Пол Пи: Телата ни са архиви на толкова много случки и истории…
Това е човекът!
Но преди да го посочим с пръст, да му се възхитим или да го разпнем, избираме да се срещнем с Пол Пи – артистът от и с когото е танцовият спектакъл „ECCE (H)OMO“ (по знаменитата латинска фраза „Това е човекът!“), занимаващ се предаването и продължаването на модерното танцово наследство.
Пол Пи си поставя за задача да интерпретира емблематичния танцов цикъл “AFECTOS HUMANOS” („Човешките афекти“) на немския хореограф Доре Хойер (1911–1967), пионер на модерния танц в Германия, заемаща особено място в историята на това изкуство на границата между различни стилове и епохи. През 1962 г. тя създава работата си “AFECTOS HUMANOS” като серия от кратки хореографии, които въплъщават различни чувства – Суетност, Желание, Омраза, Тревога и Любов. Изпълнението ѝ е белязано от мощна експресивност в търсене на универсален език на човешките емоции.
От тази хореография оцелява черно-бяла видео документация от представянето ѝ в немско телевизионно шоу през 1967 г. Тя провокира хореографът и изпълнител Пол Пи да види как преживява този танц, какво изразява той днес. Пи подхожда към човешките афекти, представени в оригинала, не по метода на възстановката, а като процес на търсене, използвайки документален материал, занимавайки се с принципите на изпълнението, преминавайки и към формата на концерта и спектакъла.
Пол Пи е танцов артист от Бразилия, като от 2013 г. живее и работи във Франция. В университета в Кампинас учи класическа музика, а от 2013 до 2015 година посещава магистърската програма по хореография “exerce” в Монпелие. Участвал е в представление на известни хореографи като Естер Саламон, Латифа Лаабиси/ Надя Лауро и др. От 2010 г. развива собствена артистична практика и проекти, които представя успешно по различни сцени и фестивали в Бразилия, Франция, Белгия и Германия.
Би ли описал танца като още един език? Ако е така, какво се опитваш да ни кажеш?
Не мисля, че бих го поставил така. Езикът за мен е много свързан със смисъла и с комуникацията, а
танцът, бих казал, се занимава именно с това, което не може да бъде вложено в думи.
Танцът от моята гледна точка е свързан с усещанията, възприятието, интуицията, така че не е същото като да кажеш нещо на някого. Може би това, което копнея да постигна с работата си е да докосна хората по интимен начин, така че да могат да кажат нещо на себе си, разбирате ли?
Би ли гласувал, за да превърнеш танца в международно изразно средство?
Мисля, че той вече е международно изразно средство, повече от език, както отбелязах. Защото движението и изразяването с тяло са присъщи на човешките същества. Така че, предполагам, всяко едно живо същество има връзка с танца, била тя съзнателна или не…
Какво е паметта за теб и защо е толкова важна за твоето изкуство?
Това е труден въпрос! Можем да говорим с часове за паметта и как
телата ни са архиви на толкова много случки и истории…
Но първото нещо, което ми хрумна, прочитайки въпроса, беше, че паметта може да бъде начин да се избегне прекалената егоцентричност. Намирам за важно да се помни колко много неща са били направени преди нас и че всичко, което правим е от и с дошлите преди нас. Това означава свързване с чувство за общност, защото мисля, че можем да изпитваме и това чувство към миналото. Считам го за важно не само в изкуството, но и за всичко в живота.
Споменът също е възможност да се учим от миналото, било то във връзка с добри или с лоши преживявания. Паметта е толкова важна част от нашия живот като общество, че се превръща във все по-политически въпрос или става такъв отново – днес е видно, че някои правителства се опитват да ни накарат да забравим миналото с цел по-добър контрол над хората, докато други дори се осмеляват да пренапишат историята, като я променят според политическите си възгледи. В Бразилия например, откъдето идвам, това е много силно явление, тъй като новото правителство се опитва да принуди хората да повярват, че военната диктатура, която преживяхме, всъщност е нещо добро….
Как успяхте да го свържете с концепцията за време, с темпоралността?
Смятам, че темпоралността е един от най-интересните аспекти на работата с паметта.
В смисъл, че паметта очевидно не е линейна, по същия начин, както и нашето отношение към времето също не е линейно.
За тази творба, ECCE (H)OMO, за нас (имам предвид артистичния екип, с който работих) беше важно да се справим с напрежението между това, което мислим, че може да е било „оригиналната версия“ на танцовия цикъл „Afectos Humanos“ (версия, до която нямаме достъп, тъй като Доре Хойер вече не е сред нас) и версията на тези танци, която предлагаме днес.
