„Планината Атон трудно се поддава на заснемане,

не само защото монашеската общност отхвърля фотографията като оскверняващ акт, а и поради нуждата от продължително наблюдение за разкриване на същността й. Тя е забулена зад живописна семиотика, причудлив фолклор и непоклатими притчи за чудеса. В общата атмосфера на безмълвие и загадъчност се преплитат минало и настояще, традиция и свобода, мощ и слабост, мрак и светлина.[…] На Атон няма булеварди, а само прашни пътища, чиито криволици непременно отвеждат до изумителни места. От там започват тайнствените пътеки към манастирите, аязмите и пещерите, до малките убежища и килии на отшелниците, добрали се по собствен път до същността на живота.“ – разказва фотографът Стратос Калафатис.

През поглед, който е колкото духовен, толкова и естетически, фотографиите на Калафатис успяват да предадат същността на това уникално място, неговата история и хилядолетна традиция, да опишат природата, която е останала почти недокосната и дивата красота на пейзажа. Фотографът се спира на лицата, на детайлите от ежедневието, на бавното време, на контраста между вътрешното богатство и аскетичната бедност. Тези елементи съчетани с езика на съвременната фотография, създават необичаен разказ за Атон в един изключително личен стил, верен на фотографските принципи на автора. 

“Оригинален разказ за фотографско приключение, довело до разработване на

уникална продукция – едновременно документална и поетична – прекрачваща далеч отвъд обичайното споделяне на преживявания

[…] По следите на фотографа се срещаме с духовници на различна възраст, от престарели брадати монаси с набръчкани лица, до голобради юноши, недокоснати от въздействието на времето. Образите им са запечатани с нежност, приятелство, уважение, понякога с искрена обич, както в портрета на млад мъж, държащ в ръката си златистокафява пеперуда […] Централно място в работата на Калафатис е отредено на избора на цвета, чрез въздействие върху негатива, със стремеж да се изостри ефектът на обилна светлина върху тоналностите.” –  пише френският критик Кристиан Кажол. 

Атон: Цветове на вярата
изложба на Стратос Калафатис

Галерия Синтезис
12 май – 16 юли 2022
Куратор: Надежда Павлова.
Откриване: 12 май 2022 г., 18:30 ч.
в присъствието на автора, издателя Ставрос Пецопулус и доц. Никола Лаутлиев.

Галерия Синтезис, Фотосинтезис и Пловдивско фотографско средище представят изложбата “Атон: Цветове на вярата” на известния гръцки фотограф Стратос Калафатис. Той посвещава години от живота си на изследването и опознаването на Атон*: неговите пейзажи, манастири, но най-вече на хората, които го обитават. В периода 2008 – 2013 г. авторът пътува до Света гора над 30 пъти и прекарва 200 дни и нощи във фотографско поклонничество, за да достигне до дълбоко разбиране на този свят на уединение и духовност.

По време на гостуването си в галерия Синтезис,  Стратос Калафатис ще направи тур в изложбата, ще се включи в представяне на атинското издателството Агра Принт и ще води  тридневна Работилница за документална фотография във Фотосинтезис.

Изложбата „Атон: Цветове на вярата” е показвана в десетки музеи и галерии по света, между които Музея Бозар в Брюксел и Централна изложбена зала Манеж в Санкт-Петербург, а през 2021 г.  е част от програмата на Международните фотографски срещи в Пловдив. 

За автора

Стратос Калафатис е фотограф, куратор и преподавател. Роден в Кавала през 1966 г. Живее и работи в Солун. Той е бивш състезател по лека-атлетика от Националния отбор на Гърция. След като завършва Солунския университет “Аристотел” през 1987 г., учи фотография в Арт института във Филаделфия между 1991 и 1993 г. След завръщането си в Гърция, организира множество изложби, семинари и творчески работилници. Участва в създаването на Музея на фотографията в Солун е избран за  директор на Фотографския център на остров Скопелос в Гърция. 

Негови фотографии са представени в множество самостоятелни изложби и фестивали като: Международно биенале във Венеция, Международно триенале в Тампере, Финландия, PhotoEspana в Мардид и фестивала Les Rencontres d’Arles в Арл, Франция. Автор е на четири фотокниги издадени от гръцкото издателство Agra Publications, като най-известните са Athos: The Colours of Faith (2014) и Archipelago (2017). Стратос Калафатис е представляван от престижната галерия Bernier Eliades в Атина.

