Съвсем наскоро издателство Сиела ни зарадва с тематичния сборник „Баба Марта и месеците“.

Книгата съдържа многобройни забавни и поучителни притчи, написани от писателя Слави Ганев и илюстрирани от художника Дамян Дамянов.

Историите са подходящи и за възрастни и за деца, а според анотацията на задната корица всички те са достойни да ни вдъхновят да бъдем по-добри хора.

Веселите лудории на Марта, братята ѝ сечковци Януари и Февруари, скромният и добродушен Април, красавецът Май, мъдрият Септември и останалите членове на приказното семейство носят послания като: любовта е най-сладка, когато се пребориш за нея; злото ти вреди; добротата трябва да търсим; ако не харесваш някого, научи първо кой е, пък поне опитай да го обикнеш; пази се от предразсъдъци; ако имаш умения, които другите нямат – по-добре работи заедно с тях, не им пречи, не ги подигравай; и още много…

Преди обаче децата на Баба Година и Дядо Време от новоизлязлата книга да добият тези литературни образи, някои от тях са изкристализирали в народното творчество на българите, а и други балкански народи.

Януари

Най-големият брат сред месеците е тъкмо Януари. Според римляните, той е свързан с двуликия бог Янус, който гледа едновременно в миналото и настоящето. За българите обаче, това е Голям Сечко. Макар и да не носи лош нрав, той идва при хората с мраз и студ, посипва стрехите им със сняг, а студеният вятър пресича бедните човеци като секира. Януари е побратим на самия Влах – северният вятър. Същият няма по-голям враг от Лодос – южнякът, готов да размрази всяка снежинка. Именно в тая разпра между ветровете се намесва Януари и успява да я прекрати по най-неочакван начин. За това обаче, ще научите от разказвача в „Разпрата между ветровете и вълшебното камъче“.

Февруари

Малък Сечко е наистина суров месец. За разлика от по-големия си брат, той обича тъкмо студа и леда. Дори зимната храна му се услажда повече от другите. Заради тоя нездравословен начин на живот Февруари е вечно болнав. Може би най-известната история, в която е намесен е оная за виното. Веднъж с любимата му сестрица – Марта, си направили вино в общо буре. На Малък Сечко така му се усладило обаче, че не оставил и капчица за нея. Всичко изпил. Не са много месеците надхитрили Марта, ала той успял. Това довело до тежка вражда помежду им, която стихнала едва след намета на майка им – Баба Година. Развръзката в „Косовете от върха и делбата на виното“ може и да ви се стори учудваща.

Марта

Марта е най-позната сред месеците като персонаж. С годините обаче народният ѝ образ напълно се е изкривил в обществените разбирания. В автентичния фолклор тя не е старица, а млада девойка и невеста, облечена в типична за миналото червена булчинска рокля. Нейния младоженец – Април, носи бели дрехи, отново обичайни за отминали епохи. Всъщност оттук произлиза и най-популярния модел мартеница: червен и бял пискюл, символи на Марта и бъдещия ѝ съпруг.

Марта не бива да се счита и за предвестник на пролетта. За старите българи тя била последен месец на зимата, който със зъби и нокти се бори да не допусне топлите дни на земята. Марта била наричана Лошотия и от злоба покосявала и хора, и животни. Единствено спасение от нея били мартениците: талисмани, които я прокуждат. Чудно как днес гледаме на нея като на добродушна старица, след като за дедите ни е била сприхава девойка. Въпреки това в „Баба Марта и месеците“ са запазени много от добрите страни на едноименна героиня, които са типични по-скоро за съвременните ѝ интерпретации.

Април

Април е топъл и благ месец, няма спор. В същото време в някои от миговете му носят хлад, а дъждовете са твърде обичайни. Затова и според българите Април бил скромен и добродушен младеж, красавец, но с неугледен вид: скъсан бил кожухът му, кални обувките, разрошена косата. Марта много го харесвала, ала и му се гневяла, задето не се облича добре, задето не мие ръцете и лицето си. Той бил и един от малкото месеци, с когото сприхавата девойка се разбирала. Още от деца се познавали Марта и Април и вършели лудории. „Сирачето и раждането на пролетта“ разказва тъкмо за тях.

Само тия месеци народът е въплътил в епоса си, но пък и други герои се навъртат покрай тях: майка им Баба Година, слънцето, ветровете. В „Баба Марта и времето“ обаче ще се запознаете и с присмехулния хубавец и шегаджия Май, и с жежките братя Юли и Август, и с мъдреца Септември, пък и с останалите месеци.

Още от/ за „Баба Марта и месеците“

Откъс (и чудни илюстрации) от “Баба Марта и месеците”

На перото на Слави Ганев се възхищаваме още от…

“Мемоарите на една лека жена”: удивителна, отрезвяваща картина на една епоха. Много далече от порнографията, много близо до философските експерименти