Това напрежение е осезаемо през цялото време – било то в текстовете, които казвам или в танците – като начин да се опитам да размия линейността: какво ни говори миналото и какво говори настоящето?
Дали интерпретацията е такава, каквато би трябвало да бъде, или танците са променени и осъвременени? Кой говори? Доре Хойер, Пол Пи, някой друг? И така, размиването на линейността окончава в размиването на идентичности.
Как танцовият цикъл „Afectos Humanos“ стана ECCE (H)OMO? Защо избра това заглавие и, по-важното, как избра подхода си към творбата?
„Ecce Homo“ е първото заглавие, което Доре Хойер измисля за своя танцов цикъл, накрая наречен „Afectos Humanos“. Поне аз така интерпретирах бележките, които видях в дневника, воден от нея по време на процеса на създаването му. Подходих към връзката си с този танцов цикъл като нещо неизменно в процес – винаги еволюиращо (така както аз продължавам да изучавам и разбирам танците дори и днес, докато ги изпълнявам), процес, който не търси завършека си (окончателната „перфектна“ интерпретация). Помислих си, че избор на заглавие, свързано с нейния собствен процес на създаване на танци, би имал смисъл. Харесвам името и защото то предполага въпросите за мъжествеността, хомосексуалността и универсализма, въпросите, които присъстват в живота на Доре Хойер и с които аз също се свързвам по интимен начин.
Би ли изразил чрез танц друго чувство или състояние на духа, освен Суетност, Желание, Омраза, Тревога и Любов?
По време на процеса на създаване на ECCE (H)OMO се запитах дали бих направил шести танц, основан на друг афект, но бързо се отказах от идеята, тъй като не ми беше интересно да работя като Хойер, хореографирайки емоции. Предполагам, че съм много по-развълнуван от това, което може да изплува на повърхността – между хореографията на тези танци и начина ми на танцуване, който също се променя от едно представление в друго, от един контекст в друг. Сред моите хореографски интереси, както казах преди, е да работя върху това, което не мога да назова, отколкото да работя с добре определени емоции. Процесът на Доре Хойер е много различен, тъй като тя е вдъхновена от писанията на философа Барух Спиноза, който определя тези афекти в книгата си „Етика“.
Какви други идеи би искал да ни „преведеш“ чрез танц? Върху какво работиш сега?
След ECCE (H)OMO създадох три други спектакъла във Франция – ALEXANDRE (който е като пътуване между езиците, половете, културите, себе си и другостта, като началната му точка е записът на гласа на човек от общността Xavantes, индианско племе в централна Бразилия); ME TOO, GALATÉE (лична версия на историята на Пигмалион от Овидиевите Метаморфози, извикваща мизогиния през епохите, както и обективизиране на женското тяло); и LÀ (сайт спесифик работа, която се занимава с тялото и пейзажа, работи около въпросите за това какво е хореография насред градски пейзаж и каква е ролята на пейзажа за тялото). В момента започвам да работя върху нов спектакъл, за през 2020 г., който ще представлява трио с танцьори от различни поколения (18-годишна танцьорка, танцьорка на 60 и аз). За този спектакъл наша отправна точка ще бъде да работим по танци, създадени в годината, в която всеки от танцьорите е роден, опитвайки се да се справим с тази пропаст между света, в който сме „пристигнали“ и света, в който живеем днес, от гледна точка на танца (и за това как танцът отразява, или не, определено историческо време).
И последен въпрос, който обикновено се задава първо, но бихме искали да е поантата на разговора: Как бих се представил на българската публика? Кой е Пол Пи? Ecce Homo?
Аз съм бразилски хореограф и танцьор, работещ във Франция от 2013 г., където дойдох за магистратурата си по хореография, наречена «exerce», в Монпелие. Всъщност започнах да танцувам доста късно, учил съм музика от дете и дълго време работех като професионален музикант. Учих физически театър като юноша и именно чрез буто (японска форма на танцов театър – бел. ред.) по-късно срещнах това, което наричаме съвременен танц.
Привлечен съм от движението по конкретен и метафоричен начин, от трансформацията, от възможностите да пресъздадеш себе си.
Променял съм адреса си най-малко 15 пъти в живота си, промених фамилното си име два пъти, а първото си име съвсем наскоро, промених професията си, промених пола си.
