Дръзките, мастилени момичета на "неспокойния" Дейвид Брей

„Обичам момичетата. Обичам и животните. В този ред и не непременно по същия начин…“

(Почти) скандалното признание принадлежи на британския художник Дейвид Брей (David Bray).

Артистът си спомня, че е бил обграден от изкуство още от раждането си. В продължение на 30 години баща му е работил в Кралската академия на изкуствата в Лондон, а на децата от семейството е било разрешено да се разхождат из нея рано сутрин, преди отварянето ѝ, когато още нямало засилена охрана, а те буквално можели да се докосват до Пикасо и Моне.

В тинейджърските си години пък Дейвид нямал плакати по стените на стаята си, а единствено три, „ужасяващи“, рисунки на Алфред Хичкок, изобразяващи птици.

Може би затова художникът се определя като неспокоен дух, отворен към експериментите. И макар предпочитаните му медии и платна да са хартия и мастило, или моливи, отскоро се е отдал на създаването на огромни дървени скулптури и инсталации и дори графити.

Работата си описва като свързана с чистите линии и формите на тялото, „поддържайки ги течни и женствени“. Счита, че основното в нея е „играта и заиграването с различни влияния“, като 40-те и 50-те години на миналия век, религията, поп културата, pin-up момичетата, Дейвид Линч, токчетата, черната магия, задуха, страхът от удавяне…