2018 година е годината на кучето, но за децата ще е годината на зайчето, и то на едно определено зайче – Питър.

По едноименната книга за деца „Зайчето Питър” (написана и илюстрирана 1893 г., публ. 1901 г.) на английската писателка Биатрикс Потър от 30 март по екраните е високобюджетна CGI-анимация.

Дни преди това от издателство „Труд” представиха оригиналната книга по филма, както и симпатична версия за по-малките читатели – книга със стикери и забавления.

В книгата по филма „Зайчето Питър” непокорното зайче се опитва да се промъкне в зеленчуковата градина на фермера г-н Макгрегър в компанията на доста съмишленици.

Любопитна подробност, свързана с българското издание на книгата е, че Орлин Павлов, който дублира Питър във филма, ще гостувана децата от III Б клас на столичното 102 ОУ, на 19 април, за да ги запознае лично с палавото зайче. Това е част от програмата на тазгодишния „Поход на книгите“.

Зайчето Питър

Първа глава
ДА ЖИВЕЯТ ЗАЙЦИТЕ!

Беше един прекрасен ден в най-хубавото кътче на английската провинция. Слънцето огряваше хълмовете, изумруденозелените поля и реките на Лейк Дистрикт. Чуваше се сладката песен на врабчетата, прелитащи на ята над това специално кътче на Англия.

Всичко бе спокойно, докато една пухкава топка козина не се изстреля през полето. Тази пухкава топка козина е нашият герой, Зайчето Питър. Той беше малко зайче със синьо яке и без панталони. Зайче, което очевидно бе тръгнало на някаква мисия, и затова така препускаше през зелените поля на дома си. Той бе хитър и устремен – лесно се измъкна от Лис-Лисан, който бе винаги гладен за заешко, пъргаво се изкачи с подскоци по едно дърво, подминавайки Катеричето Лешничко, втурна се към един поток и без да се замисли стъпна на гърба на Джемайма Патравата патица, за да мине на другия бряг.

Една жаба седеше спокойно върху листо на лилия и ловеше риба в потока.

– Градината, а? – каза Джереми Рибаря на Питър. – Някой ден той ще те хване!

– От нищо не ме е страх! – усмихна се Питър и подскочи уплашен, когато една риба изскочи от водата. Е, поне нищо на сушата не плашеше нашия герой.

Питър скочи върху една каменна стена и мисията му бе спряна за кратко от мисис Тиги-Мигъл, таралежка в бяла престилка. Но скоро ще научите, че нищо не може да спре задълго нашия герой.

Питър припкаше през тучните зелени поляни и бързаше към дървото, където намираше братовчед си Бенджамин. Това бе специално дърво, понеже имаше най-добрия изглед към целта на Питър. Питър погледна надолу и видя старец, приведен над косачка за трева. Кожата на стареца бе набръчкана от слънцето, а лицето му – много намръщено. Това беше старият господин Макгрегър, а зеленчуковата му градина бе целта на мисията на Питър.

– Не мисля, че ще имаш достатъчно време – каза Бенджамин с притеснено изражение. – Мисля, че този път е по-добре да се откажеш. Почакай до следващия път.

– Прекалено много се притесняваш – отвърна му Питър.

– Един от нас трябва да го прави – отговори Бенджамин, но Питър вече бе побягнал. Бенджамин скочи след него, но падна от дървото. Бенджамин бе умно зайче, което обичаше да помага, а ушите му изглеждаха сякаш са сложени наобратно!

Бенджамин не беше единственият член на семейството на Питър, който бе излязъл днес. Точно до градината на стария господин Макгрегър стояха три зайчета, които се опитваха да достигнат една много жалка на вид къпина на върха на висок храст. Всяко зайче стоеше върху друго зайче. Това означаваше преди всичко, че накрая сигурно някое от тях щеше да падне.

– По-високо! – каза първото зайче Пухинка.

– Защо винаги аз съм най-отдолу? – изфъфли третото зайче Флопси.

– Защото си най-малката – отвърна второто зайче Мопси.

– С шестнадесет секунди! – възрази Флопси.

Питър притича до трите си сестрички тъкмо когато Флопси падна на земята. Тя повали със себе си Мопси и Пухинка. Трите зайчета се съвзеха от падането и погледнаха големия си брат.

И трите обичаха Зайчето Питър.

– Влизам в градината! – заяви Питър.

– Намерихме малко къпини – каза Флопси и вдигна две изсушени, набръчкани плодчета, които не изглеждаха никак вкусни.

– Това не са къпини. Това са призраци на къпини – каза Питър. Той знаеше, че може да намери по-добра храна за сестрите си. – Това… – посочи той, гледайки надолу към градината на господин Макгрегър. – Това заслужаваме. И това ще получим.

– Може ли този път да вляза с теб? – попита го Пухинка.

– Не, трябвате ми за съгледвачи, както винаги. Не искам да ви поставям в опасност, когато се изправя лице в лице със смъртта за доброто на семейството ни. Ще бъде забавно! – каза Питър и им намигна.

Той беше развълнуван от мисията, но знаеше, че трябва да пази семейството си. Трябваше да влезе в градината на господин Макгрегър сам.

По-късно трите сестрички заеха позициите си като съгледвачи на Питър. Правили го бяха много пъти преди и знаеха точно къде да застанат. Те гледаха как брат им се приближава до портата на градината на господин Макгрегър.

Питър погледна към косачката и видя, че господин Макгрегър има да коси още трева. Той пропълзя под портата и успя да влезе в градината. Питър започна с всички сили да мята зеленчуци над оградата в ръцете на Бенджамин. Бенджамин ги хващаше ловко и ги хвърляше на тризначките в храстите.

– Добре, стига толкова – каза Бенджамин, докато през оградата летяха още и още зеленчуци.

– Защо не се върнеш вече? – Но Питър просто продължаваше да мята. – Дори не сме толкова гладни! Това е прекалено много храна!

Междувременно господин Макгрегър продължаваше да коси тревата. Той нямаше представа, че нашият герой краде всичките му зеленчуци! Питър забеляза капаните за зайци, които господин Макгрегър бе разпръснал из градината си, и весело ги прескачаше. Няма капан на света, който да може да спре Питър!

Но тогава косачката спря. Градината утихна. Питър и другите зайци погледнаха към господин Макгрегър. Гледаха как злобният, стар фермер проверява под косачката и изругава тихо. Господин Макгрегър остави косачката и влезе в зеленчуковата градина през портата. Той вървеше право към Зайчето Питър. Питър бе лесна мишена.

Сестрите ахнаха ужасени. Те трябваше да помогнат на брат си! Флопси и Мопси използваха предните лапи и ушите си, за да изпращат полезни сигнали на Питър. Когато старецът тръгна надясно, сестрите показваха наляво. Питър следваше указанията им, докато… ЩРАК! Той случайно попадна в капан. Старият господин Макгрегър се обърна. Той знаеше, че нещо не е наред. Знае, че в градината му има нещо – или някой.

– Зайци! – провикна се старият господин Макгрегър. Питър се огледа за съгледвачите си и видя, че сестрите му и Бенджамин са проточили уши назад. Това беше знак за опасност. Питър беше в беда!