Една от главите в „Причините да останеш жив” (Изд. Locus), новата книга на Мат Хейг, е озаглавена „Неща, които са ми се случвали и са породили повече съчувствие от депресията ми”.
Списъкът започва с: „Да имам шум в ушите, да загубя работата си, да си счупя пръста на крака, да дължа пари, лоши рецензии в Amazon…”.
Защото докато един на всеки пет страда от депресия в някакъв момент от живота си, Хейг мисли, че повечето хора все още имат бегла представа как да се държат със засегнатите от най-разпространеното психично заболяване.
И докато хората все повече се отварят да говорят за психичните си проблеми онлайн, все още е рядкост публични фигури да пишат толкова откровено и в дълбочина за собствената си депресия.
Вероятно не е изненадващо, че трудно се описва състояние, което сякаш отрязва страдащия от остатъка от света.
Така че когато някой като Хейг напише книга като „Причините да останеш жив” – кратка лична история за депресията и собственото му възстановяване, разказана с доза британско чувство за хумор – тя веднага придобива популярност сред други страдащи.
„Хората се отнасят различно, когато знаят, че си депресиран“
Мат Хейг
Причините да останеш жив
Момчетата не плачат
Мат Хейг
Искам да разкажа за това какво е да си мъж.
Броят на самоубийствата сред мъжете е потресаващо по-голям от този при жените. В Обединеното кралство съотношението е 3:1, в Гърция – 6:1, в САЩ – 4:1. Това са средни стойности. Според Световната здравна организация единствените страни в света, където се самоубиват повече жени отколкото мъже, са Китай и Хонконг. Навсякъде другаде много повече мъже отколкото жени слагат край на живота си. Това е изключително странно, като се има предвид, че според всяко официално проучване около два пъти повече жени от мъже страдат от депресия.
Явно, че на повечето места има нещо в това да си мъж, което те прави по-склонен към самоубийство. Съществува следният парадокс. Ако самоубийството е симптом на депресията (а то е), защо тогава от депресия страдат повече жени отколкото мъже? С други думи, защо депресията е по-смъртоносна ако си мъж, отколкото ако си жена?
Фактът, че броят на самоубийствата варира между различните епохи и страни и между двата пола, доказва, че самоубийството не е строго определено за никого.
Да вземем за пример Обединеното кралство. През 1981 г. 2466 жени в Обединеното кралство са сложили край на живота си. Трийсет години по-късно броят е намалял почти наполовина, до 1391. Съответстващите числа при мъжете са 4129, а по-късно 4590.
През 1981 г., когато Националното статистическо бюро започва да събира тези данни, мъжете пак са били по-склонни към самоубийство от жените, но само 1.9 пъти повече. Сега са 3.5 пъти по-склонни.
Защо толкова много мъже все още се самоубиват? Какво не е наред?
Общоприетият отговор е, че мъжете по традиция гледат на душевното заболяване като на знак за слабост и не са склонни да търсят помощ.
Момчетата не плачат. Само че плачат. Плачем. Аз плача. Рева през цялото време. (Този следобед ревах, докато гледах „Юношество”[1].) Момчетата – и мъжете – също така се самоубиват. В „Бял шум” на Дон Делило измъчваният от тревожност разказвач Джак Гладни е изтезаван от идеята за мъжествеността и от това до каква степен я притежава той: „Има ли нещо по-излишно от мъж, който не може да поправи течащо кранче – фундаментално излишен, мъртъв за историята и за посланията в гените си?”. Ами ако вместо за разбито кранче става въпрос за разбито съзнание? Тогава разтревоженият за мъжествеността си мъж вероятно би се чувствал така, сякаш трябва да е способен да поправи сам и това, с нищо друго освен мълчание сред „белия шум” на съвременния живот, а може би и с няколко литра алкохол.
Ако сте мъж или жена с проблеми с душевното здраве, то сте част от много голяма и растяща група от хора. Мнозина сред най-великите и даже най-силните хора на всички времена са страдали от депресия. Политици, астронавти, поети, художници, философи, учени, математици (доста математици), актьори, боксьори, борци за мир, военни лидери и милиард други хора, всеки водещ собствената си битка.
Нито сте по-малко, нито сте повече мъж или жена, или човешко същество заради това, че страдате от депресия, както не сте и ако имате рак или сърдечносъдово заболяване, или ако попаднете в автомобилна катастрофа.
Какво трябва да правим тогава? Говорете. Слушайте. Насърчавайте говоренето. Насърчавайте слушането. Не спирайте да допринасяте към разговора. Оглеждайте се за тези, които искат да се включат в разговора. Не спирайте да подчертавате отново и отново, че депресията не е нещо, което „признавате”, нито нещо, заради което трябва да се изчервявате, а е човешко преживяване. Момчешко-момичешко-мъжко-женско-младежко-старческо-чернокожо-белокожо-гей-хетеро-богаташко-бедняшко преживяване. Тя не е вас. Тя е просто нещо, което се случва на вас. И нещо, което често може да бъде облекчено чрез говорене. Думи. Утеха. Подкрепа. Отне ми повече от десетилетие да се науча да говоря открито, както трябва, за преживяването си. Бързо разбрах, че процесът на говорене сам по себе си е терапия. Където има разговор, там има и надежда.
[1] Американски филм от 2014 г. на режисьора Ричард Линклейтър, носител на Оскар за най-добра поддържаща женска роля на Патриша Аркет, известен с това, че е сниман с прекъсвания от 2002 г. до 2013 г. Филмът разказва за живота на брат и сестра и за това как той се променя, докато от деца те се превръщат в юноши. – Бел. пр.
За автора
Мат Хейг е роден през 1975 г. в Шефийлд, Великобритания.
Завършва университета в Хъл със специалност английски език и история.
Пише романи за деца и възрастни, има успешна кариера и като журналист.
На 24-годишна възраст изпада в клинична депресия и въпреки че продължава да пише в това състояние, то оказва огромно влияние върху творческия му и житейски път.
Шестнайсет години по-късно написва „Причините да останеш жив“ – книга, която счита за част от терапията си и която дава сила и мотивация на хиляди хора по света.
Днес писателят живее в Брайтън, Великобритания, със съпругата си и двете им деца.
„Причините да останеш жив“ е втората книга на български на Мат Хейг след номинираната за медал „Карнеги“ „Кланът Радли”, по която Алфонсо Куарон снима филм.
Още артисти и публични личности, които смятат, че на темата за депресията трябва да бъде даден глас (и лице):
Млада жена преодолява психически разстройства с йога и се превръща във вдъхновяващ инструктор
Уилям, Кейт и Хари си сложиха ленти срещу стигмата “психично болен” (видео послание)
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.