Бьорк, Доктор Сюс, Жана д’Арк, Андреа Бочели, Хуа Мулан, Анди Уорхол, Урсула Ле Гуин, Кристофър Робин, Вера Рубин, Ханс Кристиан Андерсен и още много…

мъже и жени, променили света по един и друг начин, също са били деца.

Но дори и тогава са следвали мечтите си!

„Истории за деца, които смеят да бъдат различни“ от Бен Брукс и с илюстрациите на Куинтън Уинтър е богато илюстрирано и написано в простичък и докосващ стил издание, което подслонява невероятните истории на 100 известни – или не чак толкова – личности, които не са се страхували да правят това, което обичат, и да се борят за своите мечти.

В книгата е включен и един българин, който следваше самоотвержено пътя, който бе избрал.

Създадена да вдъхновява, тази книга отправя простичко послание – всяко дете е уникално и има своята дарба. И не бива да бъде ограничавано да прави това, което иска и което го прави щастливо. Защото тогава и само тогава то може да разгърне пълния си потенциал. И дори да промени света към добро.

Истории за деца, които смеят да бъдат различни

АДЕЛИН ТИФАНИ СУАНА

(РОДЕНА 1996 Г.)

Всяка година приливните води достигали все по-близо до дома на Аделин в Индонезия. Повечето деца биха се зарадвали – наводнението означавало, че училището е затворено и могат да прекарат деня в игра – но един ден водата протекла през градинската ограда на Аделин и се изляла в дома ѝ.

Семейството Ӝ трябвало бързо да премес­ти всичко важно на горния етаж. Когато токът и водоснабдяването спрели, се нало­жило да изоставят дома си.

Аделин поискала да узнае защо се случва това.

В търсене на информация тя научила две неща: първо, глобалното затопляне кара морското равнище да нараства по целия свят, което увеличава наводненията. Вто­ро, мангровите блата на Северна Джакар­та били унищожени, което означава, че ог­ромните мрежи от гъсти корени, които преди са поемали удара от вълните и вятъ­ра, вече ги няма.

Мангровите блата също така представля­вали хабитат за много животни, филтри­рали замърсяването и привличали различни видове флора и фауна, които местните хора можели да отглеждат или ядат. Всич­ки страдали от изчезването им.

През една ваканция Аделин събрала 150 при­ятели и съученици, с които да засадят мла­ди мангрови дръвчета в един резерват. До­като садили, децата срещнали маймуни, змии и гущери. Неочаквано за тях, те се забавлявали и научили много нови неща за природата.

В този ден те създали организация, която Аделин нарекла „Приятели на природата“. Оттогава чрез нея над 25 000 ученици са се включили в над сто дейности, които це­лят да запазят естествения свят. Засади­ли са корал по рифовете, за да привлекат риби и да насърчат екотуризма, убедили са стотици хора да заменят автомобилите си с колелата и са снабдили отдалечени села с електрически генератори, които ра­ботят с вода.

Аделин вярва, че младите хора могат да спасят природата.

Когато предприемем действия, преди да е станало късно, можем да се погрижим и ние, и планетата ни да сме силни и здрави.