувала да ѝ повтарят през онези дни.

Всички ѝ го казваха, но за нея беше без значение, напро­тив: колкото повече се преструваха, че всичко е нормално, толкова повече Елетра изпитваше нужда да открие причини­те за подобно поведение. Имаше някаква история, заключена между онези мълчаливи стени, които нощем се изпълваха с гласове, в шепота на Леа и на другите, които понякога спираха да говорят, когато тя влизаше в някоя стая. Не се касаеше за враждебност, не това беше доловила, а по-скоро нуждата да запазят тайните на манастира. Тайна, за която Елетра възна­меряваше да започне да събира улики.

Беше решила да остане, на всяка цена, именно за да раз­гадае този ребус. Не можеше да си тръгне, не така. Впрочем, сякаш Светицата и самият манастир го искаха от нея, посоч­вайки ѝ пътя към истината, път, който тя възнамеряваше да измине до последния сантиметър.

– За да изгоря всички тези калории, трябва да излъскам пода на целия манастир – пошегува се, вкусвайки сладко-гор­чивия вкус на млякото с кафе, докато Леа прибираше празните чаши.

Беше уморена да ѝ отреждат само домакински дейности. Реши да отиде към зеленчуковата градина, намираща се до сградата – парче земя, за което се грижеше Доминик. Работи заедно с нея под зоркия ѝ поглед с надеждата да изтръгне от нея някоя дума… Но напразно, тъй като тя се държеше на раз­стояние, достатъчно да възпрепятства подхващането на какъв­то и да било разговор.

– Леа и Никол помагат ли ти от време на време в градина­та? – попита я накрая, правейки си сянка с ръка.

Доминик пусна мотиката до един храст и се изплю на зе­мята, впервайки в нея недоверчивите си очи. Острият ѝ поглед изпъкваше на потъмнялата през дългите, прекарани на слънце дни кожа и въпреки това на осеяното ѝ с лунички лице, върху изпънатите ѝ, вечно заключени устни Елетра не долови ни­каква топлина. Доминик не беше като Никол: нямаше и следа от нежност, нито от чистосърдечност в нея, а само следи от безграничен, дълбок и мрачен гняв, отражение на траур, не­афиширан чрез дълги поли, каквито беше видяла да изникват по непроходимите пътеки на острова, а по-скоро затворен в гънките на душата ѝ.

На Елетра ѝ беше хрумнала идея как да вкара някоя пара в джобовете на Леа и искаше да опита да ѝ я предложи въпреки нейното упорито мълчание.

– Мислех си, че бихме могли да попитаме някого в селото или съседните острови дали е склонен да отдели няколко часа от времето си в замяна на част от реколтата, предвид спеш­ните ремонти, които трябва да се извършат. Така или иначе плодовете и зеленчуците са в изобилие. – Обърна се за малко, за да посочи отрупаните със зрели праскови и сливи дървета и зеленчуците, които растяха в лехите. Елетра правеше опити, наистина искаше да бъде полезна, но устните на Доминик ос­танаха заключени и неподвижни пред ентусиазма ѝ. – Изглеж­да ми добро решение, не смяташ ли? – настоя в опита си да изтръгне отговор от нея, но постигна единствено свиване на рамене.

– Както искаш – предаде се накрая, масажирайки болящия я гръб. За следобеда реши да се посвети на не толкова анга­жиращи занимания. Веднага щом се разсея, Доминик я остави сама с мислите ѝ.

– Невероятно – измърмори тихо, със стиснати до хълбо­ците си юмруци. Погледна внимателно профила на жената и прецени, че въпреки впечатляващата ѝ енергия, трябва да беше по-възрастна от нея с поне десет години. Животът на острова накрая ѝ се беше отразил вътрешно и външно. Болка, самота.

Ето това четеше Елетра върху лицето на жената, по мазолес­тите ѝ ръце и в непоклатимото ѝ мълчание – скала, която До­миник беше издигнала между себе си и останалия свят.

„Тази история за вдовиците е абсурдна“, помисли си Елетра по време на обяда, разбърквайки с лъжицата безцветния бу­льон, в който плуваха парчета лук. Никол се стараеше много, но в готвенето беше пълен провал.

АНАСОНОВ ХЛЯБ

1 кг брашно
200 г захар
25 г мая
600 мл прясно мляко
1 суп. л. Мед
1 жълтък
1 суп. л. Олио
4 суп. л. анасонови семена
1 портокал (кората)щипка сол 

За глазурата:
1 белтък, захар, лимонов сок

Разтворете маята в малко хладко мляко заедно с една лъжица мед и оставете да почине поне 10 минути. На работна дъска направете фонтан в брашното, захарта, солта, анасона и портокаловата кора; сипете вътре жълтъка, олиото и малко по малко останалото мляко, добавяйки накрая разтворената мая. Месете енергично тестото в продължение на няколко минути, докато получите еластична смес. Поставете в голяма, намазана с олио купа и оставете да почине, докато не удвои размера си. Оформете топчета, големи колкото портокал, и ги поставете в тава. Покрийте с кърпа и оставете да почине един час. След като това време изтече, намажете питките хляб с белтък, сложете във фурната на 170 градуса и печете около 30 мин., като във фурната поставете и тенджерка с вода. Пригответе глазурата: разбъркайте белтъка и захарта, докато не получите светла и гъста смес, добавяйки няколко капки лимонов сок. Намажете изстиналите питки хляб и оставете да изсъхнат напълно.

Искрено препоръчваме да съчетаете романа с:

Избрани комикси от “Мигове любов” на Catana