„Голотата има дълга традиция в изкуството,

традиция от хиляди години, в която човек се вглежда в себе си, за да размишлява, търси или дава отговори. За мен срещата на човешката фигура и природата е артикулация на две тела, изпълнени с красота и мистерия, плътта на земята и плътта на човека.

Плътта е видимото лице на един безкраен свят от емоции и мисли, свят на истории.“

Това разказва чилийският визуален артист Мартин Наваро (Martín Navarro) за работата си. Започнал артистичният си път в полето на маслената живопис („техника, която още практикувам“), той признава, че е фотографията бързо го „поглъща“. Разказва още, че при първите си снимки с голи модели постоянно се опитвал да ги насочва и съветва за позите и израженията на лицата им. После станал „по-зрял“ и мъдър.

„Когато снимам, имам усещането, че гледам през прозореца към място без време, където не се опитвам да насилвам нещата, опитвам се да уловя тези мимолетни моменти, когато моделът забравя своята голота.

Мигът, в който тя се свързва интимно със средата и самата себе си. Този миг, в който забравя времето и просто е, съществува без да желае да бъде нещо друго“, обяснява още Мартин за процеса си на работа.

А резултатът от нея са фотографии, запечатали сурова красота, „груби“ пейзажи и нежни текстури…

Фотографията на Martín Navarro

Снимки и допълнителна информация:
Martín Navarro: Web | Instagram