Спомени и въображаеми същества - в добре "разказаните" акварели на Vivian Mineker

„Винаги съм била тихото дете в ъгъла.

Рисувам, откакто се помня, наистина. Рисуването е моето бягство и изход, то е единственото нещо, което със сигурност бих искала да правя до последния си дъх.“

Това разказва Vivian Mineker за най-голямата страст в живота си. И освен таланта да борави с акварелните бои и цветните моливи като с вълшебни пръчици, словенската художника притежава и този на добрия разказвач.

Тръгвайки от собствените си спомени и опит, освен себе си и любимото куче, насред парка и през всички сезони, Вивиан населява причудливите си акварели с въображаеми същества. Пъстрата ѝ палитра и текстури само увеличават усещането за добре разказана приказка…