След като се превърна в световна сензация, „мляко и мед” от канадската поетеса от индийски произход Рупи Каур излиза най-после и на български език под редакцията на Илиян Любомиров и превода на Мария Найденова.

Не стихосбирка, а социално явление – за нараняването, обичането, счупването, изцеляването.

Рупи Каур не се притеснява да засегне едни от най-неудобните за XXI век теми и така да нарисува ярък и запомнящ се портрет на съвременната жена в цялата ѝ многоликост.

Подплатена с авторски илюстрации, „мляко и мед” е стряскащо и запомнящо се изследване на женствеността,  болезнено откровение за насилието, злоупотребата, любовта, скръбта, травмата и за това какво е да си цветнокожа жена в днешно време.

Из „мляко и мед“

Рупи Каур

майка ти
има навика да
изсипва отгоре ти повече любов
отколкото можеш да носиш
баща ти винаги отсъства
ти си война
граница между две държави
невинна жертва
парадоксът който ги събира двете
и едновременно ги разделя

***

той прошепва обичам те
само когато плъзва ръцете си
под ластика на
бельото ти

това е моментът в който трябва
да осъзнаеш разликата
между желанието и нуждата
може да желаеш това момче
но със сигурност
нямаш нужда от него

убедена съм че съм те превъзмогнала. толкова съм сигурна че има утрини когато се събуждам с усмивка на лицето и ръце притиснати една о друга в благодарност на вселената че те е изсмукала от мен. благодаря на бога се провиквам. слава богу че си тръгна. не бих била империята която съм днес ако ти бе останал.

но понякога.

понякога има нощи в които си представям какво бих направила ако ти се върнеш. как ако влезеш в стаята в същата секунда всяко ужасно нещо което някога си правил ще изхвърчи през най-близкия прозорец и цялата любов ще се възвърне. ще се излее през очите ми сякаш никога не си е тръгвала. сякаш се е упражнявала да бъде тиха през всичкото това време за да приветства завършването ти с такава сила. може ли някой да ми обясни как. как дори когато любовта си тръгва. тя не те напуска. как дори когато съм отминала толкова далеч след теб. пак толкова безпомощно се връщам.

***

да не си помисли че съм град
достатъчно голям за бягство през уикенда
аз съм малкото градче в полите му
онова за което не си и чувал
а винаги минаваш през него
тук няма неонови светлини
нито небостъргачи или статуи
но има гръмотевици
аз карам мостовете да треперят
аз не съм бързата храна която купуваш на улицата а домашен конфитюр
толкова гъст че да изтрие спомена за най-сладкото
което устните ти ще докоснат
не съм полицейските сирени
а пукотът на огъня в камината
ще те изгоря а ти пак
няма да отместиш поглед
защото ще изглеждам толкова красива когато го направя
че руменината ще обагри бузите ти
аз не съм хотелска стая аз съм дом
не съм чашата с уиски която искаш
а водата от която имаш нужда
не идвай при мен със своите очаквания
и не се опитвай да ме превърнеш във ваканция

За авторката

Рупи Каур е поет и артист. Когато става на пет, майка ѝ ѝ дава четка и казва:

„нарисувай сърцето си“.

На седемнайсет тя изпълнява първото си стихотворение пред публика. Докато учи в университета на Ватерло, Рупи пише, илюстрира и сама публикува първата си стихосбирка, „мляко и мед”.

В годините след това, „мляко и мед” стана международен феномен. Продадена е в повече от 3 милиона копия, преведена е на повече от 35 езика и застава на първо място в класацията на „Ню Йорк таймс“, където остава повече от 100 последователни седмици.

Дългоочакваната втора стихосбирка на Рупи „слънцето и нейните цветя” беше издадена през 2017 г. и още в първата си седмица стана световен бестселър. В първите три месеца тя беше продадена в над милион копия и беше посрещната топло от читатели по целия свят.

Рупи Каур е включена в списъка на списание „Форбс“ „30 под 30“ и е редактор на антологията за нови автори на Оксфорд и Кеймбридж за месец май 2016 г. Тя е и в списъка на стоте жени на „Би Би Си“.

В последните месеци сме чели по-въздействаща поезия само между страниците на:

Разпъната на простора, “Втора кожа” е навременна книга и красива поезия