Гениалният поет Дилън Томас съчинява и записва „Коледата на едно дете в Уелс“ за предаване на радио Би Би Си през 1937-а. През 1950 г. я продава на сп. „Харпърс базаар” и тя се нарежда сред най-популярните му произведения в проза. Има десетки издания в целия свят, но в България излиза чак сега – в превод на корифея Александър Шурбанов, с илюстрации от Ина Христова и с логото на „Лист”.
Издателството я включи в поредицата си „Детски шедьоври от велики писатели”.
Книгите от поредицата и други заглавия на любимото издателство „Лист“ може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.
Човекът, написал жигосващите душата строфи:
„Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!”
построява повествованието в „Коледата на едно дете в Уелс” върху хлапашки спомени. Разказани от първо лице, те звучат автобиографично, но и в тази история на Дилън Томас въображението взема превес над реалността. Бялата приказка на уелсеца започва така:
„Коледите толкова си приличаха през онези години, останали зад ъгъла на морското градче
и съвсем заглъхнали, ако не се смятат далечните гласове, които чувам понякога миг преди да заспя, че никога не мога да си спомня дали е валял сняг шест дни и шест нощи, когато бях на дванайсет, или е валял дванайсет дни и дванайсет нощи, когато бях на шест.”
После героят му се впуска в приключения с котки и снежни топки, за да стигне по някое време до въпроса „Какво ще направиш, ако видиш хипопотам по нашата улица?“
„Дилън Томас е сред любимите ми поети, познавам го преди всичко от преводите на Александър Шурбанов. Затова и исках той да преведе този малък спомен от детството на уелския поет.
„Коледата на едно дете в Уелс” на български е толкова поетичен,
колкото и когато слушаме записа с гласа на самия Дилън Томас пред микрофона на Би Би Си”, каза главният редактор на „Лист” Гергана Димитрова.
Коледата на едно дете в Уелс
Дилън Томас
Коледите толкова си приличаха през онези години, останали зад ъгъла на морското градче и съвсем заглъхнали, ако не се смятат далечните гласове, които чувам понякога миг преди да заспя, че никога не мога да си спомня дали е валял сняг шест дни и шест нощи, когато бях на дванайсет, или е валял дванайсет дни и дванайсет нощи, когато бях на шест.
Всички коледи се изтъркулват надолу към двуезичното море като студена шеметна луна, втурнала се по небето, което беше нашата улица, и спират на ръба на окрайчените с лед рибосмразяващи вълни, а аз мушвам ръце в снега и измъквам каквото намеря. Ръката ми потъва в тази вълненобяла камбаненоезична топка от празници, спряла на ръба на пеещото коледни песни море и хоп, оттам изскачат госпожа Протеро и пожарникарите.
Беше следобедът на деня преди Бъдни вечер и аз бях в двора на госпожа Протеро, където с нейния син Джим чакахме да се появят котките. Валеше сняг. По Коледа винаги валеше сняг. Декември в моите спомени е бял като Лапландия, макар да нямаше шейни с елени. Но пък имаше котки. Търпеливи, премръзнали и вкочанени, с ръце, напъхани в чорапи, ние се готвехме да замерваме котките със снежни топки. Гъвкави и дълги като ягуари и ужасяващо мустакати, хъхрещи и съскащи, те щяха да се плъзнат и прехвърлят през побелелите дувари на задния двор и тогава двамата рисооки ловци, Джим и аз, трапери с кожени шапки и мокасини от Хъдзъновия залив край Мъмбълс роуд, щяхме да запратим смъртоносните си снежни топки право към зеленото на очите им.
За автора
Дилън Томас (1914-1953) е писател и поет от Уелс, Великобритания. Напуска училище на 16 години и започва работа като журналист, но за кратко.
„Коледата на едно дете в Уелс” той пише за предаване по Би Би Си през 1937 г. През 1950-а текстът е продаден на списанието „Харпърс базар”, а две години по-късно е записан на плоча с гласа на Томас. Като книга излиза чак през 1954 г.
За илюстратора
Ина Христова (1988) живее и работи в Барселона, Испания. Завършила е Национална художествена академия в София със специалност “Изкуствознание” и “Илюстрация” в Escola Massana, Барселона.
Илюстрира детска литература, издания с поезия и проза, реализира различни проекти, свързани с графиката и авторски ръчно изработени книги.
За дипломния си проект “Забранената литература” получава наградата Хунседа от Асоциацията на каталунските илюстратори. Създател е на ателие – галерия Espai Brut, където преподава илюстрация и графични техники.
Още за любимата детска поредица:
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.