Одисеас Елитис е псевдоним на Одисеас Алепуделис (1911-1996), роден в гр. Ираклион на остров Крит. Произходът на рода му е от остров Лесбос.

Завършва право в Атина и учи литература в Париж. Сражава се като лейтенант на Албанския фронт (1940-1941) по време на агресорската офанзива на Мусолини срещу Гърция.

През 1979 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за поемата „Достойно ест”, модерен епос на гръцката история, православието и културата. Той е вторият гръцки поет нобелист след Г. Сеферис (1963). В изявлението на Шведската академия по повод награждаването му се казва, че

„неговата поезия извира от гръцката традиция

и описва с емоционална сила и висока духовна изтънченост борбата на съвременния човек за свобода и съзидание”.

Световноизвестният гръцки композитор Микис Теодоракис, благодарение на чието музикално адаптиране поезията на Елитис печели популярност сред милиони хора, коментира:

“Елитис доказа, че красотата може да съществува дори в свят на сделки и неистини.”

Неговата поезия – химн към света на Егейския архипелаг – почита като централни образи слънцето и морето, водата и светлината и прониква в човешките състояния в стихотворна форма, почерпана от древногръцката лирика, православните литургични текстове и модерния сюрреализъм. Възгледите на Елитис за поезията, гръцкия език, ролята на поета и мисията на човечеството са отчетливо изразени в есеистичната му книга “Открити карти”, както и в неговата Нобелова реч „Куп сурови материали”.

Издал е над трийсет стихосбирки, първата от които се нарича „Ориентации” (1940). По-известни от тях са „Слънцето първо” (1943), „Песен героична и траурна за загиналия лейтенант в Албания”, „Достойно ест” (1959), „Шест плюс едно угризения за небето” (1960), „Дървото на светлината и четиринайсетата красота” (1971), „Монограма” (1971), „Р”-то на ероса” (1972), „Мария Нефели” (1978), „Дневник на един невидим април” (1984), „На запад от тъгата” (1995), както и сборниците с есеистична проза „Открити карти” (1974), „Карт бланш” (1992) и др.

Последната му книга „2 Х 7” с кратки поетични есета върху творци и произведения от различни изкуства излиза в годината на смъртта му. Видни композитори са писали музика по негови стихове, Микис Теодоракис композира музиката за поемата „Достойно ест”.

В едно свое интервю, озаглавено „Аналогии на светлината” Елитис казва:

„Аз и моето поколение – тук включвам и Сеферис – се мъчехме да открием истинското лице на Гърция.

Това бе необходимо, защото дотогава като истинско лице на Гърция бе откроявано онова, което европейците си представяха като Гърция. За да постигнем целта си, трябваше да надвием традицията на рационализма, обременяваща Запада. Така се обяснява големият отзвук на сюрреализма у нас при появата му на литературната сцена”.

Като привърженик на теорията на аналогиите, Елитис споделя възгледа, че всеки природен контур или явление от материалния свят оказват някакво въздействие върху човешкия дух, имат свой нравствен аналог. Като пример за такава идеална аналогия поетът привежда думите на един голям френски архитект, казал, че линията на атическите планини се повтаря във фронтона на Партенона. В Нобеловата си реч Елитис подчертава, че

„всички изкуства говорят с аналогии.

Една миризма може да символизира тинята или невинността. Правата или кривата линия, острият или дълбокият звук представляват превод на някакъв зрителен или слухов контакт (…) Един образ на морето достига непокътнат от Омир до наши дни.”

През 1948 г. посещава Париж, където се запознава с Бретон, Елюар, Цара, Пикасо и други все още активни сюрреалисти. Превежда стихове от Елюар, Лотреамон, Рембо, Пиер-Жан Жув, Унгарети, Лорка, Маяковски. На престоя си в Париж Елитис дължи култивирането на дълбоката притегателна сила, която го свързва с живописта и изкуството на колажа. Благодарение на приятелството си с Марк Шагал, Фернан Леже, Макс Ернст той започва да усеща по-осезателно връзката поезия-живопис като система скачени съдове.

„Докато в Гърция това изглеждаше малко странно”, споделя поетът, „във Франция поетите винаги са били в тесни отношения с художниците, не само защото обичаха изящните изкуства, а защото призванието им бе свързано с визуалната гледна точка и осезаемите зрителни представи в тяхната поезия; нещо, което важи за Бодлер, Аполинер и Реверди.”

Художествените творби на Одисеас Елитис

Художествените творби на Елитис представляват средство неговата поезия „да бъде разгледана” и да стане по-понятна. В колажите му се преливат отломки от спомени, мозаечни късчета поезия, експонати от неговия личен фантастичен музей, един алтернативен език, в който границите между географските пейзажи и епохите, физическите и метафизическите лица се размиват, където бялото на вълните, синьото на морето, зеленото на кипарисите, византийската охра и пурпур, иззад които прозират параклиси и ангели, изграждат невидимото.

Мълчания, епизоди, форми, напрежения, “еротична конвулсия” на сетивата, непресъхваща жажда за метафизичното.

Много от стихосбирките на Елитис са илюстрирани с негови колажи, при което на техните страници образността на изящните изкуства влиза в диалог със сетивността на стиховете му.

Самият поет, който освен с колаж, се е занимавал и с техниката на акварела и гваша, е убеден, че естетиката на живописта му помага при композирането на стиховете и им придава завършен вид. Като “зрително потвърждение” на поезията му колажите на Одисеас Елитис изглеждат сякаш изплували от глъбините на неговите стихове.

Текст: Здравка Михайлова
Колажи: Одисеас Елитис