„Поручик Бенц” (Изд. Сиела) не е нито нова, нито непозната книга, а авторът й Димитър Димов е един от най-обичаните български писатели, създател на „Тютюн” и „Осъдени души”.

Книги на любимия Димитър Димов може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Романът е първият, създаден от автора, но дълбокият психологизъм, емоциалността на героите му и богатият език го изправят на висотата и на по-късните му романи.

Историческият момент, в който твори Димов, неизменно се пренася и в книгите му, което прави героите, независимо дали става дума за Елена и поручик Бенц или Фани Хорн и отец Ередиа, силно конфликтни и разкъсвани от дълбоки чувства и избори.

Сега романът е в ново издание, а художник на корицата е изключителният Дамян Дамянов.

Сюжетът

„Поручик Бенц” разказва историята на една драматична любов на фона на трагизма на войната, като авторът изследва мрачната, непозната страна на човешките страсти, любовта, която възвисява и облагородява, но която води и до самоунищожение.

Това е един не просто български роман, който разкрива част от нашата действителност в последните години на Първата световна война, но и носи елементи на чуждото, на досега на българското с историята на разкъсваната от битки Европа.

Поручик Бенц е германски военен лекар, който се влюбва в интелигентната и богата красавица от българския хайлайф Елена Петрашева, която е наполовина българка и наполовина французойка. Неговата чиста любов обаче е изправена пред непреодолими предизвикателства, които преобръщат живота му. Макар и на заден фон, вторичните герои също имат своя облик и истории, които са неизменна и допълваща част на основната история.

Впечатленията

„Поручик Бенц” не е книга, наситена с исторически факти или заплетен детайлен сюжет. Действието се развива в сравнително кратък период от време, а Димов се фокусира основно върху вътрешния свят на героите.

Впечтляващ е начинът, по който той „влиза” в сърцата и душите на своите герои, изправя ги пред бездни и описва терзанията и колебанията им, застинали в мига преди фаталния изход. Колкото повече четях със затаен дъх, толкова повече се чувствах привилегирована да се докосна до толкова изконни нишки на човешката душевност – безкрайно искрени, чувствителни и (само)унищожителни.

В днешното общество, което разполага с облагите на технологичния напредък и онлайн анонимността, струва ми се, такива чувства вече са невъзможни или са толкова дълбоко притъпени, че може и никога да не достигнем до тях.

Замислих се колко банална днес звучи любовта. Липсва й онази изпепеляваща сила, подсилена от усещането, че животът утре може да го нямаме вече. Днес хората, изправени пред смъртта, правят равносметки. Тогава хората са си давали правото да изживяват всяко чувство и емоция и са се борили до самия край, за да го имат тук и сега. Което поражда възхищение, защото изисква смелост да се бориш за поривите на сърцето си.  Силата на борбата до себеотрицанието.

Аз лично слагам Димов до един друг обичан от мен автор – Ерих Мария Ремарк. А „Поручик Бенц” ми напомни за една моя любима книга от немския майстор-разказвач – „Време да се живее и време да се мре”. Разликата – Димов си е наш и само ние можем напълно да разберем дълбочината на тази история, защото тя се случва (географски) близко до нас.

Избрани цитати

Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование иде от вътрешния пламък на личността.

• Глупаво би било да питате една жена дали ще ви обича цял живот. Съвсем искрено тя може да ви отговори „да” и после да изневери.
• Любовниият ужас е сладък и опияняващ, но той има качествата на всеки друг ужас. Той разяждаше, сломяваше неумолимо волята му. И всепак между двете възможности – да не бе срещал Елена в живота си и състоянието, в което се намираше сега – Бенц предпочиташе второто. Дори по-късно той искаше да преживее още веднъж мъчителната напрегнатост на тия дни, наситени с възторзи и съмнения, с усещането на щастие, което бе непостижимо, на сенки, които никоя светлина не можеше да разпръсне.
• Онова, що изпитваше, бе някакво чудесно усещане, че е свързан навеки в мискълта си с нея. То бе сладостно усещане за нов живот, който начеваше от снощи в тая къща, всред тия хора, който бе обречен на нея и криеше в себе си примирението на пълната всеотдайност (…) Опиянен от любовта си, Бенц гледаше лицето й, тъй далечно в  пространството, тъй близко в сърцето му,  и изпита безумен порив да сложи устните си върху това прекрасно матово чело, излъчващо най-съблазнителна женственост.

Малко за автора

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Той е писател и драматург, а по образование – ветеринарен лекар и професор по анатомия на гръбначните животни.

От 1942 г. пише разкази, пътеписи и драми, публикувани в редица вестници и списания. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман.

Първият му роман, „Поручик Бенц” е започнат около 1933 г. и е завършен в Бургас през 1938 г. След него той пише редица разкази и пътеписи, а след това започва роман без заглавие, който по-късно става основата на „Тютюн”, един от най-четените романи в нашата литература, върху когото писателят се фокусира след 1945 г.

Преди това, по време на престоя си в Испания, писателят създава друг роман, оставил следа в българската литература – „Осъдени души”.­­­  Връзката на Фани Хорн  с отец Ередиа, проектирана на фона на испанската действителност през Гражданската война, ражда интригуващ сюжет, който прави романа особено популярен. Димов умира на 1 април 1966 г. в Букурещ, Румъния.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.