Началните надписи на филма са изтекли току що. Тъмно е – в салона и на екрана. И изведнъж – бам!

Рязък, проглушителен звук от тъп удар. Вече си буден.

Озовал си се в нелегална мина, миг по-късно – в дом, въплъщение на нищетата. Това са първите образи, звуци и усещания от филма „Ирина“ на Надежда Косева. Филм, който буди (въпроси и възхищение), филм, който води – деликатно и умело композирано, от мрака към светлината – с всеки кадър, с всяко внушение.

Но преди всичко – филм, който успява да го постигне с лаконичен диалог и богат кино език, с малко думи и много присъствие – както пред, така и зад камерата.

Ирина на Надежда Косева

„Ирина“ е дебютният пълнометражен филм на Надежда Косева, която познаваме от късометражното кино (нейният „Омлет“ стига до най-престижния фестивал за независимо кино „Сънданс“), както и като продуцент (на „Жажда“ на Светла Цоцоркова и „Буферна зона“ на Георги Дюлгеров).

„Ирина“ е дебют и за актрисата Мартина Апостолова – в игралното кино, защото театралната сцена вече я обича, особено под режисурата на Възкресия Вихърова и Десислава Шпатова. В останалите роли във филма са (един много нетипичен и въздействащ) Христо Ушев, (силно присъстващата, удивително плътна и контрастна в превъплъщенията си) Касиел Ноа Ашер, (убедителните и правдиви в играта си) Ирини Жамбонас, Александър Косев, Красимир Доков и др.

Сценарият е дело основно на Светослав Овчаров, Надежда Косева споделя, че тя и Боян Вулетич са добавили към него „основно атмосфера“. Богатото си въздействие и фина естетика „Ирина“ дължи и на оператора Кирил Проданов, на художника на продукцията Ивелина Минева, на композитора Петър Дундаков. 

Коя е Ирина

Ирина живее в малък миньорски град и работи в крайпътна кръчма. В един и същи ден мъжът й е осакатен в злополука, а тя е уволнена от работа. За да спаси семейството си, тя решава да стане сурогатна майка – да износи детето на непознати хора срещу заплащане. Постепенно Ирина ще открие какво значи да обичаш и да прощаваш.

Надежда Косева разказва: „Да носиш дете и да родиш, променя живота на всяка жена. Моят също.

„Ирина“ е много лична и много женска (но не феминистка) история за преоткриването на света чрез новия живот…

„Ирина“ е поетичен поглед към свят, в който на пръв поглед липсва всякаква поезия. Филмът разказва историята с прости изразни средства, не разчита на стилизирана, нестандратна визия – стремили сме се към максимална автентичност и искреност на образите…

„Ирина“ е филм за прошката.

История, която поставя морални и етични въпроси, но едновременно с това ни води на място, където отговорите им губят своето значение. Място, на което прошката е единственият начин за превъзмогване на отчаянието, болката и гнева. Единственият начин да оцелееш.“

Световната си премиера филмът прави още миналата година, като оттогава има над 20 отличия от световни фестивали, включително номинация за Европейско откритие (Discovery Award – Prix FIPRESCI) на Европейските филмови награди 2019, две отличия на фестивала SEEFest (South East European Film Festival), който се проведе в Лос Анджелис – за най-добър филм и тази на публиката, награда на СБФД Котбус ’18 – за най-добър дебютен филм, най-добра актриса (Мартина Апостолова), Тирана ’18 – „Златен бухал“ за най-добър филм, Варшава ’18 – Наградата на Екуменическото жури и специалната награда на журито за Мартина Апостолова и още мн. др.

За кастинга, снимачния процес и приема на „Ирина“ по света ни разказват Надежда Косева, Мартина Апостолава и Касиел Ноа Ашер

С „Ирина“ може да срещнем от 25 октомври по кината в София, Пловдив, Бургас, Варна, Каварна, Благоевград, Стара Загора, Велико Търново, Русе, Ловеч, Мездра, Бяла Слатина, Монтана, Кюстендил. Предстоят да бъдат добавени и още градове.

За повече информация следете официалния сайт и FB страницата на Ирина.

Тази статия е част от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с финансовата подкрепа на програма „Критика“ на Национален фонд „Култура“.