Една утопия настъпва с политическата есен.

Утопията на Томас Мор.

Трактатът на великия английски философ и държавник от 1516 г. е подходящо четиво за всяко време на годината, но през изборния сезон изглежда по-актуален от всякога.

Амбициозното издателство „Лист”, отпечатало във философската си серия основополагащите трудове „Левиатан” от Томас Хобс и „За обществения договор” от Жан-Жак Русо, сега хвърля ръкавица на читателите с „Утопия” от Томас Мор като предлага трето издание на това произведение в България.

Използван е преводът, който покойният проф. Александър Милев прави от латински език през 1970 г., корицата и оформлението са дело на Милена Вълнарова.

Утопия е мястото, където Томас Мор (1478-1535) вижда осъществен хуманистичния си политически идеал. Описва го най-подробно, но сякаш случайно забравя да уточни само едно – географското местоположение на острова, чието население се радва на „най-добрата форма на управление”.

„Нали е съвсем неправилно и неблагодарно онова общество, което отделя толкова щедро блага за така наречените благородници,

за банкерите и другите подобни, които нищо не работят и живеят като ласкатели и уредници на празни удоволствия, а пък не полага никакви грижи за земеделците, въглищарите, наемните слуги, каруцарите и занаятчиите, без които никакво общество не би могло да съществува?”, пита от страниците на трактата си Мор през 1516-а.

Тринайсет години след излизането на книгата изтъкнатият хуманист е назначен за лорд-канцлер на Англия от крал Хенри VIII, но това не му носи облаги. Монархът се стреми към абсолютна власт, а утопичният идеал на Томас Мор изключва това. Затова и философът управлява като канцлер само три години – от 1529 до 1532-а, а след още три подлага глава на дръвника със съзнанието, че е бил пророк на собствената си участ:  когато през 1514 г. го поздра­вили заради особеното благоразположение към него от страна на властелина, той от­говорил:

„Ако на цената на моята глава Хенри би могъл да се сдобие с някой замък във Франция, тя тутакси ще отлети от раменете ми“.

Утопия

Томас Мор

3a градовете и особенo за Амаврот

Който познава един утопийски град, той познава всич­ки: дотолкова те си приличат един с друг, стига само за това да не пречи природата на мястото. Затова аз ще опиша един случаен град, без да има значение кой именно. Но кой бих предпочел пред Амаврот? Нито един друг град не заслужава това повече от него, понеже останалите му отстъпват като седалище на сената, нито пък някой друг град ми е известен повече от него, защото в него аз живях непрекъснато пет години.

Град Амаврот е разположен върху лек планински на­клон и по форма е почти квадрат. Неговата ширина, коя­то започва малко под върха на хълма, се простира на две хиляди крачки до река Анидър, а край брега ширината му е малко по-голяма.

Река Анидър започва на осемдесет мили над Амаврот, като води началото си от неголям извор, но обемът ѝ нараства от вливането на други реки, между които две средно големи. Увеличена, реката пред града се разлива на­широко до петстотин крачки*. След това нараства още, тече шейсет мили и се влива в океана. По цялото това протежение от града до морето, и дори няколко мили над града, на всеки шест часа се редуват прилив и отлив в бързата река. По време на прилив морето се спуска срещу реката и запълва цялото корито на Анидър с вълните си на трийсет мили на дължина, като връща назад течението ù. Тогава морето със солеността си разваля водата на реката дори малко по-нагоре. След това тя постепенно ста­ва прясна, тече през града неразвалена; чиста и безсолна, на свой ред тя настига почти в самото устие отстъпващата вълна.

