Ако се чудите какво точно ви се чете и харесвате не един или два жанра, веднага препоръчвам „Черен пудел, риж котарак или Сватба с препятствия“ от руската писателка Елена Михалкова (Изд. “Еднорог”).

Тази книга е едновременно сложно заплетена криминална история, семейна драма, човешка комедия и един чудесен разказ за руската душа. От всичко по малко, забъркано с усет и майсторство от талантливата Михалкова, която освен умел разказвач, е и юрист на длъжността помощник-следовател. Да, няма да е лесно да познаете кой е убиецът, какъв е мотивът и как се преплитат следите. Разбира се, освен ако не следите внимателно стъпките на детектива с чудато име Макар Илюшин.

Сюжетът

Поканен на сватба в малкия провинциален град Шавлов, Илюшин въобще не предполага, че ще се озове насред черна комедия. На пръв поглед той тръгва да прекара няколко дни в компанията на обикновеното руско семейство Сисоеви и да се повесели на сватба. В дома им обаче няма нищо обикновено, още по-малко предсказумо, и вихърът на абсурдните събития довежда до съвсем истинско убийство. И така Макар, заедно със своя приятел и колега Сергей Бабкин, се заема с разследването на загадъчната смърт.

Над годеницата Галя надвисва тежката ръка на закона, а детективите се опитват да си изяснят все по-заплетената предистория на убийството. Задачата в никакъв случай не е лесна, защото за целта трябва да проучат внимателно трагикомичните образи на сватбарите. Бабичка с крехка външност и нрав на злобен трол, боксьор с нежно сърце, вражда между съседи, дебел риж котарак, пияница-женкар със зла жена и мумифициран старец със слабост към поезията. И всички те се събират на една маса, за да празнуват (макар и с явно нежелание) сватбата на скромния момък от село Олег, влюбил се градското момиче от Москва.

Историята е едновременно драматична и смешна, а ключова роля в разкриването на загадъчното престъпление ще изиграят котаракът Берендей и пуделът Лаврентий. Искате да се запознаете с тях, нали? И още една интересна подсказка – по някое време ще се търси изгубено съкровище, отново в стил „Сисоеви“.

Впечатленията

Най-много книгата ми допадна с невероятното чувство за хумор на Елена Михалкова, която може да накара читателя да се смее с глас на събития и хора, които по принцип са дори тъжни. Персонажите и ситуациите граничат с абсурда, който, от своя страна, ги прави непредсказуеми.

Вие не познавате такива хора, те изумяват,

и просто няма как да познаете какво ще направят в следващата страница. На моменти имах чувството, че се намирам на театрална пиеса, попаднала съм по средата на сцената и героите са толкова истински, че мога да се докосна до тях. Малко романи могат да накарат въображението на читателя да го направи така съпричастен към историята.

Още със запознаването с кратката биография на Михалкова, бях наясно, че този случай ще бъде заплетен, щом е писан от човек, чието работно ежедневие минава в подобна среда. Хубавото е, че липсват тежки правни или полицейски изрази и процедури, като детайлите са много добре обяснени на простичък език. Което по никакъв начин не прави историята лесна за разбиране или за разгадаване и интересът на читателя се държи разпален до последната страница. Която затворих с усмивка и малко тъга – че трябва да си тръгна от Щавлов и да се разделя с тези шарени хора.

И на трето, но в никакъв случай последно, място, именно необикновените герои правят тази книга толкова интересна. Макар и авторката да ни разказва много за всеки един от тях, докато се съмняваме в тяхната виновност, искаше ми се да науча още детайли за живота ми, за личните им постижения, желания, мечти. Да ги опозная и след разкриването на престъплението. Именно палитрата от герои за мен прави това произведение по-различно от другите типични криминални романи. Като цяло, трудно е да запомниш всички действащи лица, особено по-второстепенните. В „Черен пудел, риж котарак…“ обаче всички персонажи остават в съзнанието със своите особености, характер и история. И не би се отказал да опознаеш нито един от тях.

Избрани цитати

• От всичко на човек най-много му се иска да се доближи до затворените хора. Да пробиеш стената около тези отчуждени мерзавци, да надникнеш вътре: какво ли има там, какво? Да докажеш на самия себе си, че ти си по-ценен от останалите – онези, които не са се добрали до там.
• Тя обаче всъщност не мечтаеше да трови хората. Единствената й страст бе любовта към истината. Търсеше я навсякъде, където през бетонните плочи на лъжата се пръкнеше и най-тънкото стръкче истина. Ако в ръцете й попаднеше тухличката на някой факт, тя не мирясваше, докато не реконструираше цялата сграда: с тръбите, мазетата и парната инсталация. За разследванията на Шерлок Холмс са му били необходими следи от престъплението. Елисавета Архиповна бе достигнала свръхниво – достатъчно й беше да знае, че такива следи са съществували.
• Саша отдавна беше забелязала –

жената изобщо няма нужда да е нито умна, нито образована, за да бъде вещица. Дарбата да очароваш някого не зависи от интелекта.

• Тя по природа бе от онези деца, които не са особено сигурни в себе си и трябва да сверяват действията си с най-близкия авторитет. Това са децата, които с големите си очи гледат майките и татковците: „Правилно ли постъпвам?“, „Одобряваш ли ме?“. По време на разходка тичат при бабите си, просто така, за да се убедат, че не са ги изоставили. Нощем излизат от стаята си, за да проверят дали родителите им не са излезли и дали не са останали сами. Тези деца като че ли се съмняват не толкова в себе си, колкото в обкръжаващия ги свят. Ами ако той случайно ги е задраскал – и не е забелязал!

Малко за авторката

Елена Михалкова е една от най-популярните съвременни руски авторки на криминални романи. Юрист по образование и следовател по професия, нейната писателска кариера започва съвсем случайно. Тя създава първата си детективска история като отговор на предизвикателството на своя съпруг, също следовател, че няма да успее да измисли история, в която той да не познае кой е убиецът.

Част от книгите на Елена Михалкова са успешно екранизирани в Русия, а броят на почитателите ѝ нараства с всеки нов роман.

Още от Елена Михалкова

Откъс от “Не е препоръчително да се обиждат котки” на Елена Михалкова

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.