"Сънища" на Виктор Меламед

Светът – шарен, съвсем (не)изненадващ, безкрайно голям и същевременно сякаш по-малък от картонена кутийка, се разстиля с цялата си прелест в сборника с разкази „Сънища(ИК „Сиела”) на генералния почетен консул на Кралство Тайланд в България Виктор Меламед.

Книгата съдържа 20 кратки художествени истории, писани от Меламед през последните четири години – от януари 2014 до юли 2018 г., и е илюстрирана от Греди Асса.

На страниците на сборника Виктор Меламед ни запознава с колоритните си герои, чиито образи демонстрират богатия му житейски опит, развинтеното му въображение и езика на сладкодумен разказвач, с които авторът изпъква във всеки от двайсетте си разказа.

„Сънища” е книга, която събаря стени, прекосява граници и континенти, развежда читателя из най-далечни дестинации и го запознава с богата палитра от персонажи и техните невероятни, но и съвсем истински истории, за да ни напомни, че всички ние малко или много си приличаме.

Това е книга за копнежи и полети – както на духа, така и във времето и пространството, в един свят на сънища, спомени и мечти, обвити в завидното чувство за хумор на своя автор.

Пътешествието
(откъс)

из сборника “Сънища”
на Виктор Меламед

Съпрузите Арнаудови бяха лидерско семейство. Те винаги заемаха обществената позиция, която в деветдесет процента от случаите съвпада с тази на властимащите, а в останалите десет – с тази на техния личен интерес. Доскоро ръководеха известна част от колегите в службата си, по-голяма част от съседите в жилищата, които бяха обитавали през годините, и безспорно всичките си роднини и по двете линии. Имаха удивителен син­хрон в действията си, когато трябваше да поведат масите за „ленински съботник“, „ден без тютюнев дим“ или „гражданско неподчинение“ срещу премахването на незаконно построените гаражи в градинката зад блока, два от които, разбира се, бяха техни. Самите те, израсли в малки провинциални градчета на Северозапада, отдавна бяха прекъснали пъпната връв с род­ните места не само защото бяха успели да мотивират всичките си роднини да ги последват, а и защото считаха себе си за едни от най-активните строители на съвременния облик на столица­та. Арнаудови гледаха на себе си като на истински столичани, нотабили, и това допълнително мотивираше тяхното лидерско самочувствие и поведение.

Макар и пенсионери от няколко години, те продължаваха да водят изключително активен обществен живот, който до та­кава степен изпълваше ежедневието им, че в него не оставаше никакво време за деца, внуци или други „лигавщини“.

Денят им започваше по традиция в ранни зори. С годи­ните бяха ограничили съня си до физиологичния минимум от 5-6 часа на денонощие, затова и двете им деца побързаха да се оженят млади, за да избягат от безумния ред и дневен режим на родителите си! И след пенсионирането те не прекъснаха връзката си с учреждението, в което и двамата бяха прекарали повече от 35 години чиновнически възход. Сега Арнаудов беше председател на Клуба на ветераните, а съпругата му – главен секретар. Бяха получили една малка стая на последния етаж в престижна административна сграда в центъра на столицата за своите профсъюзни нужди, за която никой друг освен тях не притежаваше ключ, нито имаше право да влиза без разреше­нието им! Стаята, оборудвана с компютър, телефон и голяма старовремска метална каса, беше с класическото обзавеждане на късния учрежденски соц, така близък по дух и манталитет на лидерското семейство.

Далеч преди всички останали служители в сградата Арна­удови започваха своя ден с преглед на печата, писане на писма и прошения до членовете ветерани и ръководството на учреж­дението за финансова подкрепа на пълния с инициативи гра­фик на клуба. Следваше обилен обяд в стола на ведомството, който заместваше и вечерята, срещи със стари колеги и нови началници, бърз пазар само на най-необходимото от близкия внушителен супермаркет и накрая, но всяка вечер, преглед на финансовото състояние на семейството. Около 12 часа вечерта лампите в апартамента им изгасваха до 05.30 на другия ден, когато старият железен съветски будилник известяваше с двете си камбанки часа за ставане.

Арнаудови имаха добри спестявания. Навремето бяха дали по 10 000 лева на всяко от децата за сватбите им и с това смя­таха, че са изпълнили родителския си дълг. Бяха отворили и детски влогове с по 1000 лева за първите внучета, кръстени, разбира се, на тях, но с повече не се ангажираха, макар че на бял свят се бяха появили и други внуци, в семейството бяха влезли нови роднини, а децата минаха през цялата въртележ­ка на постсоциалистическия икономически модел. Арнаудови умело избегнаха фалита на банките от деветдесетте години, за­щото както и тогава, така и сега предпочитаха да държат пари­те близко до себе си и категорично не приемаха каквото и да е банково коопериране.

Чувстваха се все още млади и някак неусетно започнаха да си говорят за пътешествия и малко по-големи харчове за себе си! Бяха връстници, а и родени с разлика от няколко дни, така че години наред празнуваха рождените си дни заедно, винаги в съботата между двете дати. Скоро им предстояха две годишни­ни – рождените и годишнина от началото на съвместния им жи­вот. Тези поводи си струваха едно по-екзотично пътуване, едно „леко разпищолване“ (любим израз на госпожата) и бюджет от няколко хиляди, който щеше да бъде отнесен в перо „семейни придобивки“.

