Чудовищата под леглото могат да бъдат и забавни!

На български език вече може да откриете втората част на симпатично стряскащите „Страшни приказки за мрачни вечери”от американския писател и фолклорист Алвин Шварц.

B богато илюстрирания сборник „Страшни приказки за мрачни вечери 2“ ще откриете още по-разнообразни и забавно зловещи истории от фолклора на Северна Америка и от други краища на света.

Бихте ли качили на автостоп истински призрак? Ще отворите ли прозореца, ако чуете почукване върху стъклото?

Ще дръзнете ли да погледнете в огледалото, ако знаете, че в отражението може да видите нещо зловещо? Обичате ли да си правите кулинарни експерименти, особено ако съставките на вечерята имат подозрителен произход?

Остава само да погледнете под леглото.
Бау!

Страшни приказки за мрачни вечери 2

Алвин Шварц

ЕДНА НЕДЕЛНА СУТРИН

Айда винаги ходела на неделната църковна служба в седем часа сутринта. Обикновено чувала звъна на църковните камбани, докато си ядяла закуската. Но тази сутрин ги чула, когато все още била в леглото.

„Това означава, че закъснявам“, помислила си Айда.

Скочила от леглото, бързо се облякла и излязла, без да закусва или да поглежда часовника. Навън все още било тъмно, но по това време на годината било нормално да е тъмно рано сутринта. На улицата нямало други хора, Айда била съвсем сама. Единственият звук, който чувала, бил от потракването на обувките є по тротоара. „Сигурно всички вече са в църквата“, казала си тя.

Минала по прекия път през гробищата, после бързо се вмъкнала в църквата и си намерила място. Службата вече била започнала.

След като си поела дъх, Айда се огледала наоколо. Църквата била пълна с хора, които никога досега не била виждала. Но жената, която седяла до нея, є се сторила позната. Айда є се усмихнала. „Това е Джоузефин Кер“, сепнала се тя. „Но Джоузефин е мъртва! Почина преди месец!“

Изведнъж є призляло.

Отново се огледала наоколо. Когато очите є свикнали с мъждивата светлина, видяла няколко скелета в костюми и рокли. „Това е служба за мъртъвци“, помислила си тя. „Всички тук са мъртви. Освен мен.“

Забелязала, че някои от мъртъвците я зяпат. Изглеждали ядосани, сякаш мястото є не било там. Джоузефин Кер се навела към нея и є прошепнала:

– Ако искаш да живееш, трябва да си тръгнеш веднага след благословията.

Когато службата свършила, свещеникът изрекъл благословията си:

– Господ Бог ви благославя и пази – казал той. – Лицето на Господ Бог ще засияе над вас.

Айда грабнала палтото си и тръгнала припряно към вратата. Обаче чула стъпки зад себе си и се обърнала. Неколцина от мъртъвците я били последвали. Други се надигали, за да се присъединят към групичката.

– Господ Бог ще въздигне своя лик към вас… – продъл-жавал свещеникът.

Айда вече била толкова изплашена, че се втурнала да бяга. Тичала, следвана по петите от глутница пищящи призраци.

– Махай се! – викал един от тях.

Друг изпищял:

– Мястото ти не е тук!

И издърпал палтото є, а после го разкъсал на парчета.

Докато Айда бягала през гробищата, трети сграбчил шапката от главата є.

– Не се връщай! – извикал призракът и размахал заплашително юмрук след нея.

Когато Айда стигнала улицата, слънцето вече било изгряло и мъртъвците били изчезнали. „Това наистина ли се случи, запитала се тя, или просто съм сънувала?“

Същия този следобед една от приятелките на Айда є донесла палтото и шапката є. Или поне това, което било останало от тях. Казала є, че са ги намерили на гробището, разкъсани на парчета.

Още Страшни приказки за мрачни вечери:

Откъс от “Страшни приказки за мрачни вечери” на Алвин Шварц (с оригиналните илюстрации на Стивън Гемъл)