Личен сайт: www.stratoskalafatis.com

*Полуостров Атон, наричан „Автономна монашеска държава Света Гора“ е труднодостъпен планински масив в северна Гърция. В него са разположени двадесет манастира, приютяващи две до три хиляди православни монаси – гърци, българи, румънци, руснаци, сърби и хора от други националности, живеещи в усамотение. Този район, смятан за духовно средище на православието от 1054 насам, разполага с особен статут на автономия. Цивилен управител, назначен от гръцката държава, урежда административните и съдебните въпроси. Всички монаси – гърци и чужденци – имат еднакви права. Републиката е освободена от данъци и монасите не подлежат на преброяване. На посетителите се издава специален пропуск, допускат се само мъже, а присъствието на „всяко същество от женски пол“ е строго забранено. Ежегодно около 35 000 поклонници от цял свят  посещават полуострова, който е в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно и природно наследство от 1988 г. 

Съпътстваща програма

13 май (петък), 18:30 ч. 
Тур в изложбата със Стратос Калафатис 
(на английски език)

14 май (събота), 16:00 – 18:00 ч.
Нощ на музеите и галериите 2022
Представяне на фотокниги от издателството Агра Принт в присъствието на издателя Ставрос Пецопулус и фотографа Стратос Калафатис.

17-19 юни (петък-неделя)
Работилница за документална фотография със Стратос Калафатис

23 юни (четвъртък)
Библиотека Фотосинтезис: Отворени врати
Фокус: Тяло и душаж

Още за фотографското приключение и творческия процес

„За пръв път стъпих на планината Атон през 1977 г., бях  11 годишен. Ходил съм там неколкократно и по-късно, като поклонник. Правил съм някои снимки, но фотографският проект съзря изцяло през януари 2008 г. и завърши през декември 2012 г., след тридесет престоя от общо двеста дни и нощи. А през септември 2014 г. излезе първата книга и бе показана първата изложба, последвана от множество други, в Гърция и чужбина. През 2018 г. отново посетих Атон за десет дни, за да заснема нови снимки. Така се появи и втората версия на книгата, с по-голям брой и различен подбор на снимки. Така, проектът е вече окончателно приключен.“ Това пестеливо предисловие на Стратос Калафатис въвежда към оригинален разказ за фотографско приключение, довело до разработване на уникална продукция – едновременно документална и поетична – прекрачваща далеч отвъд обичайното споделяне на преживявания. Вдъхновеното повествование, което тя предлага, ни навежда също на дълбок размисъл за боравенето с цветовата гама. През многовековното си съществуване, монашеската република нa полуостров Атон, наричана „Автономна монашеска държава Света Гора“, не е преставала да привлича и очарова. Разположеният в северна Гърция планински масив, окъпан от водите на Егейско море, е труднодостъпен, отчасти пустинен, увенчан с шеметни, нерядко заснежени върхове. В него са намерили убежище двадесет манастира, приютяващи две до три хиляди православни монаси – гърци, българи, румънци, руснаци, сърби и хора от други националности, живеещи в усамотение, отдадени на интроспекция и молитва, в пейзаж от планински чукари, наподобяващ на „християнски Тибет“. Този район, смятан за духовно средище на православието от 1054 насам, разполага с особен статут на автономия. Цивилен управител, назначен от гръцката държава, урежда административните и съдебните въпроси. Всички монаси – гърци и чужденци – разполагат с еднакви права. Дошлите от държави извън Гърция получават автоматично право на гръцко гражданство (но се изисква да научат езика). Републиката е освободена от данъци и монасите не подлежат на преброяване. За осигуряване на спокойствие и усамотение, посещения се допускат само срещу пропуск, издаван в Солун, срещу представяне на мотивационно писмо. Въпреки това, около 35 000 души от цял свят ежегодно посещават полуострова, за да се запознаят с обектите, фигуриращи от 1988 г. в списъка на Световната съкровищница на ЮНЕСКО. Приемат се само мъже, а присъствието на „всяко същество от женски пол“ е строго забранено, за да не смути спокойствието на монасите. Забраната важи изрично за „домашни гръбначни животни“, с две изключения: кокошките (яйцата им се използват в кухнята и за изписване на иконите) и котките (за прогонване на гризачите). Рухването на Съветския съюз и последвалите от това сътресения в източния блок, доведоха до масово навлизане на православни монаси в Атон. Наложи се радикално решение – ограничаване до 10% на броя на новодошлите и задължение кандидатите да владеят гръцки – официален език на общността.

