Търсенето на разкази за произхода, които да свържат отделните по­знания, е старо колкото и човечеството. 

Повечето историци изследват детайлите – точните дати, личностите, документите. Но какво трябва да се направи, за да се изследва цялата история – от Големия взрив до наши дни, че и какво ни очаква в бъдеще?

Американският историк Дейвид Крисчън се стреми да отговори точно на този въпрос, създавайки проекта „Голямата история“.

„Произход на всичко” е съвременен и ненадминат разказ, базиран на изследванията върху глобална общност от повече от се­дем милиарда души и който обединява знания от всички краища на света. Това е разказ за произхода на съвременните хора и се основава на обединяващата всички ни съвременна наука.

Дейвид Крисчън проследява хронологично всички „прагове” на развитие на Вселената ни: от Големия взрив и появяването на първите звезди, през образуването на Слънчевата система, появата на първия живот на Земята, развитието на цивилизациите до техния предстоящ крах и изчезването на Вселената.

Произход на всичко

Дейвид Крисчън

 (…)
Eдин съвременен разказ за произхода

Но все пак… къс по къс, се появява един съвременен разказ за произхода. Също като разказите, разказвани край езерото Мънго, нашият съвременен разказ за произхода е събран от предците и изпитван и проверяван от много поколения и в продължение на хилядолетия.

Той, разбира се, е различен от повечето традиционни разкази за произхода. Това отчасти се дължи на факта, че не е създаден в конкретен регион или от конкретна култура, а от глобална общност от повече от седем милиарда души, така че обединява знания от всички краища на света. Това е разказ за произхода на всички съвременни хора и се основава на световните традиции на съвременната наука.

За разлика от много традиционни разкази за произхода в съвременния разказ няма бог създател, въпреки че в него се разказва за енергии и частици, толкова екзотични, колкото и пантеоните в много от традиционните разкази за произхода. Също като разказите за произхода на конфуцианството или ранния будизъм и съвременният разказ е за Вселената такава, каквато е. Всяко чувство за смисъл идва не от Вселената, а от нас, човеците. „Какъв е смисълът на Вселената? – пита Джоузеф Камбъл, изучавайки мита и религията. – Какъв е смисълът на бълхата? Тя просто съществува, това е и вашият собствен смисъл – че съществувате.“³

Светът на съвременния разказ за произхода е по-нестабилен, по-турбулентен и много по-голям, отколкото световете на много от традиционните разкази за произхода, и това показва неговите ограничения. Макар и да е глобален по своя мащаб, съвременният разказ за произхода е твърде млад и носи неопитността и лековерието на младостта. Той се появява в много специфичен момент на човешката история и се моделира от динамичните и потенциално дестабилизиращи традиции на съвременния капитализъм. Това обяснява защо в него липсва дълбоката чувствителност към биосферата, която присъства в разказите за произхода на коренните народи по целия свят.

Вселената на съвременния разказ за произхода е неспокойна, динамична, еволюираща и огромна. Геологът Уолтър Алварес ни напомня колко е голяма тя, като пита колко са звездите в нея. Повечето галактики имат някъде около сто милиарда звезди, като съществуват и поне толкова галактики във Вселената. Това означава, че има (поемете си дълбоко въздух) 10 000 000 000 000 000 000 000 (10²²) звезди във Вселената.⁴ Нови наблюдения в края на 2016 г. подсказват, че може да съществуват много повече галактики във Вселената, така че може спокойно да добавите още няколко нули. Нашето слънце е просто един редови член на тази огромна банда.

Съвременният разказ за произхода все още е в процес на строеж. Добавят се нови секции, съществуващи части все още трябва да бъдат изпитани или подредени, трябва да се махне строителното скеле и да се оправи бъркотията след строежа. Все още има и дупки в разказа, така че, както всички разкази за произхода, и той никога няма да загуби известно чувство за загадъчност и благоговение. През последните няколко десетилетия обаче познанието ни за Вселената, в която живеем, се обогати много и това дори може да засили нашето усещане за загадъчност, защото, както написа френският философ Блез Паскал, „Знанието е като сфера; колкото по-голям става обемът є, толкова по-голямо е съприкосновението є с непознатото“.⁵ С всичките си несъвършенства и несигурности, това е един разказ, който трябва да знаем – точно както хората на езерото Мънго е трябвало да познават своите разкази за произхода. Съвременният разказ за произхода разказва за наследството, общо за всички хора, и така може да ни подготви за огромните предизвикателства и възможности, пред които сме изправени всички ние в този централен момент в историята на планетата Земя.

В същността на съвременния разказ за произхода е идеята за нарастващата сложност. Как се е появила нашата Вселена и как е породила богатото шествие от неща, сили и същества, от което сме част? Ние наистина не знаем откъде е дошла, ако преди Вселената не е съществувало нищо. Но ние знаем, че когато нашата Вселена се е появила от една огромната енергийна пяна, тя е била изключително проста. И простотата все още е нейното състояние по подразбиране. В крайна сметка по-голямата част от нашата Вселена все още е студено, тъмно, празно пространство. Въпреки това в специална и необикновена среда като тази на нашата планета съществували перфектни Златокоскини условия като овесената каша на мечето в приказката за Златокоска, които не били нито прекалено горещи, нито твърде студени, нито твърде гъсти, нито твърде редки, а точно подходящите за еволюцията на сложността.⁶ В тези Златокоскини условия в продължение на милиарди години се появявали все по-сложни неща, неща с повече движещи се части и по-сложни вътрешни отношения. Не бива да правим грешката да предполагаме, че сложните неща са задължително по-добри от простите неща. Но сложността има значение за нас, хората, защото ние сме много сложни и динамичното световно общество, в което живеем днес, е едно от най-необикновено сложните неща, които познаваме. Ето защо познанието как се появяват сложните неща и какви Златокоскини условия им позволяват да се появят, е чудесен начин да разберем самите себе си и света, в който живеем днес.

По-сложните неща се появяват в ключови преходни точки, като някои от най-важните от тях ще наричам прагове. Праговете придават форма на сложния наратив на съвременния разказ за произхода. Те осветяват важни повратни точки, когато вече съществуващи неща се пренареждат или се променят така, че да създадат нещо с нови, „емергентни“ свойства – такива, каквито не е имало никога преди. Ранната Вселена не е имала нито звезди, нито планети, нито живи организми. Сетне, стъпка по стъпка, започват да се появяват напълно нови неща. От атомите водород и хелий били изковани звездите, в умиращите звезди се образували нови химични елементи, планети и луни се образували от топки лед и прах, използвайки новите химични елементи, и първата жива клетка еволюирала в богатите химични условия на скалистите планети. Ние, хората, сме неразривна част от тази история, защото сме продукти на еволюцията и диверсификацията на живота на планетата Земя, макар че в хода на нашата кратка, но забележителна история ние сме създали толкова много изцяло нови форми на сложност, че днес изглежда, че властваме над промяната в нашия свят. Появата на нещо ново и по-сложно от предшестващото, нещо с емергентни свойства винаги изглежда като чудо, каквото чудо е раждането на бебе, защото принципната тенденция на Вселената е да става все по-малко сложна и по-безредна. В крайна сметка тази тенденция към нарастващо безредие (което учените наричат ентропия) ще победи и Вселената ще се превърне в някаква случайна бъркотия без организация или структура. Но това ще бъде някъде далече, далече в бъдещето.         

Междувременно ние, изглежда, живеем в енергична млада Вселена, пълна с креативност. Раждането на Вселената – нашият първи праг – е чудо също както и всички други прагове в нашия съвременен разказ за произхода.