Илюстрацията като разказ и пътешествие, рисуването като добавяне на „думи“ и смисъл. Едно момиче притежава проникновението и таланта да твори по този начин. Щастливо отведени при нея от поредицата-щафета (Не)познатите визуални артисти на България, нямаме търпение да се запознаем…

Вяра Бояджиева

Трудно ни е да те наречем просто илюстратор. При краткото пътешествие из страниците на първата ти авторска детска книга например, бяхме водени от чуден разказвач. Разкажи ни повече за Вяра Бояджиева.

Ами, в процес на опознаване сме с Вяра…

Къде се намираш в момента, с какво се занимаваш?

В момента следвам Магистърска степен в Кеймбридж със специалност “Детска илюстрация”.

Изглежда, че Кеймбридж е пълен с любопитни типажи за разказите ти. Би ли споделила истории и моменти от скицника си.

О, определено. Пътувала съм много, но никъде не съм срещала такава концентрация от интересни хора. Тук за първи път се престраших (бях академично задължена да се престраша) да скицирам публично.

Не-вербалният диалог с моделите ми на улицата е бил на моменти толкова наситен,

че се създаваше осезаема връзка помежду ни, вълнуваща и интригуваща както често може да бъде среща с непознат.

Любимо ми беше скицирането в метрото в Лондон. От една страна става дума за тълпа непознати, имащи обща, може би, само дестинацията. Но от друга, пътуващите са по-скоро ‘група’, отколкото индивиди. Група от пътуващи хора. И когато някой започне да скицира се създава още по-специална микро-група около артиста.

Рисуването придава чувство на обща “дейност”, дава роли на свидетели и участници и размяната на усмивки ни прави всички съучастници в нещо, което почти се превръща в обща тайна.

Сред любимите ни твои работи е „Прекрасната Касандра“, написана от едва 12-годишната Джейн Остин (и наскоро издадена у нас от „Лист“). Разкажи ни за работата си по илюстрирането на книгата. Какво ти се искаше да вложиш в страниците ѝ?

Искаше ми се да придам чувство за хумор по същия фин начин по който Остин пише. А също и да илюстрирам това, което се чете между редовете – в историята Касандра среща приятелката си вдовица, която подава главата си от прозореца. Аз нарисувах папагал.

Свободата в илюстрацията е прекрасна.

Има ли книга, към която много ти се иска да добавиш твои щрихи?

Всяка история, която ме докосне.

Не всеки текст е приятелски настроен към илюстрацията,

според мен. Както и някои илюстрации, които обичат тишината и не оставят място за думи. Да не забравяме, че двете трябва да се допълват, а не да се надвикват. Но всъщност много бих искала да илюстрирам корици на музикални албуми. Израснала съм с музика и продължавам да раста с нея.

„Не ме разплаквай“ и „Библиотеката като разговор“ също ни се сториха неподражаеми със свежото си чувство за хумор, но и с многото пластове на разказ и рисунък. Разкажи ни за тях и за други любими илюстрации.

И двата проекта бяха за конкурси, които не спечелих, хе-хе!

Беше удоволствие да работя над “Не ме разплаквай”. Точно тогава бях пряко свързана с кулинарното изкуство и серията илюстрации се роди от само себе си.

Съветите в интернет за “избягване на сълзи, провокирани от лук” са сюрреалистични. Повечето съвети в интернет заслужават илюстрирана книга.

А “Библиотеката като разговор” е стара илюстрация, но няма да я обяснявам, защото не обичам да обяснявам илюстрациите си.

Как избираш темите на личните си проекти? Особено сме впечатлени от „Национална идентичност“ и „Какво общо имат помежду си?“.

Темите са често свързани с моят личен опит и живот. Искам да бъдат искрени и автентични, не искам претенциозно да се хвърлям в сфери, които не познавам и не съм изпитала лично. “Национална идентичност” е почти автобиография, написах я когато не знаех (и още не ми е съвсем ясно) с коя култура се идентифицирам.

В някои твои творби, вдъхновени от рутината (и красотата) на ежедневието, смесваш три различни техники. Рисувала си и по стени… Кои всъщност са любимите ти изразни средства и платна?

Любимото ми изразно средство са акрилните бои.

Мисля, че разказвам най-емоционално и жизнено, когато използвам цвят.

Напоследък в скицирането започнах да рисувам с цветни моливи и тънкописец, просто защото не можех да хващам моментите на улицата с четки и бои. Харесва ми, има повече спонтанност и по-малко интелект, което се изразява в искрени и уязвими образи.

Обичаш ли да импровизираш? Научихме, че имаш опит и в актьорската импровизация…

Обичам, но не и в рисуването, ха-ха! Пролетта на 2018-та година бях част от “NEW- The Improvised Musical”, където един месец се запознавах ежедневно с изкуството на импровизационния театър, предимно със завършили НАТФИЗ актьори – едно съществено предизвикателство за илюстратор. Беше урок, терапия и много смях. На самото представление не играх, но рисувах импровизирайки заедно с актьорите и музикантите.

С теб ни „запозна“ Калина Мухова, споделяйки, че си „една от любимите ми български илюстраторки. Нейният визуален свят е наситен с цвят и романтика. Има много много мили чувства, които успява да хване с четката си и ми е трудно да си я представя да се занимава с нещо друго освен с това което прави.“ Чрез поредицата-щафета (Не)познатите визуални артисти на България тя ти отправи и много любопитен въпрос: „Ако не се беше насочила към изкуството, с какво мислиш, че щеше да се занимаваш в момента?“. Какво би ѝ отговорила?

Думите на Кали са много мили, благодаря ѝ. Не съм обмисляла други професии, особено извън изкуството. Ако не беше стоп моушън или фотография, щеше да бъде в социалната сфера – хора с умствени увреждания, психически разстройства или претърпели травми.

А ти имаш ли незададен въпрос към любим, български визуален артист?

Бих попитала Ина Христова какво я е научила илюстрацията през годините в личен план? Развила ли е в нея черти на характера ѝ и как?

На работата на Вяра Бояджиева може да се насладите във Facebook | Instagram | Web

Всички гости в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България ви очакват тук.

При Вяра ни отведоха:

Калина Мухова: “Работата на илюстратора добива смисъл, само когато се сподели” (интервю)

Мира Мирославова: Ползвам молив, с който да кажа каквото чувствам (интервю)

Ясен Григоров: Правенето на изкуство е концентрат от свобода (интервю)