            Това необикновено място е било от край време примамливо за фотографите, които създадоха многобройни серии от документални черно-бели и цветни снимки, главно по модела на описанията и фоторепортажите, срещани по страниците на списания от типа на National Geographic. Заснемани са географските особености на местността, обитателите й – неизменно облечени в черни раса – пещерите, средиземноморската растителност… Това са илюстративни фотографии, показващи външния облик на обектите, сходни жанрово с любителските снимки-сувенири от пътувания и събития. Подходът на Стратос Калафатис е коренно различен. Бихме го оприличили на поглед отвътре, на предоставяне на задълбочена и трайна представа за заснетите изображения: „Планината Атон трудно се подава на заснемане, не само защото монашеската общност отхвърля фотографията като оскверняващ акт, а главно поради нуждата от продължително наблюдение за разкриване на същността й. Тя е забулена зад специфична семиотика, причудлив фолклор и непоклатими притчи за чудеса. В общата атмосфера на безмълвие и загадъчност се преплитат минало и настояще, традиция и свобода, мощ и слабост, мрак и светлина.“

         Централно място в работата на Калафатис е отредено на избора на цвета, чрез въздействие върху негатива, със стремеж да се изостри ефектът на обилна светлина върху тоналностите. Добре личи приемствеността с други проекти на автора като „Дневник“ или посветената на морето поредица „Архипелази“, в която нюансите на синьото се редуват до пълно потапяне в мрака. Явна е също решимостта – и способността – да се преодолее изобразителността и се възвеличаят умело подбрани модалности на пленителна красота, ведро спокойствие, извисяване над тривиалното и дълбока душевност. Особеният подход към цветовата гама очевидно и естествено хармонизира с усърдието на проницателен и почтителен посетител, заел се да изследва Атонските дебри с постоянната надежда да преживее изненада. „На Атон няма булеварди, а само прашни пътища, чиито криволици непременно отвеждат до изумителни места. От там започват тайнствените пътеки към манастирите, аязмите и пещерите, до малките убежища и килии на отшелниците, добрали се по собствен начин до същността на живота.“

         По следите на фотографа се срещаме с духовници на различна възраст, от престарели брадати монаси с набръчкани лица, до голобради юноши, недокоснати от въздействието на времето. Образите им са запечатани с нежност, приятелство, уважение, понякога с искрена обич, както в портрета на млад мъж, държащ в ръката си златистокафява пеперуда. Проследяваме и цяла галерия от кръстове – обединяващ маркер, преминаващ като червена нишка през всички заснети места. Това са не само всевъзможни символи на разпятието, а и отблясъци на светлина, проникнали през рамката на стара порта, кръстообразна мазка червена боя върху стената, изящно резбован дървен кръст, фосфоресциращ кръст изникнал неочаквано сред храсталаците, кръстосани ивици от самозалепващо фолио върху дъска. Не липсват и природни пейзажи, понякога изпепелени от слънцето, другаде потънали в мъгла, от която зелената окраска на кипарисите избледнява до сиво.  При друго осветление, накацали върху стръмни склонове или притиснати от кактуси, стройните им фигури излъчват наситените си багри и пухкавите си очертания. Тук и там, зад скалите се прокрадва изглед към Беломорието. Заснети са и детайли от фрески – някои изтънчени, други несръчни, еднакво разкриващи искреността на автора им. Проникваме и в битовия мир на монашеските килии, от примитивно обзаведените, до граничещите с лукса, но винаги различни – букет от случайно събрани цветя, наниз от окачени спомени, възкръснали за нов живот. Отсъствие на каквото и да е описание или опит за обяснение; неизменно съблюдаване на почтително разстояние, но без преднамереност, а със затаен дъх и сдържана светлина, която сякаш извира от вътре. Залогът е да  се придаде видимост на непрогледното…

„Понякога бях наблюдател, друг път посветен в молитвите, церемониите, вечеринките, теологичните дебати и честванията на светци. Снимките всъщност останаха само претекст. Главният обект бе Светата гора. Крепкият спомен и устойчивостта на въздействието предизвикваха желанието да се завърна отново там.“