Градът е свързан с отсрещния бряг на реката чрез мост, който е изграден не върху стълбове и дървени подпори, а върху прекрасни каменни арки. Мостът е в оная част на града, която се намира най-далеч от морето, за да могат корабите без повреждане да обхождат цялата останала част на града. Има и друга река там, не много го­ляма, но твърде тиха и красива. Спускайки се от същата планина, в подножието на която е разположен градът, тя тече през средата му по наклонените места и се слива с Анидър. Понеже тя започва малко извън града, жителите на Амаврот хванали извора и началото на тая река със съоръжения и я съединили с града, та при евентуално вражеско нападение водата да не може да бъде прекъсната, отбита или направена негодна за пиене. Оттук по пръс­тени тръби тя се разпределя навсякъде чак до най-да­лечните части на града. А където мястото не позволява това, събраната дъждовна вода в огромни цистерни се употребява със същата полза.

Висока и широка крепостна стена заобикаля града, по която има много кули и бойници. От три страни стената е заобиколена от сух, но широк и дълбок ров, недостъпен поради трънена ограда. От четвъртата страна реката изпълнява ролята и на ров. Улиците и площадите са удоб­но разположени както за движение, така и за защита от вятъра. Сградите никак не са грозни. Вижда се техният дълъг и непрекъснат по цялото протежение на улицата ред: фасадата на домовете е към улицата. Улично плат­но, широко двайсет стъпки**, разделя фасадите на къщи­те. Зад къщите, по цялото протежение на улицата има градина, широка и заградена със задни улици. Всяка къща има по една врата към улицата и по една към градината. Тези врати са двукрили и съвсем лесно се отварят само с допиране с ръце и после се затварят сами, като дават възможност на всеки да влиза***. Дотолкова у утопийци­те няма частна собственост: дори къщите си сменят по жребий на всеки десет години.

Жителите на града се грижат твърде много за градините. Те отглеждат в тях лози, плодни дървета, зеленчуци и цветя с толкова голямо усърдие и вкус, че никъде другаде не съм видял по-голямо плодородие и изящност. Усърдието им в това отношение се разпалва не само от удоволствието и насладата, но и от съревнованието между людете за по-добра грижа при обработване на свои­те градини. Мъчно би могъл да намериш в целия град нещо по-полезно и по-приятно за гражданите. Изглежда, че ос­нователят на града не е имал за нищо по-голяма грижа, отколкото за тия градини.

Утопийците разказват, че целият този план на града бил създаден от неговия основател Утоп още в самото начало. Той обаче оставил на потомството да се грижи за украсата и доустрояването на града, понеже видял, че животът на един човек не е достатъчен за всички тези неща. Записано е в техните анали, които съдържат историята им в продължение на 1760 г. от завземането на ос­трова (преписани с религиозно благоговение, тези анали се пазят най-старателно при тях), че отначало къщите им били ниски, подобни на селски къщи и колиби, направени без план от най-различни дървета, със стени, измазани с глина, а заострените им покриви били покрити със слама. Сега всяка къща е красива отвън и има три етажа. Външ­ната част на стените е иззидана от здрав камък или от печени тухли, а дупките отвътре са измазани с хоросан. Покривите са плоски и са покрити с някаква стрита материя, много евтина, но с такъв състав, че не се засяга от огън и надминава оловото по своята издръжливост срещу бурите. Прозорците са защитени от вятъра със стъкло, което широко се използва там****. Понякога вместо стъкло употребяват тънко платно, намазано с прозрачно масло или янтар; стъклото е двойно по-полезно, понеже пропуска повече светлина и по-малко вятър.

* Петстотин крачки са равни на половин миля, или на 750 метра. – Бел. пр.
** Не се знае точно каква мярка има предвид Мор. Римската стъпка като мярка за дължина е равна почти на 30 см. Като се има предвид, че по онова време лондонските улици били широки от 10 до 12 фута, то широчината на улица от 20 фута е твърде голяма.
*** Подчертава се, че къщите не са частна собственост и са достъпни за всеки жител на острова. – Бел. пр.
**** Стъклените прозорци през епохата на Мор са били рядкост и признак на богатство. – Бел. пр.