ECCE (H)OMO е пиеса за връзката ми с танцовия цикъл Afectos Humanos, създаден от германския хореограф Доре Хойер между 1959 и 1962 г. То е желание да се разсъждава в действие върху идеята за наследство в танца, чрез тълкуването на тези танци. Цикълът се състои от пет кратки сола, пет танца за пет афекта: Ehre/ Eitelkeit (Суетност), Begierde (Желание), Hass (Омраза), Angst (Тревога), Liebe (Любов). Също така е желание да се премине от едно тяло в друго, от един език на друг, от една история към друга. Да намериш свой собствен танц в танца на някой друг.
С Пол Пи ще се срещнем непременно и на:
12 май / 19:30 / ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс
пл. България 1, Национален дворец на културата (в подлеза срещу фонтаните)
ECCE (H)OMO
От и с Пол Пи
Външно око, асистент и сценограф Полин Брун
Драматургия и костюми Полин Ле Булба
Светлинен дизайн Флориан Ледук
Базирано на оригинална хореография на Доре Хойер (Звук Димитри Виатович) © Немски танцов архив Кьолн
Права върху предаване на оригиналната хореография Мартин Нахбар
Мениджмънт продукция Latitudes Contemporaines
Pol Pi: Our bodies are archives of so many stories and histories…
Pol Pi is a Brazilian dance artist based in France since 2013. Pol studied classical music at the University of Campinas (Brazil) and from 2013 to 2015 he attended the master in choreography “exerce” in Montpellier. He has already performed for Eszter Salamon, Latifa Laabissi / Nadia Lauro a.o. Since 2010, he develops his own choreographic projects, already presented in several cities and festivals in Brazil, France, Belgium and Germany.
“ECCE (H)OMO” is a desire to reflect in action on the notion of inheritance in dance through an interpretation of the dance cycle „AFECTOS HUMANOS“ by German choreographer Dore Hoyer (1911–1967). Connected to the German expressive dance movement in which she was actively involved – particularly as a dancer for Mary Wigman – Dore Hoyer holds in the history of dance an unique place on the border of styles and eras. In 1962, she created “AFECTOS HUMANOS”, a series of short pieces that embodied a wide range of feelings where Vanity, Desire, Hatred, Anguish and Love are carved by powerful expressiveness in search for an universal language of emotions.
From this piece has survived a black and white video, shot in 1967 in a television show. It provoked choreographer and dancer Pol Pi to experience what this dance could do to him, and what it still had to express today. Pi has chosen to treat these human affects not in the sense of a restitution, but of a search, using documentary, performance, concert and spectacle. Traveling between now and then, he varies the point of views, rebuilding a living and fragile archive where each element is re-examined, scrutinized and shared. The result is an intensive investigation into what it means when movements are expressed by different bodies, a choreographic language is reinterpreted and history is rearticulated in the present. The performance is in English.
Would you describe the dance as another language? If so, what are you trying to tell us?
I don’t think I would put it that way. Because language for me is very much connected to sense and communication and
I would say dance deals exactly with that which can’t be put into words.
Dance in my point of view is connected to sensation, perception, intuition, so it’s not the same as telling something to someone. Maybe I would say what I long for with my work is to affect people in an intimate way so that they can tell themselves something, you see?
Would you vote to make it an international language?
I think it already is an international mean of expression, more than a language, as I said previously. Because movement and body expression is inherent to human beings, so I guess we could say every single living person has a relationship to dance, may it be conscious or not…
What is memory for you and why is so important for your art?
That’s a hard one! We could talk for hours on memory and how
our bodies are archives of so many stories and histories…
But the first thing that came to my mind reading your question was that memory can be a way to avoid being too self-centered; I find it important to remember that so much was done before us and that all we do is from and with those who came before us. That means connecting to a sense of community, because I think we can also have this feeling towards the past. And I find this important not just only regarding art, but for everything in life.
Remembering is also an opportunity for us to learn from the past, may it be regarding good or bad experiences. Memory is such an important part of our lives as a society that it is becoming more and more a political issue, or becoming so once again – it is very clear these days that some governments try to make us forget the past in order to better control the people, while others even dare to re-write history, changing it according to their political views. In Brazil for example, where I come from, this is a very strong phenomena, as the new government is trying to force people to believe the military dictatorship we had was actually a good thing….
How did you manage to link it to the temporality?
I find temporality one of the most interesting aspects of working with memory.