Арнаудови не бяха новаци в пътешествията. Като активни членове на Българския туринг клуб в годините на социализма, те имаха навъртени из Източна и Западна Европа повече от 10 000 километра с първия си автомобил шкода „Октавия“. После смениха шкодата с лада, ладата – с опел „Кадет“, втора ръка от Швейцария, а от няколко години отново се возеха на шкода, само че „Супърб“, която повечето време стоеше в единия от двата гаража зад блока и навърташе на година не повече от 3-4 хиляди километра.

Колата си е кола, но за това пътешествие, което бяха замис­лили, тя не можеше да помогне! Ставаше дума за голямо пъту­ване, на повече от 8000 километра от България, до място, което можеше да се достигне само с 11-часов полет над 9 държави (това Арнаудов беше установил, гледайки картата на полета в един специален сайт). Твърде сериозно начинание за техния иначе лимитиран начин на живот в последните години.

Тайланд! Ето кое бе възбудило апетита за приключения на достойното семейство и в последните няколко месеца изпълваше техните дни и нощи с организацията и проучването на маршрута!

Бяха решили да са в Банкок в съботата между техните рождени дни и да честват празниците в ресторанта на хоте­ла, избран прецизно след няколкомесечна селекция на всички сайтове за хотелски резервации и изчетени стотици мнения на туристи от цял свят. Няколко дни в града на златния Буда с обиколка на двореца, храмовете и каквито музеи има, после две нощи в курорта на греха Патая, искаха да посетят шоуто на травеститите, отново за два дена в Банкок – шопинг из пазари­те и разходка с лодка по река Чао Прая и накрая – една седмица на Пукет за пълен релакс и зареждане на батериите. В подго­товката на това пътуване, както обикновено, не се довериха на никого. Обследваха десетки туристически сайтове, прочетоха де каквото имаше като информация за държавата и курортите, които искаха да посетят, и съвсем дискретно свериха своята информация с тази на бивши колеги, които вече бяха посети­ли Кралството, но с организирана екскурзия и чартърен полет. Боейки се от завистта на хората и излишни въпроси за тяхното финансово състояние, не искаха да съобщават на никого къде отиват. Разправяха, че ще навестят родните си места, където бяха оставили къщи, отдавна необитавани от никого и за които уж щяха да се погрижат. Нямаше да има въпроси, нито амби­ции от някого да ги последва.

Конспирацията в начинанията бе част от житейската фило­софия на семейството. Даже децата им, особено след като из­летяха от фамилния дом, бяха прибавени в графа „другите“ – тези, които трябваше да бъдат държани настрана от семейните дела. „Другите“ на практика бяха всички освен тях двамата. Затова Арнаудови не казаха на никого какво смятат да пред­приемат. Обявиха две седмици ваканция за Клуба на ветера­ните, казаха на близките си, че заминават на село, помолиха съседите да поливат цветята, които предвидливо бяха изкарани на площадката пред апартамента им, и отлетяха.

Петнадесет дни по-късно на летището Мария Арнаудова кацна сама. С подпухнали от плач очи, отслабнала и съсухрена като запечен чироз, прегърбена, тя едва довлече до таксито го­лям куфар и пътна чанта.

За автора и премиерата на книгата

Виктор Меламед

Виктор Меламед

Виктор Меламед (1958) е родом от Пловдив.

Завършва Българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, а от 1985 до 2003 г. работи в авиокомпания „Балкан“, изминавайки целия път от редактор във ведомствения вестник „Полет” до вицепрезидент „Външни връзки и реклама” и говорител на компанията.

От  2003 г. е почетен консул, а от 2018 г. генерален почетен консул на Кралство Тайланд в България.

През 2016 г. е отличен с „Офицер на най-благородния орден на Тайландската корона” – една от най-престижните награди, връчвани от Кралството.

От 2009 г. е съосновател и партньор в компанията за публични комуникации „ФАМА Консултинг“ , а от тази година е директор на Българския офис на „Американския еврейски комитет“ – най-старата неправителствена организация в света, основана през 1906 г.

Освен на сборника с разкази „Сънища”, Виктор Меламед е автор на книгата с детска поезия „В стаята с играчките“ (2017), посветена на любимите му внуци Виктор и Александър.

Премиерата на „Сънища” от Виктор Меламед ще се проведе на 5 ноември (понеделник) от 18:30 часа на Камерна сцена на Народен театърИван Вазов”. Книгата ще представят писателят и главен редактор на издателство „Сиела” Захари Карабашлиев, доц. Мариета Гиргинова и художникът Греди Асса.

Актьорите Емануела Шкодрева и Васил Ряхов ще прочетат откъси от разказите „Пътешествието” и „Сънища”, а след официалната част ще се състои коктейл, по време на който авторът Меламед ще раздава автографи.

За корицата на „Сънища” е използвана творба на Греди Асса, чийто са и илюстрациите в книгата. Художественото оформление на корицата е на Дамян Дамянов.

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (100%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук