Ако има изкуство, което преодолява време и пространство, което обгръща думите като прегръдка, което е едновременно експеримент и занаят, то това е изкуството на Ина Христова. Отведени при нея от поредицата-щафета (Не)познатите визуални артисти на България и дълго „прелиствали“  пъстрото ѝ портфолио, нямаме търпение да ви запознаем…

Ина Христова (1988) живее и работи в Барселона, Испания. Завършила е Национална художествена академия в София със специалност“Изкуствознание” и “Илюстрация” в Escola Massana, Барселона. Илюстрира детска литература, издания с поезия и проза и реализира различни проекти, свързани с графиката и авторски ръчно изработени книги.

За дипломния проект “Забранената литература” получава наградата Хунседа  от Асоциацията на каталунските илюстратори и Награда на FLIC FESTIVAL за детска и юношеска литература и изкуство.

Работата ти, изглежда, преминава през експерименти и търсене на нови техники. Коя е Ина Христова? Търсач, откривател, разказвач…

Уча се да бъда търсач, откривател и разказвач, но и толкова други неща.

Работата ми е само малка следа от това, което ми се случва по пътя.

Илюстрации за „Лолита“ на Владимир Набоков, „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков и „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг, които Ина Христова включва в дипломната си работа „Literatura prohibida“ (“Забранената литература”)

Къде те сварваме в момента? С какво се занимаваш сега?

В момента се намирам в едно Мексиканско селце – Ордуня, Халапа, Веракруз, в старинна колониална къща La Ceiba Gráfica, която е превърната в център за изследване и развитие на графични техники. В следващите два месеца ще работя в Ателието по литография. Тук съм, за да реализирам авторска книга с графики и да изследвам антропологията, историята и легендите от Мексико.

Разкажи ни повече за срещите си с други артисти, за гнездата, споделените ателиета и проекти.

Един от основните проекти, в които участвам в Барселона е ателие – галерия Еспаи Брут, това е място за срещи с други артисти. Свързва ни любовта към илюстрацията и графиката. Създадохме го преди две години и преминахме през доста неща. Организираме различни ателиета, изложби и премиери на книги, защото знаем, че е важно да има подобно място в града.

Докато съм в Мексико се срещам с местни артисти, графици, печатам техни графики и разменяме опит. А от ателието LAPIS.MX ме поканиха да направя тридневен клас по илюстрация.

Какви теми и образи те вълнуват? Какво би искала да изразиш с личните си проекти? Например с чудните „акордеони“, посветени на забранената литература, с шаманите, с лабиринтите…  

Интересувам се от легенди, митология, истории, който преодоляват времето и пространството.

Архетипни образи и различни представи за света и човека. Вълнува ме света на сънищата, където имаме пълната свобода да рисуваме всичко. Различните идеи идват и си отиват, а у мен остава опита, послевкуса от реализирането им.

Какво е за теб илюстрацията? Как се срещате и разбирате с текста? Разкажи ни за илюстрацията,  не като интерпретация на текста, а „като обгръщане, като една прегръдка“.

Илюстрирането е прочит, интерпретация, лична гледна точка, но и нещо повече. Когато работя с текст се опитвам да разширя пространството и да претворя идеите визуално.

Илюстрацията е като превод, от думи в образ, от време в пространство, от умствено към осезателно.

Има ли книга, към която много ти се иска да добавиш твои щрихи?

Има доста книги, които бих искала да илюстрирам. Винаги докато чета, си представям как биха изглеждали илюстрациите.

Много обичам да правя корици на книги, така че ми се иска да направя колекция на един и същ автор, например Жозе Сарамаго, който ми е много любим.

А от детските книги съм си мечтала за „Пет Приказки“ на Валери Петров, „Анини приказки“ на Стефан Цанев, „Братята с лъвски сърца“ на Астрид Линдгрен – като цяло любими мои книги.

От ръчно изработените книги и илюстрацията с най-различни техники, до графиката и литографията. Кои всъщност са любимите ти изразни средства и платна? Как, например, изваждаш светлината от тъмнината?

За мен е много важен процесът на създаване и изразяване на идеи като цяло. Именно затова обичам да използвам различни методи и изразни средства. Научавам много от всяка техника. В областта на илюстрацията често се сблъсквам с разнообразни проекти, които изискват различен начин на работа.

Наскоро рисувах за детско телевизионно предаване и трябваше да експериментирам с различни техники. Именно защото процесът на реализиране, самият жест и играта с разнообразни материали е фокус на интерес. В последната година и половина се занимавам с литография,

интересувам се именно от тясната връзка между изкуство и занаят,

която съществува в графиката. Литографията ми дава различен фокус и е моето място за експеримент. Времето в ателието протича по различен начин, представете си лаборатория за образи. Един ден експериментът е успешен, друг ден всички условия са срещу теб.

Разходи ни из още любими проекти.

Обичам да илюстрирам детски книги. В Испания работя с издателство A buen Paso и Ekaré. С тях си сътруднича по следващите детски книги, които ще излязат съвсем скоро. В България работя за издателство „Лист“, за поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“.

С теб ни запозна Вяра Бояджиева. Чрез поредицата-щафета (Не)познатите визуални артисти на България тя отправи много любопитен въпрос: Какво те е научила илюстрацията през годините в личен план? Развила ли е в теб черти на характера и как?”. Какво би ѝ отговорила?

Илюстрацията ме е научила да гледам между редовете, изострила е интуицията ми като с острилка…

Oт друга страна ме е направила доста отговорна и трудолюбива. Също така ми дава възможност да живея живота си по различен начин, защото трябва често да импровизирам и да се променям.

А ти имаш ли незададен въпрос към любим, български визуален артист?

Имам въпрос към любимата ми Люба Халева: От какво се нуждае един артист, за да бъде добър илюстратор?

На работата на Вяра Бояджиева може да се насладите тук: Web | Instagram | Facebook  

Всички гости в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България ви очакват тук.

При Ина Христова ни отведоха:

Вяра Бояджиева: Разказвам най-жизнено и емоционално, когато използвам цвят

Калина Мухова: “Работата на илюстратора добива смисъл, само когато се сподели” (интервю)

Мира Мирославова: Ползвам молив, с който да кажа каквото чувствам (интервю)

Ясен Григоров: Правенето на изкуство е концентрат от свобода (интервю)