In the sense that memory is obviously not a linear thing, in the same way that our relationship to time isn’t linear either. For this piece, ECCE (H)OMO, it was important for us (meaning the artistic team with whom I worked with) to deal with the tension between what we think might have been «the original version» of the Afectos Humanos dance cycle (a version to which we don’t have any access as Dore Hoyer is no longer among us) and the version of these dances we propose today. This tension is there all the time, may it be on the texts I say or in the dances, as a way to try to blur linearity : what is speaking from the past and what speaks of our days? Is the interpretation as it should be or have the dances been transformed, actualized? Who is speaking, Dore Hoyer, Pol Pi, someone else ? And so bluring linearity ends up coming together with the bluring of identities.
How the dance cycle „AFECTOS HUMANOS“ became „ECCE (H)OMO“? Why did you choose this title, and, most important how did you choose your approach for this particular piece?
«Ecce Homo» is the first title Dore Hoyer thought of for her dance cycle that ended up being called «Afectos Humanos».
At least that was my interpretation of the notes I saw in the journal she kept during the creation process.
I approached my relationship to this dance cycle as something permanently in process – always evolving (as I keep on learning and understanding the dances even today as I perform them), a process that does not seek to find it’s ending (a final «perfect» interpretation).
I thought that choosing a title that related to her own process of creating the dances would make sense.
I also like the name because it suggests the questions of masculinity, homosexuality and universalism, issues that were present in Dore Hoyer’s life with which I also connect in an intimate way.
Would you like to express another feeling or state of mind, behind Vanity, Desire, Hatred, Anguish and Love, through dance?
During the process of creating ECCE (H)OMO I asked myself if I would make a sixth dance based on another affect, but I quickly gave up the idea as it didn’t really interest me to work as Hoyer did on choreographing emotions. I guess I’m much more moved by what can emerge from in-between the choreography of these dances and my way to dance them, which also changes from one show to another, one context to another. And in my choreographic interests, as I said before, I prefer to work on that which I can’t name rather than working with well defined emotions. Dore Hoyer’s process was very different as she was inspired by writings from the philosopher Baruch Spinoza, who defines these affects in his book «Ethics».
What other notions would you like to translate for us through dance? What are you working on now?
After ECCE (H)OMO I have created 3 other pieces in France – ALEXANDRE (which is like a journey in-between languages, genders, cultures, self and otherness, having as a starting point a recording of the voice of a man from the Xavantes community, an Indian tribe in central Brazil) ; ME TOO, GALATÉE (a personal version of the story of Pygmalion in Ovidius Metamorphoses, which evokes misogyny throughout time and the objectifying of the female body) ; and LÀ (a site specific work that deals with body and landscape, working around the questions of what is choreographic in a city landscape and what is the part of landscape in a body). Right now I’m starting to work in a new piece for 2020, which will be a trio with dancers coming from different generations (a seventeen year old dancer, a dancer in his 60s and myself). For this piece our point of departure will be to work on dances created the year each one of us were born, trying to deal with this gap between the world in which «we arrived» and the world we live in today, from the point of view of dance (and so of how dance reflects, or not, a certain historical time).
And the last question, that usually come first, but we would like it to be the “period” of our conversation: How would you present yourself to the Bulgarian audience? Who is Pol Pi? Ecce Homo?
I’m a Brazilian choreographer and dancer based in France since 2013, when I came to do a masters program in choreography called «exerce», in Montpellier. I actually started dancing quite late, having studied music since childhood and worked as a professional musician for quite a long time. I studied physical theatre as a young adult and it was through butoh that later I encountered what we call contemporary dance.
I’m attracted to movement in a concrete and metaphorical way, to transformation, to the possibilities of re-inventing oneself.
I’ve changed my address at least 15 times in my life, I’ve changed my last name twice and my first name just recently, changed profession, changed my gender too.
ECCE (H)OMO is a piece about my relationship to the dance cycle Afectos Humanos, created by German choreographer Dore Hoyer between 1959 and 1962. It is a desire to reflect in action on the notion of inheritance in dance, through the interpretation of these dances. This cycle is composed of five short solos, five dances for five affects: Ehre/Eitelkeit (Pride/Vanity), Begierde (Desire), Hass (Hate), Angst (Fear), Liebe (Love). It is also a desire to pass from one body to another, from one language to another, from one hi-story to another. To find your own dance in the dance of someone else.
Още интервюта в рамките на Антистатик/ Other interviews for Antistatic:
Хореографът Марк Томкинс: За мен е важно да не бъда угоден (видео интервю)
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.